Отново на живо с великолепни спектакли - Световен театър в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Всички си даваме сметка колко много ни отне пандемията от Covid-19 от 13 март миналата година, когато беше обявено извънредното положение заради вируса, педантично завладяващ света. Изолация, страх, невъзможност да прегърнеш близки и приятели, затворени културни институции, училища, детски градини, загуба на обични хора…списъкът е дълъг. Завръщането на неотменната жива среща между хората и това, което творят дава надежда, че се връщаме към живота си преди. Не всичко е отминало, но да се надяваме, че най-тежките ни депресиращи дни са отминали, а и дано сме се научили на дисциплина, без хленчене и самосъжаление. Те никога не биха могли да бъдат добри съветници, които да ни помогнат да преодолеем сложната ситуация.

Но именно изкуството, макар и онлайн, не ни позволи да изпаднем в униние. А и многото книги, по различни причини недочетени, ни дадоха шанса да не загубим себе си и света на духа. Завръщането на неотменната жива среща между сценичните изкуства и публика започна да се случва и в най-мащабните театрални форуми у нас, каквито са Световен театър в София и Международен театрален фестивал „Варненско лято“. През изминалата година двата форума предложиха впечатляваща програма от дигитални излъчвания на спектакли, филми и видео формати с интервюта и въведения към работата на водещи български и международни артисти и компании. Тази година, обратно в традиционните си модули на провеждане, Световен театър в София и „Варненско лято“ са на живо. /Но и да не забравяме, че имахме шанса да гледаме изключителни театрални, балетни спектакли и документални филми, благодарение на ViaFest, които едва ли бихме могли да съпреживеем на живо./ Екипът не се предаде, не спря да работи и ние, публиката бяхме и сме част от световния театър. Вече с пълна сила от 3 юли до 21 юли за софийската театрална публика вървят с огромен интерес събитията, които отбелязват юбилейното 15-то издание на Световен театър в София.

tartuffe_pict_1

Началото на платформата тази година  постави  постановката на „Тартюф” на 3 юли в Театър „Българска армия” на Национален театър Сомбор и Национален театър – Нови Сад от Сърбия на режисьора Игор Вук Торбица. Това е последният спектакъл на една най-ярките фигури на съвременната балканската сцена, чийто житейски път преждевременно прекъсва през 2020 г . когато той е едва на 33 годишна възраст. Неговата оригинална авторска версия върху класическата комедия на Молиер от 1664 г. му носи национални театрални награди и през 2019 г. попада в селекцията на фестивала БИТЕФ, където печели и наградата на публиката. Игор Вук Торбица надгражда класическата пиеса като използва заложени в нея мотиви, типажи и ситуации и интерпретира тяхното проявление в съвременността. Изключителен спектакъл, който дни наред те държи с посланията и задълбочеността си. Изобщо не го възприемаш като текст, писан преди столетия. За много от нашето поколение, а може би и сега е жив споменът от отегчителната интерпретация на драматургичното произведение в часовете по литература. Сръбският спектакъл е изчистен от всякаква сценична бутафория, с която сме свикнали във времето сценографията по някакъв начин да се подчинява на епохата, когато е написана пиесата. Претекстът, уж „за вярност към оригинала“, всъщност ни отдалечава от смисъла, заложен от автора още преди столетия. В постановката на Игор Вук Торбица е заложено преди всичко на актьорската игра и на пръв поглед непретенциозното присъствие на синьото плюшено канапе. Но във всяка секунда на сцената актьорите „правят“ нещо, което дори и изказано без реплики въвежда по категоричен път посланието, че са обречени хората, които не се подчиняват. Дори малкият детайл, на пръв поглед едва ли не случаен, когато обитателите на дома галят по някакъв повод плюшената дамаска на канапето… Актьорският състав Саша Торлакович, Хана Селимович, Нинослав Джорджевич, Тияна Маркович, Марко Маркович, Биляна Кескенович, Даница Грубачки, Марко Савич, Душан Вукашинович, Неманя Бакич, Милорад Капор, Миляна Макевич ни въвлича сякаш във вихъра на случващото днес и изведнъж класическата пиеса става съвременен прочит на времето, в което живеем. И вече не влиза в рамките на комедийния жанр, а израства, без да подценяваме сложността на комедията, в драмата на съществуването ни. Разтърсващо представление, което публиката, сред която много театрали, оцени и професионално и емоционално. Беше и повод, не без тъга да разсъждаваме и за българския съвременен театър.

zloveshta dolina.jpg 1

На 4 юли и на 5 юли ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс, НДК, и неговата програма „Мигриращото тяло“ бе домакин на „Зловещата долина”, спектакъл на „Римини Протокол” (Щефан Кеги). В тази копродукция между известната немска театрална компания и един от водещите театри в Германия – „Мюнхнер Камершпиле“, човекът-актьор е заменен от хуманоиден робот. Приел изцяло физическите характеристики и гласа на писателя Томас Мелле, той представя моноспектакъл, който води зрителите до „зловещата долина“. Това понятие, е въведено от японски професор по роботика в началото на 70- те години на миналия век. То обозначава странния ефект, който андроидните роботи предизвикват поради приликата си с човека. Те изглеждат почти като хора, но това разтваря една особена и изпълнена с несигурност зона на преживяване. Спектакълът начертава нови посоки в развитието на съвременния театър и е хит по международните сцени. Българският превод е дело на актьора и преподавател Сава Драгунчев, а българският глас -  на Цветелин Петров. Във времето заради пандемията, която, уви, не може да се каже и в световен план, че приключва, почти дигиталния живот дава още по-чувствително да ни въздейства спектакълът. Но и не само ситуацията, в която се налага да живеем, ни налага и тревожни мисли за бъдещето ни като човешки същества.

flamenco_pict_1

На 7 юли на сцената на Сатиричния театър, Световен театър в София ни подари пиршество като зрители с „Фламенко: възраждане“, продукция на прочутата компания Фламенко Балет Барселона. През 2010 г. ЮНЕСКО обявява този характерен испански танц за част от световното нематериално културно наследство, а динамичният спектакъл на един от новаторите в света на фламенкото, Давид Гутиерес, съчетава страстно испанско фламенко с джаз и съвременен танц на фона на спираща дъха музика на живо. Българската публика от времето на филма „Кармен“ /1983/ на Карлос Саура с незабравимия хореограф и танцьор Антонио Гадес се влюби завинаги в изяществото и темперамента на тази магия. Спектакълът демонстрира по вдъхновяващ начин усещането за свобода, което движението носи. Умелото преплитане на цветове, ритъм, енергично изпълнение и символни значения превръщат „Фламенко: възраждане“ в  съвършено произведение на изкуството, в спектакъл, който представя емоционалната сила на Испания, която винаги свързваме и с фламенкото. Неизчерпаемата енергия и изключителното изпълнение на Гутиерес и неговите танцьори завладяват зрителите по цял свят. Публиката буквално беше екзалтирана от толкова красота на сцената, аплодираше безспирно. А великолепните танцьори и музиканти на сцената заедно с изключителните си изпълнения създаваха и непрекъснат контакт със зрителите в залата. Вероятно всеки един от публиката е имал усещането, че талантливите испанци танцуват, пеят, свирят специално за него. Подобна емоционална връзка е от преживяванията, които се помнят цял живот.

Вече гледахме на 6 юли в Дома на киното един от големите акценти тази година  в програмата на Световен театър в София филмираният спектакъл „Сирано дьо Бержерак“ с участието на Джеймс Макавой. Пропусналите първата прожекция ще имат шанса да го гледат на 13 юли отново в Дома на киното. Представлението  е част от платформата NT Live. Постановката на Джейми Лойд е по осъвременената адаптация на пиесата на Едмон Ростан. В нея екипът се стреми да изведе същността на пиесата в динамичен спектакъл, в който микрофоните, бийтбокс ритмите и рап поезията заменят мечовете в сцените с дуели и битки.  Спектакълът е с награда „Оливие“ за най-добра съвременна адаптация и номинация за най-добър актьор (Джеймс Макавой) и за режисура (Джейми Лойд). Мнозина от нашето поколение, а и по-възрастните, вероятно, си спомнят изключителния Сирано на забележителния ни актьор Андрей Чапразов в Народния театър от средата на 60-те години на миналия век. Споменаваме това, защото  пиесата на Ростан, написана в края на 19-ти век е драматургична класика, но както и отбелязахме по повод на „Тартюф“ талантливи режисьори и актьори умеят да ни развалнуват с прочит и постановки, сякаш текстът на творбата е написан за днешния ни ден. Джеймс Макавой като Сирано отново ни завладява така, както, когато сме гледали филмите му. В тях той е много по-различен, но това е големият актьор.Носител е на три награди на „БАФТА“ и номиниран за „Златен глобус“ и „Сателит“. Известни филми с негово участие са „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът“, „Последният крал на Шотландия“, „Неуловим“, „Х-Мен: Първа вълна“ и „Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“, „На парчета“.

Пишем и анонс какво ни предстои да гледаме в последните два дни от програмата на Световен театър в София. На 20 юли в Дома на киното по програмата на фестивала прожекция на „Деца на слънцето“ на Максим Горки, театрален спектакъл на режисьора Тимофей Кулябин, реализиран в  Театър „Червен факел“ – Новосибирск, Русия. Написана в размирните времена в Русия през 1905 г., комедията с драматични нюанси пиесата представя едно малко общество, което не успява да усети случващото се в реалността около него. За трети път платформата Световен театър в София представя спектакъл на един от най-интересните и признати из цяла Европа руски режисьори днес – Тимофей Кулябин. В неговия сценичен прочит пиесата е осъвременена и фокусирана върху взаимодействието между персонажите. Как се получава така, че разсъждавайки върху отношенията си, културата и вселената, те не усещат, че светът им го грози опасност? Хората в него философстват, както са свикнали, и копнеят за някакъв смисъл, но остават слепи за наближаващото им заличаване. „Деца на слънцето“ има 7 номинации за националната театрална награда на Русия „Златна маска“ – за най-добро камерно представление, за режисура, сценография и четири актьорски изпълнения. Припомняме, че за първи път през 2018 година на фестивала гледахме „Три сестри“ на Чехов, през 2019 „Евгений Онегин“ на Пушкин, постановки на Тимофей Кулябин в същия театър. И трите филмирани спектакъла са част от международния репертоар на платформата Stage Russia. „Безспорно е, киноекранът създава известна дистанция, театърът на живо е несравним с прожекцията, там концентрацията на преживявания е напълно различна от екранната. И все пак „Три сестри” и „Онегин” не просто успяха да развълнуват публиката в салона, а да катализират емоции, продължили много дълго след края на прожекциите“. Пише в списание “Homo Ludens” театроведката Деница Езекиева. Със сигурност ни очаква подобно преживяване и с „Деца на слънцето“. И тук ще цитираме талантливия Тимофей Кулябин: „Не мисля за типа театър, за неговия модел. Честно казано, има достатъчно спорове и без мен. Водата се лее, но няма промени, чиста демагогия. Много по-интересно е да гледаме на театъра от естетическа гледна точка. Променя се бързо. И големият въпрос е: какво е модерен театър и какъв е той лично за мен. Театърът може да бъде всичко и не е задължително главният актьор да бъде артистът. Зрителят може да се превърне и в основния. В съвременния свят всичко е толкова смесено, че няма граници. В театъра също няма такива. Трудно е да се окаже нетривиално, да надхвърли стандарта. Театърът винаги търси нова форма, нов език.“. И той, наистина като режисьор търси тези нови форми е език още от първите си постановки, съвсем млад. Сега е на 36 години и ще очакваме, макар и само като прожекция неговите представления. Но знае ли човек, на някой от предстоящите във времето издания на театралния фестивал, можем да очакваме негов спектакъл и на живо…

ORIGINAL-Константин_СТАНИСЛАВСКИ-1_small

Финалът за тази година на Световен театър в София е на 21 юли отново в Дом на киното с прожекцията на документалния филм „Станиславски. Страст за живот“  на  режисьорката Юлия Бобкова. Той проучва работния процес върху ролята, изграден от руския актьор, театрален режисьор и педагог Константин Станиславски.  Създадена в началото на 20-ти век, неговата система за актьорска игра става изключително влиятелна театрална методология, която се ползва по цял свят и до днес. Едни от най-ярките режисьори в съвременния руски театър – като Кирил Серебренников, Юрий Бутусов, Марина Брусникина и Лев Додин, както и британските театрални творци Деклан Донелан и Кейти Мичъл изразяват своето неизчерпаемо възхищение от Станиславски. Един от неговите знаменити ученици актьор и режисьор е Михаил Чехов, който в края на 20-те години на миналия век емигрира от Съветска Русия и организира театрални школи почти в цяла Европа. От 1939 г. живее в САЩ, където създава актьорската си школа „Actors Laboratory“ (Актьорска лаборатория) в Кънектикът, която става много популярна и известна сред актьорите, включително и в Холивуд. Сред учениците му са Ингрид Бергман, Грегъри Пек, Антъни Куин, Джак Паланс и Мерилин Монро.

Тази година Световен театър в София отброява своето петнадесето издание. Събитието стартира през 2007 г. като столична платформа за представяне на международни продукции в съвременните сценични форми и от самото начало тя получи подкрепата на Столичната община. Благодарение на това Световен театър в София се установи и придоби ключово място в Календара на културните събития на Столична община. Пишат в анонса си към тази годишното издание на фестивала организаторите от ViaFest.

За 15 години платформата Световен театър в София представи 66 събития, от които 54 продукции на театрални и танцови творци от над 20 държави от Европа, Северна Америка и Азия. Тук гостуваха спектакли на световни режисьори като Питър Брук, Деклан Донелан, Оскарас Коршуновас, Ромео Кастелучи, Йерней Лоренци, Йохан Симонс и Виктор Бодо, на именити съвременни хореографи като Джонатан Бъроуз, Раймунд Хог, Мари Шуинар и Ян Фабър, на новатори като „Римини Протокол“, “Forced Entertainment” и редица други.Платформата се стреми да носи усещането за принадлежност към глобалните театрални аудитории и събития, възползвайки се и от нови начини за представяне на сценични изкуства. От 2011 г. досега тя е показала 11 кинопрожекции на театрални спектакли на водещи творци от Обединеното кралство и Русия, благодарение на платформите NT Live и Stage Russia. През 2020 г. стартират и специални дигитални излъчвания онлайн на знакови продукции от световната сцена.

Надяваме се следващите издания на Световен театър в София да продължават да вълнуват публиката ни, да я приобщават, да изграждат интерес у нея към театъра и да разкриват нови територии на въображението. Само може да добавим като журналисти и зрители, следили фестивала в годините, че въпреки сложния свят, в който живеем ни очакват много красиви преживявания в следващите му издания.

Текст: „въпреки. com”

Снимки:

1. „Тартюф“ – снимка: Siniša Trifunović, архив на viafest

2. Публиката на „Тартюф“ – снимка: Илиян Ружин, архив на viafest

3. „Тартюф“ - снимка: Илиян Ружин, архив на viafest

4. „Тартюф“ - снимка: Илиян Ружин, архив на viafest

5. „Тартюф“ - снимка: Илиян Ружин, архив на viafest

6. „Зловещата долина“ – снимка: Gabriela Neeb, архив на viafest

7. „Зловещата долина“ - Илиян Ружин, архив на viafest

8. „Зловещата долина“ - Илиян Ружин, архив на viafest

9.  „Фламенко“ – снимка: Flamenco Agency, архив на viafest

10.  „Фламенко“ – снимка: Flamenco Agency, архив на viafest

11.  „Фламенко“ – снимка: Flamenco Agency, архив на viafest

12.  „Сирано де Бержерак - снимка: архив на viafest

13.  „Деца на слънцето“ – снимка: архив на viafest

14.  „Три сестри“ - снимка: архив на viafest

15.  „Евгений Онегин“ - снимка: архив на viafest

16.  Константин Станиславски – снимка: архив

 

 

Моля почакайте...