Музиката като танц или за границите между изкуствата

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

„Музиката откъдето и да я погледнеш, си е танц. Мисля това, свирейки, дирижирайки или преподавайки. Дори най-класически музикални творения могат да бъдат изиграни, да бъдат обяснени с движения. И това го виждам в преподаването – с движения можеш да обясниш много повече, отколкото с приказки. Не случайно диригентът се движи. Когато преподаваш и се движиш,  детето повече разбира, отколкото ако му говориш”. Това каза в разговор за „въпреки.com” кларнетистът, преподавател, диригент и артистичен директор на Нов симфоничен оркестър Борислав Йоцов.

1_28

Поводът за разговора е концертът на формацията в столичната зала "България" на 28 януари, озаглавен „Стъпки”. Това, което обединява отделните произведения, включени в концерта е именно танцът. Музиката и танцът са едно цяло. Музиката и танцът са вродени способности на всяко човешко същество. Програмата в този необикновен концерт е измислена като танцуващо музикално пътешествие от пиеси, заредени с енергията на своя уникален и характерен стил, пише в анотацията за събитието. Това са отделни сравнително кратки пиеси, обединени от темата - „Лунна светлина” от Клод Дебюси, „Румънски танци” от Бела Барток, „Клезмер валс” и „Фламенко”  от Хулио Доминго, „Сюита” от Вили Казасян, „Цигански танц” от Александър Розенблат, „Ритмичен танц” от Брайън Белмаджис и „Стъпки” от Владимир Джамбазов, по което произведение е озаглавен и целият концерт. Има и още една изненада за публиката – тя е в облеклото на оркестрантите. Те са изцяло преобразени визуално, благодарение на прекрасния коафьор и меценат на състава Митко Дамов и неговата VOGUE VISION. Вечерта е феерия от музика, танц, визия, мода....

А за различната визия на оркестрантите за сегашния концерт Борислав Йоцов разказва, че му е хрумнало много талантливият коафьор Митко Дамов, който е меломан и дългогодишен дарител на Нов симфоничен оркестър, да преобрази състава /видео за подготовката можете да видите тук/. „Дамов е организатор и на куп други благотворителни акции, които са ужасно важни за нас – и здравословни, и културни”, добавя Борислав Йоцов и продължава: „И като близък човек на оркестъра, се сетих, че може да помогне и да пооправи малко нашата визия. Защото хората, които свирят в Нов симфоничен оркестър първо са млади и много добре изглеждат. И ми хрумна, че той може да направи така, че публиката допълнително да се взира във всеки един човек. Според мен визуалното удоволствие е много по-силно от слуховото удоволствие, макар че съм музикант. А когато се съчетаят двете неща е страхотно. Защото има някаква всеобщност в това, което се случва на сцената. Иначе трябва да слушаме на тъмна зала. Ако оркестрантът е с много евтин костюм, с раздърпани мръсни дрехи, със стари обувки, косата, прическата да не изглежда добре – това влияе на хората. Сега те ще бъдат облечени различно, но в един стил, няма да правим шоу, прическите ще са много сценични, великолепен грим, въобще ще изглеждат бляскаво. И така трябва да бъде. Защо ми хрумна да направя това? Защото ходейки по концерти, независимо от това колко добре свирят, нашите оркестри не изглеждат добре. Може да се разсърдят колегите, но не обръщат внимание на това, което се случва. И когато аз съм в залата това не ми достига и не ми харесва. Всички диригенти го искат, но не смеят да го наложат. Сцената не понася това, защото хората го виждат. Смятам по този начин оркестрантите да разберат какво искаме и да се опитат да го направят и занапред. Целта е да се наложи един модел, който и те ще харесат”, убеден е артистичният директор на състава.

3_16

Както виждаме Борислав Йоцов опитва да разчупи границите между изкуствата и естетическото възприятие. Тези граници прекрачва и изключителният Михаил Баришников, който гостува в София. Хореографката, танцов критик и педагог Мила Искренова написа за „въпреки.com” по повод гастрола: „Има явления в изкуството, които е много трудно да бъдат определени, особено в съвременността, в която границите на жанровете са необратимо размити. Случва се да тръгнем към мюзикъл, а да присъстваме на тежка драма, или да гледаме трагедия, а да се подсмихваме под мустак, защото на сцената виждаме цирк. В това освобождаване от жанровост единствено авторите са тези, които поставят границите, само те  определят „правилата на играта“, които ще следват в своето произведение. Тази свобода е в името на автентичния изказ и е вече широко приета. Така е постъпил и латвийският театрален режисьор-модернист Алвис Херманис,  чиято е идеята за създаването на спектакъла „Бродски/Баришников”. Спектакълът се отнася към тази категория произведения, които сами изработват  правилата на поведението си. Затова, спектакълът, режисиран от латвиеца Херманис, поразява със своята наистина „свещена простота“. Всички сценични средства са минимализирани до крайност: Баришников чете или произнася стиховете на своя приятел без всякакъв патос. Цялото действие се развива около и в един централно разположен павилион, цялата „хореография“  е сведена до загатване на движения от различни стилове, които не разказват, нито илюстрират стиховете, а ги интерпретират емоционално и чувствено”, написа Мила Искренова. И още: „Пълната тишина по време на представлението изразяваше  втренченото внимание на повече от 700 човека в залата. Независимо от реакциите им след това, те всички имаха усещането, че присъстват на нещо изключително, на явление от друг порядък, на жанр, който бих нарекла „метафизичен“.

6_15

В един от трите дни на откриването на Пловдив като Европейска столица на културата за 2019 година беше и премиерата в Пловдивската опера на „Мария от Буенос Айрес“ – единствената танго опера в света, създадена от поета Хорацио Ферер и  композитора Астор Пиацола. Този спектакъл ще бъде показан и в София в Народния театър „Иван Вазов” на 20 април. За него пише театроведката Богдана Костуркова в рецензия за „въпреки.com”. Режисьор е Веселка Кунчева, художник  Мариета Голомехова, хореограф Явор Кунчев, диригент – Константин Добройков. Тук отново има преминаване на граници – между танц, опера, спектакъл и музика. „И през цялото време след тази среща усещам  необяснимо вълнение от срещата ми с това произведение и потребност да си отговоря на многото въпроси, които ме споходиха. Навярно защото това е спектакъл, който  създава нещо изключително ценно  - собствен стил и език, обединява различните до крайност умения на творците. Аз нямам с какво да го сравня сред изгледаното от мен през годините. Една история като тъкан от гласове, надвикващи се или разминаващи се, привличащи се и отблъскващи се един друг… многогласен разговор… тревожен вътрешен глас… тайни, неудържими желания… предчувствие за катастрофа и тайнствени съновидения… бунт на природата… победа на надеждата, пресъздадена със средствата на операта, танца, театъра вълнуваща цветна картина”, написа Богдана Костуркова. Така че, гледайте спектакъла и в София… 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на спектаклите

1 и 2. Борислав Йоцов по време на репетиция с Нов симфоничен оркестър – снимки Стефан Джамбазов

3. Михаил Баришников в спектакъла „Бродски/Баришников” – снимка архив на продуцентска къща „Артишок, пространствата за култура“

4. Йосиф Бродски - снимка архив www.spiralata.net 

5, 6 и 7. Люси Дяковска в „Мария от Буенос Айрес“ – снимки Александър Богдан Томпсън, архив на постановката

Моля почакайте...