Награди за „тихи” автори и творби в Деня на будителите

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Много и различни събития имаше около Деня на народните будители. Най-вече бяха наградите в различни области. Бяха раздадени Литературните награди „Перото” в НДК и на Портал „Култура” за принос в областта на литературата и хуманитаристиката. Тези награди са важни, защото става дума за литература, а какво ако не словото и думите са най-близо до мисията на будителя. Отделен е въпросът кой чете и какво чете. Ако се вгледаме в метрото или автобусите много хора четат. Но какво – предимно смартфоните си или пишат … SMS - и. Така че, чете се и се пише…

1_17Но все пак говорим за друго четене и писане. За мъдрото и умно вглеждане в света около нас в проза, поезия или хуманитаристика. Защото такова писане отваря нови хоризонти на четящия извън неговия битов кръгозор. Поетът Иван Цанев стана носител на Наградата за цялостен принос на четвъртото издание на Литературните награди „Перото”. За него Пламен Дойнов беше написал: „Иван Цанев е поетът в алтернативния канон, към когото критиката преди и след 1990 г. почти винаги запазва добрите си думи. Въпреки отделни бледи „забележки” на най-бдителните соцреалистически критици, неговата поезия не става обект на нападки или още по-малко на отрицателни кампании в печата. Напротив, дебютът му „Седмица” (1968) остава в българската литература като една от най-адмирираните първи книги. По-късно с „Неделен земетръс” (1973) мястото му на признат автор се утвърждава, макар и вместено в литературно-критическата ниша, определена за т.нар. „тиха лирика”. Наистина мястото на Иван Цанев в литературата ни не е крещящо и предизвикателно, но достатъчно ярко, за да не може да бъде заобиколено. Впрочем, Иван Цанев получи миналата година Голямата специална награда на Портал „Култура”, а тази година и на „Перото”. „Тази награда ме успокои, че десетилетните ми усилия не са били напразни и че алтруизмът не е порок. Не е тайна, че моите поетични книги не са много на брой. Малко повече са стихосбирките ми за деца. Най-многобройни обаче са книгите на други по-млади от мен автори, които съм редактирал, подреждал или предговарял, на които съм измислял заглавия, които съм подкрепял с отзиви в печата или на литературни обсъждания“, сподели Иван Цанев при получаването на наградата в НДК. Статуетката му бе връчена от миналогодишния носител на наградата „Перото“ за цялостен принос – поета Владимир Попов, също представител на „тихата литература”.

2_11Голямата специална награда на Портал „Култура” тази година беше за проф. Климентина Иванова заради „нейния изключителен принос в текстологията на старобългарската литература и гражданската ѝ позиция в отстояването на истината в трудни и смутни времена“. Проф. Иванова също е от „тихите” автори, които не натрапват себе си. Дори тя получи наградата с притеснение и то я взе само заради своите колеги, които също тихо и незабележимо отстояват своите позиции. А това е много важно в днешния гръмогласен и агресивен свят. Едва ли тези автори и творби биха могли да го променят, но хубавото е, че съществуват. Впрочем, като анализира качеството на тазгодишната литературна продукция проф. Амелия Личева, член на журито на наградите „Перото” обобщи в анализ за „въпреки.com”: „Общият извод е, че  съвременната българска литература укрепва и има защо да бъде четена, а и превеждана навън”. Но да се върнем на наградите в „Перото”: Проза – Кристин Димитрова; Детска литература – Сотир Гелев; Поезия – Мирела Иванова; Превод – Хайри Хамдан; Дебют – Наталия Делева. А Амелия Личева добавя: „Наградите, които Националният център за книгата раздава вече за четвърти път, набират скорост и започват да си извоюват място сред останалите сериозни литературни конкурси. Още повече, че те са фокусирани в няколко категории, две от които почти нямат конкуренция – за детска литература и за превод на българска литература. Тези категории не са случайни за Националния център, защото още с неговото раждане в приоритетите му залегна да подкрепя преводи на български автори в чужбина и да поощрява детската книга с всякакъв тип форуми, издаване на специален каталог, дискусии и пр”.

Разбира се, не можем само да хвалим всички творби и да не забелязваме голямото количество литературна продукция, често с белези на графомания. А и с липса понякога на увлекателно повествование и разказ за сметка на псевдо интелектуалното самопоказване. Както беше отбелязала една от наградените тази година в Литературния конкурс „Перото” Кристин Димитрова в разговор за „въпреки.com”: „Пише се много хубаво и се пише все по-хубаво. Ако трябва да кажа нещо, което на мен ми се ще да видя – все ми се струва, че българската литература на ниво абзац е по-добра, отколкото на ниво сюжет. Всеки абзац е прекрасен и надвишава много повече доста други книги, които човек чете, но като цяло не винаги искаш да завършиш книгата. Като че ли изкуството е повече, отколкото мисълта за правенето. Когато повече работиш върху текста, той става по-литературен и по-качествен в кратки откъси, но ми се ще в книгата да има повече – като влезеш от единия й край да препускаш през нея, за да стигнеш до другия. Обикновено това ми липсва в българската литература. Тоест, качествено написано, но не винаги увлекателно”, заявява тя.

Това очевидно не е така в наградените романи на Портал „Култура” – „Чамкория” на Милен Русков и „Хавра” на Захари Карабашлиев. Не случайно „Чамкория” беше сред най-продаваните български романи през годината. А ето и формулировката на журито за наградите: на „Чамкория” заради „неподражаемото езиково майсторство, с което възстановява епохата на 20-те години на ХХ век през очите на главния си герой Славе Желязков, показвайки как дори дребните житейски подробности се превръщат в убежище на достойнството“. Втората награда бе връчена на Захари Карабашлиев за романа „Хавра“ заради „умението му да превърне романното повествование в разследване на настоящето, където факт и фантазия се сплитат в причудливо единство“. В категорията „Хуманитаристика” първа награда в конкурса на Портал „Култура” получи книгата на Борислав Скочев „Концлагерът Белене. 1949-1987“, която „чрез анализа на концлагерната система от времето на комунизма очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима“. Втората награда спечели Антония Велкова - Гайдарджиева за книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“„заради умението ѝ да превърне диалозите си с една от големите фигури в съвременното българско литературознание в разказ за литературата като преживян опит и биография на времето“. Специалната награда бе присъдена на Рада Москова заради значимия ѝ принос в българската театрална и филмова драматургия и литературата за деца, както и заради документалната ѝ проза, посветена на „негероите“ и травмите от миналия „почти живот“. Специалната награда на фондация „Комунитас“ за „личен принос към независимата журналистика“ получи Стойко Тонев.

6_8И едно събитие, което придаде цвят на празника. На 1 ноември беше открита една много симпатична изложба в залата на Държавна агенция „Архиви“ - „Софийският културен живот в миналото в плакати и снимки“. Изложбата е посветена на 90-годишнината от създаването на Общинския музей с исторически архив, галерия и библиотека, основан на 22 октомври 1928 г., чиито приемници са Държавен архив – София, Столична библиотека, РИМ – София и Софийска градска художествена галерия. През 1928 г. по разпореждане на ген. Владимир Вазов се създава Софийски общински музей с архив, галерия и библиотека. По това време генералът е кмет на София. Той е герой от битката при Дойран по време на Първата световна война и един от братята на народния поет Иван Вазов. „Поставя се началото на действително забележителни културни институции, които са не само със столичен, но и с национален облик”, коментира председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев. Сред запазените експонати е обява за опера от края на XIX век, изработена от бяла коприна. „Тя е била адресирана до по-елитната публика. Коприната е знак на пищност и великолепие в този кратък български бел епок”, отбеляза той. 90 години в 90 плаката разказват в рамките на изложбата за културния живот на София от едни вече далечни времена. В нея наред със запазените фотоси и плакати, има и програми за театрални спектакли. В тях освен информация за артистите и представлението има и такава реклама: „Пивница – Ресторантъ „Чамъ Кория” – ул. Сердика 8, тел. 2 – 64 – 86. Най-реномираната скара въ столицата”. Така че, изкуството си е изкуство, но и хапването има място в театралните програми. А интересното е, че за начален час на спектаклите е обявен 20 часа и край – около 23 часа. Така, че нощният живот на стара София очевидно е кипял. Вероятно и в „Пивница – Ресторантъ „Чамъ Кория” след края на представленията… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на НДК

1.Поетът Иван Цанев /л./ е носител на Наградата за цялостен принос на четвъртото издание на Литературните награди „Перото” в НДК. Статуетката му бе връчена от миналогодишния носител на наградата „Перото“ за цялостен принос – Владимир Попов - снимка архив на НДК

2.Голямата специална награда на Портал „Култура” за литература и хумантиристика тази година беше за проф. Климентина Иванова – снимка Стефан Джамбазов

3.Кристин Димитрова получи наградата за „Проза” в наградите на „Перото” – снимка архив НДК

4.Рада Москова и Милен Русков /д./ при церемонията за връчването на наградите на Портал „Култура” – снимка Стефан Джамбазов

5. и 6. Част от изложбата „Софийският културен живот в миналото в плакати и снимки“ в залата на Държавна агенция „Архиви” – снимки Стефан Джамбазов

Моля почакайте...