Културата не може да загине заради един вирус, макар и Корона…

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Винаги сме смятали, че когато има криза в обществото и културата е подвластна на него, това е и шанс за нея. В случая заради Корона вируса са отменени редица важни културни събития, свързани с голямо присъствие на хора. Но пък има и други, които са свързани с културата, но не изискват масово присъствие на публика. Такива са някои изложби, а и - четете книги. А гледайте и концерти, които се излъчват по някои телевизионни канали, включително и в сайта на Софийска филхармония.

А и театри като общинския „Възраждане” започнаха излъчвания на свои спектакли по мрежата. Впоследствие забраната беше смекчена, но все пак е по-добре да няма голямо събиране на хора. Не е ясно още как ще бъдат връчени и наградите „Икар” – дали с публика през място или само виртуално. Но изкуството може да бъде възприемано и в самота без да те оставя самотен. Европейската и световна култура е преживяла войни и епидемии и е оцеляла. В случая не става дума чак за това. Но може би имаме пореден шанс да се огледаме не само като общество, но и да се замислим за нашия път и обкръжение. А какво по-добро от това е да се докоснем до изкуството. И то в усамотение – без публика, която се смее и ръкопляска в някои спектакли и концерти за щяло и нещяло /?!/. А шансът е точно в изложбите и книгите. Галериите ще функционират без откривания, а книгите всеки може да си прочете и вкъщи. По телевизора освен шоута и реклами, има и смислени програми и концерти. А в изложбите всеки може да остане сам със себе си.

Колкото до младите, все повече те работят интерактивно, включително и с обучението си в престижни университети. Може би това е бъдещето и в изкуството, и в културата. Не, че не трябва да има и публични спектакли, концерти  и кинопокази, но това трябва да са изключения. С присъствие на изключителни артисти и изпълнители. Въпросът е защо трябва да гледаш „на живо” в родна интерпретация световни мюзикъли и спектакли, които можеш да видиш в оригинал по мрежата… Но въпросът с художниците е различен. Там имаме постижения и то в оригинал. Които могат да спорят без да са епигони със световните постижения. Една от тези изложби е „Минимализъм BG” в обновената галерия на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6, зала A в София. Куратори са Красимир Русев и Румен Жеков.

2_8

При откриването на изложбата художникът Любен Генов, председател на СБХ отбеляза: „Интересно би било, ако прочитите на концепцията в такава мащабна експозиция са с различна насоченост. Можем да търсим посоките на съпоставяне на явлението, ако става въпрос за явление, тук и сега, в рамките на нашата действителност, в родните величини на модерното и съвременното изкуство, както и в глобалните му измерения и в опит за съпоставяне на българското със световното… Защото се чуха и коментари от типа: „Тази изложба е сбъркана…“ Ако се абстрахираме от негативния привкус и грубостта на подобно изказване, можем да се замислим дали в изложбата нещо е объркано, и ако е така – къде са грешките?

Дали в България съществува минимализъм? Очевидно да! Дали минималистичните творби, експонирани тук, са от автентична българска порода минимализъм? От изложбата ясно се вижда, че сред авторите има чист вид минималисти, за малка част от които знаем, че дълбаят десетилетия в това поприще, не му изневеряват и рядко напускат това пространство, както и много други творци, които в определени етапи от своето развитие са минали или са се докоснали до минималистичното изкуство, повлияни са или пък самите са му повлияли. Дали събраното в това пространство е типично българско? Дали не би било и по-добре, ако не е? Един от най-дълбоките извори на вдъхновение в изкуството е самото изкуство, което обяснява и оправдава всякакви влияния и сходства. Но това е друга тема… Нека тук не се вглеждаме и не търсим на какво ни прилича случайната капка боя, защото това е просто капка боя. И нека не търсим в черната черта нещо повече от черна черта… Поне не в тази изложба – „Минимализъм БГ“, за която трябва да благодарим на нейните куратори Краси Русев и Румен Жеков, на авторите й, както и на всички зрители, на които крепим надежди да я превърнат в събитие!”, каза Любен Генов.

Какво е съвременно изкуство и каква е почвата му у нас? Кой определя какво е съвременно изкуство в България? Това са някои въпроси, които повдигат тази и други изложби в София от последните дни. И тъй като изкуствоведите избягват да се намесват, самите художници опитаха да проблематизират въпросите, без да дават отговори. „Можем с немного уговорки да кажем „Виждаш повече от това, което виждаш“. С това изречение пък завършва текстът на проф. Станислав Памукчиев за изложбата „Минимализъм BG”. И добавя: „В изложбата „Минимализъм BG“, се съдържа въпросът за амбивалентния характер, диспозиция, различие и самостойно качество на тези развития в българската живопис. Ако за класическия американски минимализъм, спекулативната теоретична мисъл изведе формулата „Виждаш само това, което виждаш“ /Франк Стела/, то за „Минимализъм BG”, можем с немного уговорки да кажем „Виждаш повече от това, което виждаш“.

Изложбата „Минимализъм BG” беше представена преди това в изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и в зала „2019“ в Пловдив през 2019 година. Но според присъстващите на откриването в София, тук е най-добре експонирана. Мащабният проект - изложба „Минимализъм BG” се фокусира върху значим сегмент от широката панорама на новата българска живопис. Изложба, която представя и остойностява творческите усилия и открития на десетки художници, работещи последователно и съсредоточено в трудната недефинирана територия на крайно абстрахиране, редукционизъм и радикално освобождаване от всяка описателност на образа. Артистична територия на разтваряне във феномена на чистата форма и пластически материал, на разкриване на техния психологически и духовен актив. Изкуство, което носи като висока мярка чистотата на естетическа цел, положена в абсолюта на минималния израз. Максимата „Колкото по-малко, толкова повече“ следва вродения ни импулс към простота, вглъбености истина.

14_2

И още една изложба, която продължава темата. И дори някои от участващите художници са и в двете изложби. Другата изложба е в Софийска градска художествена галерия – „Изкуство без/със времето?”. Куратори са Даниела Радева, Лъчезар Бояджиев, а участници са Божидар Бояджиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Зафиркова, Надежда Олег Ляхова,   Любомир Минковски, Иван Мудов, Милко Павлов, Любен Петров, Боряна Росса, Севда Семер, Недко Солаков, Сашо Стоицов, Георги Тодоров, Стефан Янев. „В историята на изкуството изразът „без дата“ означава, че липсва информация за точната датировка и времето, в което е създадена творбата. В такива случаи най-често става дума за произведения, създадени отдавна. „ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО?“  обаче показва произведения на съвременното изкуство, които са „годни“ и да отпращат назад във времето, и да гледат към бъдещето. Изложбата е изследване на свойството на някои художествени образи и творби да остават „съвременни“, или иначе казано „СЪС-времето”, години след датата на създаването си; такива, които с течение на времето успяват да синхронизират своята актуалност и с променящия се свят, и с представите за съвременност”, пише в анотацията за изложбата.

„Избраните произведения са създадени между 1979 и… 2027 г. – нарочно разширен  времеви отрязък, който не съвпада с установените принципи за периодизация на художествените процеси. Без да цели историчност, йерархичност или хронологическа последователност, изложбата се ангажира с идеята за „устойчивостта“ на определени теми, идеи, критерии за качество, стилови или езикови аспекти в изкуството. Включени са живописни творби от 80-те години на 20-ти век, в които умелата направа върви заедно със склонността към концептуализиране. Тенденцията не е доминираща за онова десетилетие, но предвестява духа от началото на прехода, като се вписва изключително адекватно и в днешните процеси. Други произведения, които считаме за „съвременни“, по съдържание препращат към Античността или Средновековието – със съдържанието, с образния си език или с езиковите си похвати. Актуални и съвременни с пълна сила, те са много повече от документ за времето, в което са създадени или показани за първи път. Това е така защото авторите им са избегнали преходната актуалност. А част от творбите в изложбата се опитват да предвидят какво ще се случи по-нататък в изкуството и в живота.  

Самото определение „съвременно“ винаги е било проблематично за визуалното изкуство – и защото няма единомислие по въпроса кога е започнало, и защото самата наша представа за съвременност се променя. Далеч и от теоретизирането, и от коментара на термини и определения, изложбата се конфигурира в пространството като създава връзки между творбите, следвайки интуитивния маниер за куриране, познат от последните десетилетия”, пише още в анотацията за изложбата.

20

Всъщност въпросът с харесването или НЕхаресването е също сфера на изкуството. И той е проблематизиран в изложбата „Like ME - самостоятелната изложба на Харита Асумани в столичната галерия „Аросита”, която продължава до 18 март. „Виртуалният живот екзалтира „харесването“ до степен на крайност. Изследванията, статистиките и критиката за въздействието на „Like общуването“ от начало стряскат. Становищата все завършват с екзистенциални кризи, приложения за засичане на времето изкарано в социалните мрежи и абстиненции. Необходимостта от това, да бъдем разбирани и приемани, е едно от клишетата на века. Превръща се в клише, защото засяга толкова много хора, че чак е отегчително, да се коментира. Не е сензация, спира да е интересно. Щом не е интересно, не е важно ... Това отрицание е класически защитен механизъм, с временно действие”, пише в анотацията. Така че има достатъчно изложби, които харесвате или не, могат да бъдат разгледани в самота и размисъл. Има и още, които тръгват тези дни в София – но за тях следващата седмица… 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1., 3. и 11. Част от изложбата „Минимализъм BG” в реновираната галерия на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София – снимки Стефан Джамбазов

2. Художникът Любен Генов, председател на СБХ, при откриването на изложбата „Минимализъм BG” – снимка Стефан Джамбазов

Творби от изложбата „Минимализъм BG”: 4. на Станислав Памукчиев; 5. на Петър Дочев; 6. на Любен Генов; 7. на Йордан Парушев; 8. на Сашо Стоицов; 9. на Свилен Блажев; 10. на Кольо Карамфилов; 12. на Илиан Лалев; 13. на Магда Абазова – снимки Стефан Джамбазов

14. и 19. Част от изложбата „Изкуство без/със времето?” в Софийска градска художествена галерия – снимки Стефан Джамбазов

15. Недко Солаков, Вечност, 1987 – снимка Стефан Джамбазов

16. Боряна Росса, Клонинг, 1997 – снимка Стефан Джамбазов

17. Лъчезар Бояджиев, Даниела Радева и Аделина Филева при откриването на изложбата в СГХГ – снимка Стефан Джамбазов

18. Лъчезар Бояджиев, Завръщането на Вероника, 1995 – 1997 – снимка Стефан Джамбазов

20. и 21. Картини от изложбата „Like ME” на Харита Асумани в столичната галерия „Аросита” – снимки архив на галерията

Моля почакайте...