Неосензоализмът и пътят като цел

Интервю на Теодора Станкова с поета Жермен Дрогенброд 

Жермен Дрогенброд е световно признат поет, преводач и издател, с голям принос за  популяризирането на поезията. Носител е на редица международни награди и отличия, а през 2017 г. е номиниран за Нобелова награда за литература.

Наскоро Жермен Дрогенброд бе гост на столицата ни заради участие в Международния поетичен уъркшоп „Софийските метафори“ (Женски пазар), организиран с помощта на Дирекция „Култура“ на Столична община.

Роден е в Белгия. Вярва в случайността, в богатството на живота и че всеки ден е възможност за приключение. Затова от 31 години е избрал да живее в Испания. Бунтува се срещу властта на социалните мрежи („фейкбук и ко“) и смартфоните (не ги използва). И алармира, че днес повече от всякога „хората знаят цената на всичко и стойността на нищо“. (Оскар Уайлд)

Вярва, че поколенията на новото хилядолетие ще се обърнат към поезията - ще изберат духовното пред материалното. Че демонстрацията на висок стандарт чрез вещите ще престане да е актуална, а идеята за консуматорското общество ще се промени, ако ние оценим отново трайните неща и се обърнем към простите неща, които ни предлага природата и които не струват нищо.

Свободолюбието е това, към което се стреми с творчеството си. Затова поезията му не е описание на нещо, което сме преживели, а търсене на нова реалност, на просвещение.

Жермен Дрогенброд развива афинитет към китайската философия. Цикълът му “The Road” („Пътят“) е своеобразен поетически мост между Изтока и Запада.

 

Разкажете ни за себе си. Какъв е пътят към номинацията за Нобелова награда?

Роден съм в малко белгийско селце, където единственият източник на култура беше библиотеката. Но като будно дете исках да науча повече и щом навърших 14 години, започнах да кръстосвам Германия и Холандия с велосипед в търсене на нови светове.

Така открих столица на провинция Фландрия - Брюж, градче, в което се влюбих. И по-късно като студент прекарвах ваканциите си там и работех като екскурзовод. Открих не само красотата на средновековния град, но също и фламандската живопис и творбите на Ханс Мемлинг.

Като студент в Брюксел прекарвах голяма част от времето си във френската и немска библиотеки, където поглъщах поезия лакомо (Гьоте, Шилер, Рилке, Бодлер, Виктор Юго…) така, както лакомо американците поглъщат хамбургери.

 

Някои свързват поезията с младостта. Като студент ли прописахте поезия?

Като студент започнах за пиша и публикувам разкази, критика и пътеписи в различни издания. Но стресът да си изкарвам прехраната тогава не ми предложи спокойствието, което предполага писането на поезия.

Една китайска поговорка гласи: „За да бъде успешен в живота, човек трябва да има син, да построи къща и… да е написал една книга.“ Когато наближих 40-те, разбрах, че е време да последвам тази мъдрост и направих драстична промяна в живота си. Подобно на монах, аз се уединих на остров Мадейра, за да напиша моята първа стихосбирка с предизвикателното заглавие „40 пред стената“. Тази книга с неоромантична поезия получи много положителни рецензии. Тогава продадох къщата си в Белгия и се преместих на юг в Испания, за да променя изцяло живота си. Основах и издателство POINT Editions“ (POetry INTernational) за съвременна международна поезия с идеята да направя нещо, макар и малко, за по-доброто разбиране между хората.

 

С поета Бойко Ламбовски, с когото ги свързва дългогодишно приятелство

 

Как в издателския бизнес се оцелява с издаване на съвременна поезия предимно на малки езици?

Един от моите клиенти казва, че да публикуваш поезия е най-елегантният начин да губиш пари. (Смее се.)

Като фламандски поет, пишещ само на холандски, аз усетих нуждата да подкрепя поетите, които също така пишат на маргинални езици. Говоря 6 езика, чета на 8 и използвам това знание, за да превеждам, публикувам и популяризирам съвременна поезия. Особено на автори, които почти нямат възможности да публикуват на чужди езици -  като поети от Корея, Тайван, Палестина, България, страните от бивша Югославия…

Правя го, защото вярвам, че поезията може да възвиси човечеството. Такава е целта и на моята инициатива „Стихотворение на седмицата“ – да направи нещо, макар и малко, за да стане този свят по-хуманен чрез поезията. Този проект стартира преди 527 седмици. Едно избрано от мен стихотворение се превежда всяка седмица на повече от 20 езика и се изпраща до над 40 000 читатели по целия свят. Публикува се в холандско и английско списание за литература и на уебсайтове на каталунски, холандски, английски, италиански, японски, кюрдски, румънски. А също и на български език – поетът Иван Христов превежда и публикува ежеседмично избраното стихотворение в електронното списание за литература „Кръстопът“.

http://crosspoint.mediabg.eu/?fbclid=IwAR0eDZL0hakFuzpzFRyvYWQrVv2jAu8Ar85FQmxB8q9dKeILCmNCKbzh-tY 

Работна среща - преводачески уъркшоп по време на поетичен пленер "Софийските метафори", в компанията на поета Иван Христов 

 

Коя е книгата, която е повлияла най-много творчеството ви?

Книгата, която ми е повлияла най-много и която препрочитам спорадично, е „Конфуций и китайският път“ на Херли Глеснер Крийл. Вместо да слушаме днешните лицемерни политици, ние трябва да четем старите мъдри философи.

 

Преди 24 века Платон не допускал поети в идеалната си държава. Какво ще кажете за това?

Дори и великите философи, бидейки човеци, понякога бъркат. (Смее се.) Но някои незначителни поети пишат наистина толкова дълги и досадни стихове, че и аз не бих ги допуснал в моята идеална територия. Да, в поетичните среди се забелязват и много „селфита“ – „поети“, които се интересуват единствено от себе си. Но това са нещастни изключения. Истинските поети, артисти, писатели, композитори, оставят след себе си шедьоври, които са наслада за сетивата и храна за ума.

Конфуций е насърчавал поезията и музиката, защото е вярвал, че те ще подобрят благосъстоянието на хората.

 

Вдъхновявате се от източни философии… Какво е мястото на поезията ви между културите на Изтока и Запада?

Бил съм повече от 60 пъти в Азия, изучавал съм нейните философии и поети, и да, те многозначително повлияха на моя начин на мислене и на писане. По време на един престой в Индия завърших поетичния си цикъл "Пътят", съдържащ 30 кратки стихотворения. Мислех, че тази книга никога няма да намери читатели и че аз просто съм я написал за себе си, но тя стана най-успешната ми стихосбирка, публикувана в 28 страни.

 

През 90-те години на миналия век основавате ново поетично движение, наречено неосензоализъм…

Като всички артистични движения, породили се в Европа, една нощ, след няколко изпити бутилки вино с китайските поети Бей Дао и Дуо Дуо, по това време мои гости, решихме, че трябва да основем ново движение. Бях направил проучване за сензоализма на Фернанду Песоа. Моите китайски приятели също се ентусиазираха от идеята да пишат поезия на сетивата - като протест срещу херметичната поезия от онова време. През 1996 г. организирах международен поетичен фестивал – „Бряг на поезията“, където участваха поети, последователи на неосензоализма.

 

Вдъхновение от софийските улици

 

Какво предхожда писането при вас - талантът, четенето или музата?

Първо е талантът. Ако нямаш глас, как ще пееш? За мен четенето също беше много важен момент. Поезията ми основно е повлияна от немските пейзажни поети. И по-късно, когато посетих Далечния изток, силно ми повлия общуването с китайски поети и философи. Да, понякога идва и музата, но в моята поезия като цяло това е ролята на заобикалящата ни природа.

 

Коя е най-трудната дума за казване?

Различна е за всеки. Зависи от човека и от обстоятелствата, през които е минал. Някои думи могат да бъдат ужасяващи. Като думите на палача, на изнасилвача. Но от друга страна думите могат също да бъдат утеха, спасителен пояс – силата на молитвите, на словото. Немският поет Рейнер Кунце пише в едно свое стихотворение: „Кой знае какво означава това: да се закачиш със слово за нечий живот?“

Някои стихотворения могат да имат силно въздействие. Преди години пътувах във влака от Братислава за Будапеща и се заговорих с жената до мен. Тя поиска да чуе някое от моите стихотворения. Изрецитирах й едно мое хайку: „На света няма сянка, /по-голяма от своята светлина.“ И й обясних стихотворението – че когато някой е нещастен в сянката, той трябва да потърси светлината. Защото светлината прави сянка, но сянката не може да направи светлина. Така че, ако някой се лута в тъмата, той трябва да потърси светлината. Няколко месеца по-късно тази жена ми написа имейл, в който обясняваше, че в момента на нашата среща е била в депресия, но моето стихотворение й помогнало да излезе от нея.

 

Кои са думите, които никога не използвате в поезията си?

Секс, кръв, супер.

 

А кога човек трябва да замълчи?

Фламандска поговорка гласи: „Говоренето е сребро, мълчанието е злато.“ От друга страна човек не трябва да приема всичко и трябва да се бунтува срещу несправедливост от всякакъв характер.

 

Сериозно заболяване на обществото е бунтът чрез агресия. Поезията може ли да бъде лекарство?

Френският поет Джийн-Пиер Симеон написа книгата „Поезията ще спаси света“. Аз не съм такъв оптимист, но вярвам, че поезията има оздравителен ефект. Някои стихотворения заради своята красота, други - заради философския си заряд.

Единствено поетът е този, който държи пръст върху пулса на времето през вековете и пише за своя народ и за неговите нещастия и надежди. Като например Пол Целан, който описва съдбата на евреите, загинали в газови камери. Като Махмуд Дервиш, възпял горестно нещастието на палестинския народ. Като Хуан Гелман, който пише за изчезналите в Аржентина. Като Хюсеин Хабаш, защитника на кюрдите, бомбардирани наскоро от Ердоган.

 

Говорене за поезия

 

От какво има нужда поезията?


Тя трябва да се популяризира чрез медии, училища, университети. Към поезията има много по-голям интерес, отколкото някои си мислят. 

Ние живеем в егоистично общество, където всички художествени изяви са доминирани от материални интереси. Човек не може да печели пари с поезия. Тя е чист израз на изкуство по простата причина, че няма икономическа ценност в свят, управляван от шепа безсрамно богати компании, които поробват хората и промиват мозъците им чрез т. нар. социални мрежи. Тези мрежи са всичко друго, но не и социални, защото просто пълнят нечии банкови сметки с милиарди.

 

Какъв е вашият съвет към младите поети? Как те могат да се задържат по-дълго в литературата? Как да се формира добър вкус към качествената поезия особено в „конкуренция“ с нароилото се във фейсбук стихоплетство?

Винаги съм съветвал младите поети да четат. Не само национална, но и чуждестранна поезия. Не само да търсят собствения си глас, но и да разширяват своя светоглед. Поезията не е струпване на думи. Стихотворението трябва да казва нещо. Трябва да очарова читателя, да го въодушеви, да събуди любопитството му, за да поиска да чете още и още.

Младите не трябва да бъдат водени от лошия вкус, натрапван в социалните медии. Важното за поезията, както и за всеки израз на изкуство е да има собствен стил, какъвто не се среща във фейс бук, а само в книгите. (Not in face book, but in the books!)

 

Бихте ли заменили поетичния си талант за някой друг талант?

Цигулката е любимият ми инструмент. Бих искал да бъда цигулар. Въпреки че поезията може да докосва хората, вярвам, че музиката има по-голяма сила в това отношение. И въпреки това бих искал да бъда поет. Ако трябва да изживея живота си отново, пак бих направил този избор.

 

От какво ви спасява поезията?

От това да си задавам въпроси за смисъла на живеенето.

 

Можете ли да кажете за себе си, че живеете извън зоната на очакванията?

Аз съм таоист. Тао вярва, че това, което изглежда, че се случва, то се случва.

Прекарвам 95% от времето си промотирайки други поети. Правя го година след година… Другото за което се грижа, е градината ми. Обичам да гледам как покълват семената - това е моята връзка с космоса. А също и с духа на човека.

 

 

Кои са вашите определения за:

Пътят: Пътят няма цел. Целта е Пътят. (Tао).

Метафора: На света няма сянка, по-голяма от своята светлина.

Вдъхновение: Проблясването на един момент отвътре и осъзнаването на значимостта на този момент.

Смърт: Път за никъде.

Най-големият компромис: Да бъдеш себе си и да бъдеш хуманист.

Истината: Това което търси Диоген.

Жената: По-чувствителната част на човечеството.

Щастие: Нещо, което ту го има, ту го няма.

Бог: Безименната сила, управляваща Вселената.

Смисълът на живота: Един екзистенциален въпрос, на който всеки индивид трябва да намери отговор.

Религията: Моят дух е космически танц.

Бъдещето: Помрачено от човешкия егоизъм.

Вашето последно стихотворение:

 

Луна и море

На Оскар Бенто

Девствена

така сякаш човек

никога не е стъпвал на нея:

луната

отразява красотата си

в лазурното огледало на морето

което очевидно е незамърсено, 

не неотменимо свързано

с отпадъци и загуба,

с ненаситността на хората.

(Превод на стихотворението от английски: Иван Христов)

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Жермен Дрогенброд е роден в Белгия, но вече 31 години живее в Испания. Той е световно признат поет, преводач и издател, с голям принос за популяризирането на поезията. Автор е на къси разкази и литературна критика, но пише главно поезия – зад гърба си има 13 поетични книги, издадени в 28 държави. Говори 6 езика и е превеждал повече от 30 сборника с немска, италианска, испанска, латиноамериканска, английска и френска поезия. Освен това е адаптирал арабска, китайска, японска, персийска и корейска поезия на холандски език.
В качеството си на създател и редактор на белгийската издателска къща “POINT Editions ” (POetry INTernational) Жермен Дрогенброд е издал над 80 поредици от модерна световна поезия. През 1996 г. основава поетичното движение neo-sensacionismo заедно с известните китайски поети Бей Дао и Дуо Дуо.
Жермен е организирал няколко международни поетически фестивала в Испания. Освен това е вицепрезидент на Академията „Михай Еминеску“, съосновател на японската JUNPA (Japan Universal Poets Association), творчески съветник на италианското движение “Poetry & Discovery”, както и основател на испанската културна фондация ITHACA. Репертоарът му е богат и поезията му се откроява с философската си дълбочина. В резултат на множеството си пътувания (повече от 60) към Далечния изток, Жермен Дрогенброд развива афинитет към китайската философия. Цикълът му “The Road” („Пътят“) е своеобразен поетически мост между Изтока и Запада и е вдъхновил бележити творци като индиеца Сатип Гупта, който е и илюстратор на 5 от книгите му.
Поезията на Дрогенброд е считана за таоистка и е издавана в Китай, Хонг Конг, Тайван и Япония. Всяка година той е канен на рецитали и конференции по цял свят. Носител е на редица международни награди и отличия. Номиниран е за Нобеловата награда за литература през 2017.

Моля почакайте...