Обекти, алегории и структури на мисълта

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)_1

Две изложби тази седмица предизвикват интерес и повдигат въпроси в столични галерии. Това са изложбата живопис „Обекти и алегории” на художника и преподавател в Художествената гимназия /НУИИ „Илия Петров”/ Атанас Ташев в галерия „Райко Алексиев” в София и „Структури на мисълта” в галерия „Структура”. Тези изложби по различен начин интерпретират през погледа на художника не само творбата, но и социалната среда.

3_6Докато в картините на Атанас Ташев конкретните индустриални атрибути на лостове, цилиндри и турбини в ярки крещящи цветове налагат своето конкретно, но и алегорично присъствие, в „Структури на мисълта” обектите са много по-приглушени и потопени в бялото, каквато е и самата галерия. При Атанас Ташев дори и контрабасите не свирят, а са подредени неясно дали за почивка или за „Абдикация”, както е заглавието на една от картините на художника, показваща празните калъфи на инструментите. При откриването на изложбата в галерия „Райко Алексиев” на СБХ двамата художници – Любен Генов, председател на Съюза на художниците и проф. Станислав Памукчиев отбелязаха израстването на художника в последните години, който от приятна живопис е преминал към такова експресивно интерпретиране на обектите и действителността. Една от картините на Ташев – „Джаги” също е далеч от простата игра, а дава други плашещи внушения за манипулацията и в обществото. Станислав Памукчиев освен това отбеляза, че Атанас Ташев е преминал към големи формати, които често са непродаваеми, както и самият той има опит. Но въпросът е не в продажбите, а в изкуството. И авторът на изложбата също отбеляза, че този подход е бил определен и от конкретното място – галерия „Райко Алексиев”, самата тя носеща името на един изстрадал и трагично загинал български творец, което също задължава художника.

В своя текст за изложбата Атанас Ташев пише: „Елементите на видимия свят за художника са обекти за творческа интерпретация. Сетивно възприемани, те пораждат пластически и стилови решения. Самият избор на обекти вече съдържа отношението на художника. А пластическият израз носи и отправя неговите послания.

В своята изложбата „Обекти и алегории“ заявявам, че напрегнато търся съавторство и диалог с публиката. Представяйки в картините си конкретно и предметно обекти, художникът настойчиво провокира и предизвиква към тълкуване и осмисляне на изображенията. Метафорите, символите, алегориите принадлежат на културното поле, в което съществува или се заражда смисъл. Тъкмо в това поле на тълкуване и значения се осъществява диалогът автор – публика. Публиката има пълната свобода да придава пряко или преносно значение на образите, да ги интерпретира и тълкува или по свое желание да остава на територията на конкретното и сетивното.

Allegoria (гр.) означава иносказание. Алегория значи да се изобразява и говори едно, а да се разбира друго. Този тип образи следват древните и богати традиции на приказката, баснята, преданието, християнската култура. Те имат свой живот и в съвременното изкуство, и в литературата.

Изложбата ми се стреми да превърне (с участието на публиката) обектите в съвременни алегории. Лостовете като образ може да са любопитни със своята механика и пластика, но могат да са алегория на управлението и властта. Контрабасите биха могли да са алегории на музиката и изкуството, но могат да са просто складирани музикални инструменти. Турбината може да привлича със своята мощ, синхронизираност и ритъм, но би могла да изразява идеята за красотата на творческата сила и оптимизма на техническите постижения на човечеството. И т.н., и т. н....

Надявам се, че изложбата, интерпретирайки обектите като алегории, ще породи размисъл за човека, смисъла на съществуването и цивилизацията”, написа Атанас Ташев.

6_5Алегории има и в другата изложба – „Структури на мисълта”. Тя също интерпретира социалната действителност и е създадена за пространството на друга галерия - „Структура”. Куратор е Валтер Зайдл, в сътрудничество в Мария Василева, а участници са Сабине Битер / Хелмут Вебер, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Соня Гангл, Мария Ханенкамп, Кристоф Вебер, Франц Вест, Хеймо Зоберниг. Изложбата е част от официалната програма на Австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Тя включва някои от най-изявените съвременни австрийски художници. Кураторът Валтер Зайдл я създава специално за пространството на галерия „Структура” – като архитектурни дадености и като изложбена политика. Понятието за структура се третира както формалистично, така и концептуално. Изложбата повдига въпроса за това как телесните и архитектурните ограничения се преплитат по начин, засягащ развитието на обществото и структурите на пространството. Художниците анализират представата за отношенията между индивида и пространството и как чрез тях може да се противодейства на унифициращите социални и пространствени кодове чрез критичен анализ.

Както вече стана дума, бялото е преобладаващият цвят в обектите и в пространството на галерията. Но въпреки това, не става дума за стерилност, а за обществена ангажираност. А ето как кураторът Валтер Зайдл обосновава своя избор и посока: „За подобни наблюдения белият куб се е развил от модернистичните рефлексии и присъщите им идеи за абстракцията като структурно място за идеални художествени репрезентации. Откакто художникът и писателят Брайън О‘Дохърти публикува своята основополагаща поредица от есета „В белия куб“ в „Артфорум“ през 1976 г., идеята за белия куб завладява експоненциално света на изкуството: обърнете внимание колко експлозивно нараства броят на изложбените пространства, музеите за изкуство и временните места с празни бели стени, равни бетонни подове и типово осветление. В подобна импозантна обстановка художникът се представя като суверен, който изпълва пространството с абсолютна автономност. Именно автономността на представените художници и техният структурен анализ създава художествения сценарий в галерия „Структура” като място на изложбата. Затова и физическата осезаемост или отсъствието ѝ като компонент на пространствените структури, както и телесният пърформанс в архитектурата, играят важна роля при моделирането на художествените жестове в дадена среда. Взаимната свързаност на пространството и физическото тяло повдига въпроси за присъщите визуални символи, които следваме несъзнателно, когато представяме обекти и тела в пространството.

Ролята на изкуството е да измисля множество начини за намеса в двоичната система от предварително зададен — биологично и културно — ангажимент, където флуидността на твърдото и податливо пространство и свързаните с него мисловни структури се отнасят както за физическото присъствие на тялото, така и за неговото обкръжение. Създаването на пространство като художествена стратегия означава, изследване на социалното взаимодействие в пространствени единици като атрибути на повърхности - посредници, които подхранват идентичността. Във визуалните изкуства има тенденция художниците да се отклоняват от традиционните условия на пространството чрез деконструкция, намесвайки се в него с разнообразни материални средства, при което накрая трансформират дадените условия във фактическо „изкривено пространство“, по думите на Антъни Видлър. Отношението между външни и вътрешни светове е основата, която поддържа есенциалността на пространствата — тоест изпълва ги с конкретно значение и физическа действеност”.

Изложбата съдържа фотография, видео, рисунки, скулптури и инсталации. Работите изследват структурите, които определят настоящите условия на възприятие, и търси алтернативи, за да засвидетелства как индивидите трябва да се адаптират, но в същото време и да полемизират с идеите на дадено пространство и неговите визуални форми. Това може да се види в работите на Битер/Вебер, ВАЛИ ЕКСПОРТ, Соня Гангл или Мария Ханенкамп, които поставят индивида в центъра на мисълта и показват как заобикалящите социални слоеве влияят върху определени модели на поведение. Художници като Кристоф Вебер, Франц Вест или Хаймо Зоберниг се занимават с формални структури, свързани с модернистичното мислене, но в същото време оформят нашето възприятие за пространство и модалностите на разполагането на субекта в определена среда.

Специално за изложбата е създадено произведението на Сабине Битер и Хелмут Вебер. Те вземат като отправна точка монумента на Валентин Старчев „1300 години България“, размишлявайки върху темата какво се случва с колективната социална памет на един град, когато определен времеви отрязък от историята — свързан с даден обект или архитектурен паметник — бъде изтръгнат от течението на градското време. Върху фотографски тапет те показват фрагментарната история не само на този паметник, но и на периода, който представлява. В своята интерпретация на това „пресъздаване на историята“ чрез паметници, Битер и Вебер използват свои и други снимки, както и се базират на поредица разговори с художника и скулптор Валентин Старчев, с историци на архитектурата и културолози като основа за техния монтаж, като контекстуализират паметника като метафора на условностите в историята. Съставяйки карта на временните състояния на паметника, те създават художествена картография, възпроизвеждаща хипотетична визуална матрица за различните материални наслоения и конфликти в града, политиката на образите и произтичащите от тях разриви на паметта. И така – две изложби, които на пръв поглед нямат нищо общо, но говорят по различен начин за заобикалящата ни социална среда. И за мястото на изкуството в него… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Художникът Атанас Ташев при откриването на изложбата си в галерия „Райко Алексиев”

2. Атанас Ташев – „Джаги”

3. Атанас Ташев – „Контрабаси”

4. Кристоф Вебер – още неозаглавен – от изложбата „Структури на мисълта”

5. Валтер Зайдл, куратор на изложбата „Структури на мисълта”, в сътрудничество в Мария Василева

6. Откриване на изложбата в галерия „Структура” в София

Моля почакайте...