Миналото като изкуство и памет

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Потънали във всекидневието често пропускаме важни факти и събития от миналото, които дават познание и за бъдещето. Но ролята на изкуството е и в това – да дава историческа перспектива и по-пълно усещане за нашия живот извън делничните проблеми и случки. Две такива събития в областта на изкуството ни се струват важни за такова по-пълно възприемане и осмисляне на битието ни.

1_6Едното е инсталация в Музея на социалистическото изкуство, осъществена от Чешкия център, съвместно с Посолството на Чешката република в София и Националната галерия. Скулптурната композиция на Петър Садофски и Дан Трантина от чешката художествена група Pode Bal е експонирана в парка на музея. Инсталацията е озаглавена „Реконструкцията като трагедия и фарс”. А за да илюстрира по - точно историческия контекст, скулптурата с размери седем на седем метра, носи дългото подзаглавие: „Разкъсване на нарушителя на държавната граница Хартмут Тауц, гражданин на Източна Германия, от „самостоятелно атакуващи кучета“ на чехословашкото гранично звено при опит за преминаване на държавната граница от Словакия към Австрия през август 1986 г., докато граничарите Иван Хирнер и Олдржих Коварж наблюдават“. Наистина композицията има фарсови и гротескни пропорции. От фигурата и главата на трагично загиналия младеж, през двамата граничари, кучето, горичката, между която наднича джудже с фигурата на Карл Маркс. И тук трябва да добавим, че мястото на инсталацията в двора на нашия музей сред фигурите на соцвождовете е напълно подходящо. Освен това Чешкият център в София е изключително активен през тази година, когато се отбелязват и 50 години от потъпкването на Пражката пролет през 1968 година от „братските армии”.

Инсталацията дава възможност на хората да възобновят дебата за нерешените въпроси, свързани с престъпленията на комунистическия режим. Премиерата на творбата е през 2015 година пред централата на Европейския парламент в Брюксел, където предизвика спорни емоции сред някои от европейските политици. Представена е и в Музея за съвременно изкуство Кампа в Прага. Създадената в ателието на Петър Садофски и Дан Трантина инсталация припомня съдбата на осемнайсетгодишния източногерманец Хартмут Тауц, който през август 1986 г. се опитва да емигрира от Братислава в Австрия.  Хартмут Тауц е роден на 10 февруари 1968 година. По време на комунистическия режим, поради политически причини, не му е позволено да учи музика. Не може да понесе представата за военна служба, която го очаква и затова решава да избяга от Източна Германия през Чехословакия в Австрия. В късните часове на 8 август 1986 г. прерязва сигналната телена ограда близо до Братислава и бяга през обраслото с царевица поле към австрийската граница. Двама от граничарите, войниците Иван Хирнер (роден 1964) и Олдржих Коварж (роден 1967), се затичват след него , като пускат и двете специално тренирани „самостоятелно атакуващи кучета“ Ришо и Роби. Те догонват Хартмут на 22 м от границата и му причиняват тежки разкъсвания на главата и тялото, които обаче не са смъртоносни. Граничарите откриват Хартмут стенещ от болка, но вместо да му окажат помощ, го разпитват и оглеждат околността. Когато все пак той стига до болницата, вече е прекалено късно. Хартмут Тауц умира вследствие на хеморагичен шок рано сутринта на 9 август 1986 г. Никой никога не е изправян пред съд заради смъртта му. Тези, които са отговорни за това, днес живеят в Чехия и Словакия.

4_2„Историята на Хартмут Тауц е от голямо значение за създаването на скулптурата, защото прехвърля границите на днес съществуващи четири европейски държави и носи характеристиките на класическата трагедия, в която героят губи битката срещу многократно по-силния противник – в този случай комунистическите своеволия. Освен това, в случая с Тауц, няма никакво съмнение, че с неоказването на помощ, граничарите на практика са го убили. Фактът, че никой до този момент не е отговорен за убийствата зад Желязната завеса, е фарс, типичен за нашия регион“, така Петър Садофски обяснява мотивите, които са вдъхновили него и Дан Трантина да създадат тази скулптура. Чешката група Pode Bal е основана през 1997 и работата й се основава на критика на визуалната комуникация. Групата реполитизира художествената сцена и се включва в дискусии, свързани с наркотиците, законите, парламентарните избори, проблемите с изселването на немски семейства след Втората световна война и критика на културните институции. Групата е реализирала много проекти в обществени пространства и в медии. Pode Bal комбинират моден дизайн със социополитическа критика: черно-бяла палестинска кърпа за глава, бродирана с логото на Hermes; заоблено острие от Средния Изток с дръжка на швейцарско ножче; безупречна снимка на жена с бяла бурка, чието око се открива зад цепнатина в плата с формата на логото на Nike.

6_2Реконструкцията като трагедия и фарс присъства и в един български документален филм, който имаше премиера тези дни. Става дума за „Жертва на пешки” на сценариста и режисьор Асен Владимиров. Той е за съдбата на българския патолог д-р Марко Марков, който е бил участник в комисията, която е излязла със становище, че от съветското НКВД са извършителите на разстрела на полските офицери край Катин. Впоследствие Марко Марков е съден от т. нар. Народен съд, оттегля показанията си и е оправдан. Сложна е съдбата му, както е сложно и времето. А Асен Владимиров каза в разговор за „въпреки.com: „Много лесно се идентифицирам с него, защото съм изпитвал страх и аз. Исках да представя епохата през този човек, защото всеки е имал някакви противоречия”. Той казва, че е избрал това име на филма, защото е термин от професионалния речник на шахматистите. Те употребяват „жертва на пешки", именно когато жертват пешки, за да се получи някое друго предимство. А по думите му жертви са полските военнопленници, както и лекарите от комисията - българският лекар д-р Марков, и колегите му от другите националности, които, произнасяйки се според професионалната си съвест, се озовават в менгемето на интересите на големите. В случая става въпрос за една голяма политическа игра между великите сили във военно време, в която малкият човек няма значение. Германците, които откриват труповете в Катин, искат да използват това, за да противопоставят съюзниците Англия и Америка, от една страна, и СССР от друга. Самият Гьобелс нарича разкритието „изключителен шанс с поразителен ефект, който трябва да бъде използван в съответствие с всички правила на пропагандата, докато американците и англичаните накрая проговорят"…, отбелязва режисьорът.

5_5Разказва, че работата по филма е била тежка. „Седиш тук, монтираш, цял ден си в трупове”, но е убеден, че за миналото трябва да се говори. Въпреки, че не знае как хората възприемат тези факти. Питахме го какво е важно за него в документалния филм като документ. „Напоследък ми става все по-важно да се дава знание, научно-популярната част на филма. Това затруднява от една страна, защото губиш филмово време. Но от друга, се натъкнах на пълно непознаване на историята. И при този филм, абсолютно. Показвах го пробно на няколко души, не само че не бяха чували за Катин, но не бяха чували за договора Молотов – Рибентроп, дори. И това някак си от една страна уж ти разширява знанието, но става много по-повърхностно”. И добавя, че като че ли у нас хората не се интересуват много от своята история. Става дума за истинските факти, а не за някакви патриотични мантри. Това важи и за интереса към истинското документално кино. А ние ще добавим – и за всяко изкуство… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 и 2. Инсталацията „Реконструкцията като трагедия и фарс” в двора на Музея на социалистическото изкуство в София

3 и 4. Дан Трантина и Петър Садофски от Pode Bal

5. Асен Владимиров, сценарист и режисьор на „Жертва на пешки”

6. Д-р Марко Марков - снимка архив на продукцията

7. Аутопсия в Катин - снимка архив на продукцията

8. Участниците в комисията, дала заключение, че клането в Катин е дело на съветските военни - снимка архив на продукцията

Моля почакайте...