Опит за запомняне на българското съвременно изкуство

Интервю на Теодора Станкова с Гергана Мудова

 

Това е, което фондация „Мусиз“ прави с „Колекция българско авангардно и съвременно изкуство за център „Жорж Помпиду“, Париж“. Десислава Димова е куратор на тази изложба и инициатор тя да се случи. След многократни разговори с директора на „Бобур“ Бернар Блистен и главния уредник Никола-Лиучи Гутников се стига до консенсус – „Бубур“ има нужда от колекция българско съвременно изкуство.

С организацията се захваща фондация „Мусиз“, която работи съвместно с департамента за източноевропейско съвременно и авангардно изкуство на „Бубур“.  

 Как българското съвременно изкуство се възприема навън? Кога то ще се качи на тази висока сцена? Кога ще разберем кои са имената на авторите, които ще се увековечат в колекцията българско съвременно изкуство в Център „Жорж Помпиду“ - един от музеите с най-големи колекции в света? Защо съвременното изкуство изглежда толкова просто? На тези и други въпроси ми отговаря Гергана Мудова, мениджър на фондация Мусиз.

 

По повод на предстоящата ви обща работа директорът на Център „Жорж Помпиду“ Бернар Блистен в компанията на куратора Никола Гутникав  и директора на департамента за източноевропейско изкуство Каролина Левандовска посетиха столицата ни в началото на юни. Какво показахте на представителите на „Бобур“?

Колекцията, която ще изготвим за тях, ще бъде фокусирана в периода между 60-те и началото на 90-те години. Ще има и произведения от преди и след този период, които плавно исторически да се свържат с останалите колекции в Център „Жорж Помпиду“.

Представихме им нашите предложения както и историческо изследване, за се запознаят с българската сцена и да научат повече за българското изкуство. Дълго мислихме как да стане това – решихме, че да им изпращаме портфолия само на хартия не е правилното решение, затова им показахме произведенията в средата, в която те би трябвало да живеят – в галерии, в музеи или навън, според това от каква медия се показват. Гостите ни посетиха  Националната  художествена галерия, СГХГ, запознаха се с частни колекции. Много наши колеги ни помогнаха, като отвориха галериите си и инсталираха временни изложби, за да може да покажем някои от авторите. Организирахме една изложба и в нашата галерия „Уан найт стенд“, в която с помощта на петима утвърдени творци представихме генеология на българското съвременно и авангардно изкуство. Поканените от нас художници, освен че са автори с мащабна международна практика имат опит и като изкуствоведи, куратори и критици - академик Светлин Русев, който за съжаление почина малко преди откриването на изложбата, проф. Свилен Стефанов от националната академия, проф. д-р Орлин Дворянов, Боряна Росса, преподавател в университета в Сиракуза и Лъчезар Бояджиев, един от основателите на Института за съвременно изкуство в София. Всеки от тях представи своето виждане за родословното дърво на българското съвременно и авангардно изкуство.

 

А кои са авторите, които ще представите в колекцията?

Радваме се, че много художници се поинтересуваха от тази наша инициатива и се свързаха с нас, за да ни да предложат свои портфолия. Домакините ни ориентираха за техните предпочитания. Засега не можем да обявим кои са авторите. След проучвателен период ще започнем да създаваме колекцията и да работим с конкретни имена. Предстои ни среща в „Помпиду“, където на място ще направим проучване как българските творби да се впишат логично в тяхната колекция, представяща изкуството на източноевропейския блок.

 

Как се възприема българското изкуство в чужбина?

Досега българските автори са възприемани по-скоро като отделни имена, защото са представяни самостоятелно или спорадично в групови изложби. Ще разберем, когато представим за първи път колекция от произведения. Очакваме тя да се радва на много голям интерес, защото западноевропеецът е пренаситен от изкуството, което вече познава. Всичко, което е ново, ще бъде интересно за тях.

Фактът, че „Помпиду“ изисква тази колекция, означава, че са направили проучване и интересът им към България не е случаен.  

 

Кои са проблемите, които искате да предложите за обсъждане пред обществото с тази изложба? Как изкуството в тази източноевропейска колекция отговаря на напрежението „национално“ - „глобално“?

С нашата колекция не разискваме конкретни проблеми. Липсата на мащабна сбирка на българско изкуство, независимо от кой исторически период, извън страната ни досега, е проблемът според нас.

В някои от музеите има самостоятелни придобивки на отделни български автори, но не и цялостна колекция. „Помпиду“ притежават работи на Кристо, на Недко Солаков и на Красимир Терзиев, като тези произведения са дарения.

Характерно за „Помпиду“ е, че работят по американския модел на придобиване на музейни експонати – главно с дарения. Разбира се, имат бюджет и за закупуване, но само на отделни произведения. Руската колекция, която е първата голяма сбирка в източноевропейския департамент е лична колекция, предоставена като дарение. В нея произведенията са силно ангажирани. Руският авангард е откровено политизиран, не се страхува да изложи мнението си за политическия режим. Голяма част от тези произведения бяха представени неотдавна от Никола Глутников във Френския институт в София.

 

Кога ще бъде представянето на нашата колекция?

Организацията ще продължи около две години. В процес сме на задълбочено историческо проучване на произведенията и на контекста, в който ще бъдат представени. Предстои изготвяне на подробни досиета на българските автори, след това ще се конкретизират имената и произведенията, които ще влязат в колекцията. Нашето желание е да намерим финансиране, за да бъдат откупени произведенията, които впоследствие да бъдат окомплектовани, картотекирани и дарени на Център „Жорж Помпиду“. Това би трябвало да се случи до края на 2019, началото на 2020 година.

Гергана Мудова в Компанията на Хауърд Грийнбърг, директор на Howard Greenberg gallery експерт по фотография и филантроп.

Каква е ролята на държавните институции за популяризирането на съвременното изкуство?

Столична община чрез Дирекция „Култура“ правят изключително много за развитието на съвременното българско изкуство. Този проект е пример за това какви трябва да бъдат отношенията между държавата и фондации като нашата, за да се популяризира то. Проектът е изключително голям и много институции го подкрепят. Зад него като партньор застава Столична община, надяваме се и Министерство на културата да бъде привлечено. Наш партньор е и Френският културен институт в София. Всички ние сме един екип, събран от обща цел.

 

Има ли разбиране за важността на съвременното изкуство в България? У нас то разпознаваемо ли е вече?

Да. Съдейки по посещенията и големия интерес, който предизвикват такива изложби в София и в страната – имам наблюдение и за градове като Пловдив, Варна, Бургас,  Велико Търново…

 

А вие как привличате публика? Често на откриване на ваши събития хората чакат на опашка, за да влязат в изложбената зала…

Като показваме стойностни и интересни автори. Съдържанието е това, което прави една изложба добра. Независимо дали са положени големи усилия и инвестиция в пиар, ако една изложба няма качествено съдържание, дори да привлече някаква публика на откриването, това ще бъде само един въздушен балон.

Освен в сферата на съвременното изкуство, работим и в сферата на фотографията, искаме да развием и изкуството в градска публична среда.

 

Какви са вашите наблюдения за артистичните движения у нас през годините? На предишните поколения голямата цел беше западният свят…

Прави ми впечатление, че в периода, който обхваща изготвяната от нас колекция, българският авангард през 80-те, 90-те години има много повече течения. А днес има повече индивидуализъм. Открояват се отделни имена, но няма групи, които да работят заедно. Изключвам графицистите, които работят в групи, като примерно „Диструктив криейшън“. Не съм критик и не мога да коментирам на какво се дължи това.

Предполагам, че е естествен процес, някакво последващо развитие, което се формира спрямо социалната и политическа среда.

 

А има ли някакви открояващи се тенденции на съвременно изкуство в световен мащаб днес?

На най-мащабния форум за съвременното изкуство - биеналето във Венеция, ми направи впечатление присъствието на текста - изключително много книги, включени като обекти в произведения, изпълващи цели зали. Много текст, което изисква да отделиш време, за да четеш, да се поинтересуваш какво се случва, не само от описателната табела.

Друго, което ми направи впечатление е, че в много произведения присъства оръжието, както и различни форми на насилие. Имаше книги, продупчени от куршуми - интеракция между оръжие с книга, между насилие, агресия и интелектуално търсене. Изкуството винаги се е заигравало с насилието и красивия ум…

 

Прочетох някъде, че един от най-често задаваните въпроси в Гугъл е: защо съвременното изкуство изглежда толкова просто?

Защото говори на езика на хората, предполагам. Използва съвременни технологии, които ние всички сме виждали и може би много хора си мислят, че могат да бъдат артисти, защото им изглежда лесно. Но всъщност е доста трудно за разбиране, изисква задълбочаване. Има произведения, които са много сложни и трудни за гледане, изискват натрупване и познания, трябва да си много любопитен и упорит, за да ги разбереш. Нещо трябва да те предизвика, за да се задълбочиш, да стигнеш до посланието им. Наша цел е и да образоваме публиката, защото изкуството се развива. Създаваме една нова среда, но тя няма как да вирее, ако няма публика.

 

Вие като посланици на нашето изкуство зад граница, смятате ли, че в България по-трудно се прави изкуство?

Според мен не. Аз съм възпитаник на холандската школа. Завършила съм „Илюстрация“ там и винаги ме питат дали не съжалявам, че съм се върнала. За мен тук е много по-интересно, в момента се създава една напълно нова среда. Процес, който е започнал по-рано, още със смяната на политическия режим и въпреки това е сравнително нов на фона на случващото се на Запад. В момента тук е много по-интересно, отколкото в Западна Европа или в Америка. Да, има предимства да живееш в Берлин, Лондон, Париж, Ню Йорк, Маями…, но ние живеем в отворен свят.

А София може да се превърне в повод за музеен и културен туризъм и това очевидно се случва. Притегателният център за младите, който все още е Берлин, започва да се измества все по на изток. Това е миграция, която няма как да бъде спряна.

Букурещ също има много развита културна сцена, затова според мен двата града трябва да работят заедно. Двете столици не са мегаполиси, но ако действат заедно много по-убедително ще привлекат тези млади, любознателни и интересни хора насам.

Наскоро беше представена една българо-румънска изложба в Букурещ, която ние много искаме да покажем и в България.

 

Как съвременните технологии и съвременното изкуство си взаимодействат?

Изцяло и напълно. Изкуството винаги е било иновативно и си намира път като вода през камък – минава отвсякъде и използва за целите си всичко, всякакви технологии, стига това да има смисъл. Хубавото на съвременното изкуство е, че дава абсолютна свобода. От друга страна, понеже има пренасищане от съвременни технологии, в момента се наблюдава обръщане към стари техники и процеси. Ще дам пример с фотографията. Аз снимам, това е моята страст и в момента завършвам магистратура „Фотография“ в Националната художествена академия. Предстои ми дипломна работа, в която смятам да работя с един много стар процес – мокър колодий.

Понякога се чудя дали този термин „съвременно изкуство“, който се отнася към днешния ден, ще съществува след 50 или 100 години. И как ли ще се нарича изкуството след нас?!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Гергана Мудова е мениджър на фондация „Мусиз“. Координира дейността на цял екип, който работи по проектите на фондацията. Щастлива е да бъда двигател на собствения си живот, цели и мечти. Когато зърне нещо интересно, веднага го кадрира. Предполага, че това й е останало от рисуването, с което вече няма време да се занимава. За нея организирането на изложби, създаването на колекции и на архиви е много по-мащабна дейност и повече я вдъхновява. Всяка една изложба за нея е само част от нещо по-мащабно, от по-голям проект. В момента най-големите им проекти са "Майстори на фотографията" и създаването на "Колекция авангардно и съвременно изкуство за Център "Жорж Помпиду", Париж". 

 

Фондация „Мусиз“ е създадена през 2006 г. от Иван Мудов като негов артистичен проект - мнимо откриване на Музей за съвременно изкуство на гара Подуяне. С този акт авторът цели да насочи вниманието на обществото и институциите към липсата на такъв музей. МУСИЗ всъщност е абревиатура на този музей и в гените й са заложени целите на фондацията. Дейността на „Мусиз“ е фокусирана в областта на съвременното изкуство, фотографията, изкуството в публична среда, създаването на партньорства със сходни организации, популяризирането на българското изкуство във и извън страната.

 

 Център „Жорж Помпиду“ е създаден през 1977 година. Той притежава една от трите най-важни колекции на модерно и съвременно изкуство в света. През него преминават над 7 милиона посетители годишно, което го прави третата най-посещавана институция във Франция и го класира в първата десетка на най-посещаваните и популярни музеи в света.

 

 

Моля почакайте...