Наградите „Икар” - повод за размисъл какво се случва в българския театър

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Март месец освен пролетен е свързан и с две големи културни събития в София, подкрепяни от Столична община като част от Културния календар на столицата. Едното е София филм фест, другото – връчването на Националните награди за сценични изкуства „Икар” на Съюза на артистите в България и Софийският театрален салон, предшестващ раздаването на призовете. София филм фест вече определи своите награди, предстоят театралните.

3

Ще напомним, че награда „Икар” за чест и достойнство се присъжда на актьора Михаил Мутафов, а „Икар” за изключителен принос към българския театър – на Стефан Цанев. Другите награди от номинираните спектакли и изпълнители ще станат ясни на церемонията в Народния театър „Иван Вазов” на 27 март – на Световния ден на театъра. Той се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Всяка година човек свързан с театъра, прави свое обръщение по повод на този ден. Тази година това е кубинецът Карлос Селдран. „Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край – на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта”, пише в своето обръщение Карлос Селдран.

Но наградите са си награди, а оглеждането на театралната продукция има смисъл и като равносметка за театралната година. И такъв анализ прави членът на журито за наградите „Икар” тази година проф. Ромео Попилиев за сайта „въпреки.com”. Какво се случи в българския театър през 2018 година, пита Ромео Попилиев и отговаря: „Именно какво се случи в българския театър, а не какво стана. Ставането е въпрос на по-ставяне на нещото, наречено български театър, от някого тук или там в поредицата от останалите неща, а случването е въпрос на случайността; на неговата независима от последователността и нечия воля наместеност и съставеност в нещата. Ставането произлиза от целеполагането и разполагането; от желанието за подреденост, а случването е, така да се каже, от само себе си. Преди около тридесетина години театърът беше стегнат и заключен в целия си процес на ставане от една утопична до оглупяване политическа воля за ставане – вярно, все повече отслабваща и склерозираща през годините. Но дали театърът – впрочем, както и всичко останало - може да бъде оставен на самия себе си и да се саморазвива? Така или иначе обаче, неговото случване вече близо десетина години стана видимо, зависимо от невидимата ръка на пазара. Вижда се, че театърът е зависим от нещо невидимо, но тъй като то не се вижда, като как е движещо, не можем да определим какво става с него. При всички случаи той се нуждае от финансови средства както, за да става, така и да се случва. Случването е по-лесният вариант и не е въпрос на план и на програма във времето. Друг е въпросът дали и как днес у нас може да се предложи и осъществи план и програма за ставането и развитието на театъра - както знаем, многолик в своите видове, жанрове стилове и посоки, в които търси публиките си”.

2

Театроведът продължава своите разсъждения: „Но театърът днес не е оставен на публиките си, а на публиката, която в своето мнозинство определя случването му в неговите видове, жанрове и посоки. Така е демократично, стига с господството на елитите. И като цяло се получава един среден път, в който все повече се вливат и изгубват индивидуалностите и стиловете. Като че ли творецът и зрителят в своя път в и към театъра трябва да се изгубят в общото и оттук – в нищото. Дали това не е движение към своеобразен будизъм? Движението към успокоението на застоя? Ако вземем многобройните репертоарни театри в България, трудно можем да посочим някаква особена разлика между тях като собствени политики по отношение на репертоара и естетическите посоки”, отбелязва Ромео Попилиев и обобщава. „Това, което не може да се отрече е, че нашият театър произвежда спектакли с ударно темпо. Бълването на множество и количество създава една своеобразна истерична обстановка и представлява нещо подобно на невротичния ефект, създаван от социалните мрежи, препълнени от свобода и привидно външно разнообразие, но също така и от нарастващото безпокойство от винаги и въпреки всичко изпречващия се въпрос: „И какво от това?” Няма защо вече масите да се бунтуват срещу елита. Те са се разпаднали взаимно в производството и консумацията на буйни изказвания, изяви и жестове; в производството на твърде много театър в прекия и преносния смисъл. Като че ли трябва да помълчим и да се позатворим в себе си. Какво правим, защо го правим, има ли смисъл? Дори в колективно изкуство като театъра творецът има нужда от отдръпване навътре, мълчание и размисъл. От бавно бързане. Не става дума той „да се затваря в кула от слонова кост”, както парнасистите от втората половина на 19 век предлагаха; по онова време са съществували тихи места, а самата слонова кост е била важна колониална стока, докато днес е забранена за търговия. Театърът е пространство, където би следвало истински да се разгръща свободата в нейната духовност и безграничност, но сега той е захванат почти изцяло от пазара. И какво в крайна сметка се случи в българския театър? Както изглежда, то ще продължи да се случва, но е време театърът да стане, т.е. да се събуди и изправи от съня на случването си”, пише Ромео Попилиев.

Към такъв анализ е насочена и дискусията, организирана от Гилдията на театроведите и драматурзите към САБ, която също ще бъде част от Софийския театрален салон. „Въпросите, върху които бихме искали да поговорим са: кои са критериите за художествено качество и нужни ли са такива за стимулирането на качествен контекст?; защо чисто художественият фактор отсъства все повече в институционализираната оценка за театралните продукции, а на преден план излизат критерии, идващи от областта на социологията, икономиката или най-общата теория на изкуствата (нови публики, целеви групи, жанрово многообразие, продадени билети и т.н.)?; кой, къде и от името на какъв авторитет има правото да дава оценка?; как да бъдат съвместени оценките, които са валидни за локалния, за националния и за европейския контекст? Нашият фокус, разбира се, ще е актуалното състояние на съвременната българска театрална сцена, такава, каквато я преживяваме през последните сезони, но се надяваме, че в разговора ще се докоснем до проблеми от значение и за другите изкуства”, пишат от гилдията и канят всички интересуващи се от проблемите на театъра ни на дискусията на 25 март /понеделник/ от 10:30 – 12:30 часа в зала „Европа“ в сградата на ул. „Париж” 1.

1

А иначе празникът си е празник и той предстои да се случи. Актрисата от Народния театър „Иван Вазов“ София Бобчева и актьорът Александър Кадиев ще бъдат водещи на официалната церемония по връчването на наградите „Икар” 2019 на 27 март, когато ще бъдат раздадени 22-те престижни статуетки. Посрещане на номинираните е от 18:15 часа пред Народния театър „Иван Вазов”, а началото на церемонията е от 19:00 часа в голямата зала на театъра. Режисьор и сценарист е Стоян Радев, а певицата Лили Иванова ще открие церемонията по връчването на престижните награди за сценични изкуства. „Това е огромен и несравним жест, който звезда от такъв мащаб прави за нас. Лили се отказа от хонорара си, заставайки зад нашата кауза в подкрепа на Здравния фонд на САБ. Каквото и да кажа за нея, ще бъде малко. Единственото, което мога да споделя е, че съм щастлив, че мога да я нарека приятел. Тя е дългогодишен член на САБ и много обича театъра. Ние също я обичаме!“ – сподели председателят на организацията – Христо Мутафчиев. Лили Иванова ще изпълни за всички съвсем нова песен с тематичното заглавие „Главна роля“, с автори Артур Надосян (музика), Иван Тенев (текст) и Ангел Дюлгеров (аранжимент), създаден специално за церемонията, а екипът на САБ учреди за нея извънредна награда „Икар” за изключителен принос към музиката и културата. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на театрите

1. Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев ще посреща номинираните преди церемонията и тази година – снимка Стефан Джамбазов

2. Проф. Ромео Попилиев, театровед – снимка Стефан Джамбазов

3. Карлос Селдран – снимка архив САБ

4. Актьорът Владимир Пенев е номиниран за водеща мъжка роля за изпълнението си в „Бащата” от Флориан Зелер в Народен театър „Иван Вазов” с реж. Диана Добрева – снимка архив НТ „Иван Вазов”

5. „Нова Библия” от програма „Ноев ковчег” по Йордан Радичков с реж. Иван Добчев в Театрална работилница „Сфумато” е с номинация за майсторско техническо осъществяване – снимка архив „Сфумато”

6. „Драконът” от Евгений Шварц, сценична версия и постановка Явор Гърдев в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” във Варна също е с номинация за майсторско техническо осъществяване – снимка архив на театъра

7. Стайко Мурджев има номинация за режисура за „Петел” от Майк Бартлет в Младежкия театър „Николай Бинев” – снимка Гергана Дамянова, архив на Младежкия театър

8. Награда „Икар” за чест и достойнство се присъжда на актьора Михаил Мутафов – снимка Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

9. „Икар” за изключителен принос към българския театър ще получи Стефан Цанев – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...