Музика и кино – от днес и вчера

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Имали сме възможност да коментираме незавидното присъствие на съвременна музика в концертните зали на столицата ни, но тези дни не е така. След чудесния концерт в зала „България” по повод 20 – годишнината на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO в края на миналата седмица, за който писахме, сега настъплението на съвременната музика продължава. Както се казва по-добре късно, отколкото още по-късно…

1_9Във Военния клуб в София трима композитори - Петър Дундаков, Пламен Джуров и Пол ван Брюхе се представиха с общ проект - „Strings Attached” с подкрепата на посолството на Кралство Нидерлрандия в България. Той представлява своеобразна музикална среща на трима творци, които интерпретират темата на събитието индивидуално и чрез произведенията, написани специално за случая. Техните произведения бяха в изпълнение на камерния оркестър за класическа музика „Софийски солисти“, под диригентството на Пламен Джуров. Пиесата, написана от Петър Дундаков, се казва “Fluidum Red” /„Река чеРвено“. Заглавието на творбата на Пламен Джуров е „Метаморфози“. А холандското участие в „Strings Attached“се нарича „Bloodmoonrising” /„Изгревът на кървавата луна“/, на Пол ван Брюхе. И тримата рефлектират на съвременни лични, социални или политически събития, а концертът във Военния клуб беше началото за проекта, който тримата създатели имат намерение да представят и на други сцени в Европа. Тримата имат общо сътрудничество още от проекта „Пандора” на балет „Арабеск”, когато музиката пак беше от Пол ван Брюхе и Петър Дундаков, а изпълнението на „Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров.

„Възможността да намериш хора и да общуваш с тях чрез това, което правиш  дава и различен смисъл на изкуството. Защото то започва да работи с някаква общностна идентичност. Понякога изкуството се приема като монумент отвъд времето и историята. За мен, освен всичко друго то е също и начин за отбелязване на пребиваването ти в едно време и е обърнато към човека до теб. Поне моето разбиране е това”, каза преди време в разговор за „въпреки.com” Петър Дундаков. А за работата си с Пол ван Брюхе, който е и негов учител в Холандия, приятел и колега добави: „Работим по много проекти и в момента. И това е едно от много важните за мен неща, защото ме държи в някаква по-голяма будност по отношение на това да не влизам единствено в предразсъдъците на локалния контекст. Някак си връзката ми с него ми носи едно постоянно неспокойствие по отношение на търсене на нови неща и едно много високо изискване към музиката, която правя. За мен той е важен не само като учител, но и като един от най-близките ми хора”.

И още съвременна музика звучи тези дни в зала „България” в София. Софийската филхармония организира мини фестивал, посветен на новата музика. По идея на забележителния ни композитор Георги Арнаудов е наречен „Re: novae musicae” (между авангарда и хипстърството... или дни за „съотнасяне“ към новата музика).  Пет концерта и среща с композитори и изпълнители представят различните лица на съвременната музика. „Кварто квартет” откриват и закрият фестивала с концерта AMORES. Специално място е отделено на жените композитори и на младите таланти и вероятни бъдещи класици  - студентите от Националната музикална академия. Симфоничният концерт с диригент Герган Ценов е своеобразен почит към творчеството на големите съвременни български композитори Васил Казанджиев, Иван Спасов и Константин Илиев. Финалът на фестивала е в Ларгото на 1 ноември. А Герган Ценов – един от пропагандаторите на съвременната българска музика и по света беше казал също в разговор за „въпреки.com”: „Българската публика не мога да твърдя, че я познавам толкова добре, тъй като не съм имал възможността да водя активен концертен живот през последните 17 години /става дума за България, тъй като той работи и живее в САЩ – б.а./. Има ново поколение от млади музиканти, които вече не обръщат внимание нито на конкретната ситуация, нито предупрежденията на своите родители. Те са открити. За съжаление в по-старите поколения има не толкова недоброжелателност, колкото предразсъдъци по отношение на съвременната музика. По презумпция се смята, че тази музика е трудна, невъзможна за възприемане, тя е грозна, тя трябва да бъде забранявана, даже не искам да говоря за бивши партийни функционери, които са наистина против. Може би българската публика е малко по-предубедена към тази музика и аз не я упреквам. Не е много лесно след 45 години на комунистическа диктатура и след тези 27 години на т. нар. преход, по-скоро си мисля, че е хаос, да бъде формирано обективно отношение към нещо толкова сложно, каквато е музиката на това поколение”.

4_6А има и още едно събитие в областта на културата, което ни връща назад в миналото, още преди комунистическата диктатура. И то е свързано с началото на българското кино. Излезе книгата „Загадките и времената на „Българан е галант”, финансирана от Столичната програма „Култура” (2017) на Столичната община, подготвена и отпечатана от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов”. Подзаглавието й – „Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?” – отговаря напълно на нейното съдържание. Авторът д-р Петър Кърджилов е успял да издири и събере на едно място голяма част от информацията за филма, появявала се на различни места в протежение на повече от сто години. Плод на сериозен, добросъвестен и дългогодишен труд, книгата представлява задълбочено изследване на сравнително кратък – седемгодишен (1908–1915), ала бурен период от историята на българското ранно кино, през който се полагат основите на родното филмопроизводство. Загадъчен, тайнствен времеви отрязък, оставащ все още абсолютно неизвестен на широката аудитория, поради факта, че доскоро бе слабо проучен от нашето кинознание. С обем от 736 страници, съдържаща 582 илюстрации – факсимилета и фотографии, предлагаща богата библиография от 1926 източника, споменаваща 1026 имена и 421 заглавия на филми, книгата „Загадките и времената на „Българан е галант” дава изчерпателни отговори на множеството въпроси, съпътствали познанието за първия български игрален филм повече от век.

А Петър Кърджилов, с когото разговаряхме във „въпреки.com” по повод книгата му „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)”, подготвена с прецизни отправки към документи, книги, публикации, азбучник на имена, филми, включително и в превод на английски език ни беше казал убедено: „Толкова ли са важни тези даннички? Първо са важни за истината, да се подреди. Каквото и да си говорим фактологията е истина. Този недоимък фактологически, който над половин век властваше над нашето кинознание, водеше до изкривяване на изводите, които се правят за отделни периоди. И днес не можем да кажем всичко, но можем да кажем малко повечко, отколкото знаехме преди. Само един пример ще дам. Нихилистичното изречение, което можеш да срещнеш в десетки варианти от академици и професори до провинциални учителки, които пишат за кино, че България, ако не е последната, то е една от последните страни, в които е дошъл кинематографът. И последни сме направили кино, и последни сме направили първи филми, и първи игрален, и първи хроникален, което не е така. Просто не е така!”, възкликна емоционално тогава Петър Кърджилов и сега го доказва с новата си книга. 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Петър Дундаков, Пламен Джуров и Пол ван Брюхе /от ляво надясно/ във Военния клуб в София

2. Пол ван Брюхе /д./ след изпълнението на неговото произведение

3. Акад. Васил Казанджиев и Герган Ценов /д./

4. Корицата на книгата на Петър Кърджилов

Моля почакайте...