Кръговете, които ни свързват или фотоизложбата на Бара Прашилова

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

„В моя фотографски цикъл, преведен на езика на символите и метафорите, се редуват изображения на жени в различни етапи от детството и зрелостта, в пълно, непълно или никакво партньорство, в позицията на дъщеря, сестра или майка, в ролята на жертва или безкомпромисна героиня, жена, която е подценявана или точно обратното - образно или буквално преекспонирана от обществото“. Това е написала чешката фотографка и режисьорка Бара Прашилова към фотоизложбата си „Кръгове“ , изложена в Чешкия център в София. Тя е включена в 10-то издание на Месец на фотографията 2021, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“. Откри се на 9 юни и ще продължи до 16 юли. Изложбата е забележителна, а самата Бара е млада, красива, но вече с много талантливи проекти в родината ѝ и по света, което безспорно я представя и като авторитетна в посоките ѝ на визуален артист, които е поела.

7_9

За изложбата си като избор на тематика тя се аргументира. „Целта на моя цикъл Circles не е да възпитава или да налага мнение. По-скоро бих искала да насърча да сме искрени към самите себе си, а тази искреност може да предизвика смях и ирония. Способни ли сме да се самонаблюдаваме, как отделните образи резонират в нас, какво и защо ни дразни? Умеем ли да се вгледаме дълбоко в себе си и да изследваме какъв е произходът на нашите емоции? Дали точно образите, с които вътрешно се индентифицираме или негативните реакции към тях, са тези, които ни водят към вътрешен, емоционален и социален баланс." Това, което се знае за Бара Прашилова е, че е изключително прецизна. Отделя голяма част от времето и енергията си за подготовката на снимките. Често сама изработва реквизитите и костюмите, това за нея е единственият начин да материализира представите си. Най-лошото, което може да ѝ се случи, е да се сблъска с границите на реалността и тогава е готова да премине през стени. Упоритостта и точността са причините тя и творчеството ѝ да са познати по света. Дори споделя, че е бавна в работата си понякога и са ѝ необходими не само часове, но и дни, за да обмисли и създаде творбата си. Нейните платна не са просто фотографии, а художествени произведения и като застанеш пред тях потъваш в много пластове и размисли, като че ли са многоизмерни. А Бара Прашилова задълбочено коментира: "Самочувствието на жените, още с раждането, се формира основно от външната среда, от най-близките в семейството, от начина, по който държавата подхожда към позицията на жените в обществото. През последните години това значително се промени, благодарение на социалните мрежи, които влияят върху начина, по които жените би трябвало да отразяват самите себе си. Лично аз съм впечатлена от развитието на феминизма, как се променя в различните периоди, историята, религията и либерализма в различните страни, как в отделните култури се формира силен и еднороден поток от мнения в медиите.В продължения на хилядолетия жените са били издигани на пиадестал заради своите способности и в същото време са принудени да потискат тази сила, пренебрегвайки същите тези способности, на които всички се възхищават. Възникващата нова вълна на „сестринство“ е придружена от удивителното нарастване на женската солидарност, демонстрация на сила и власт. Но свързващата брънка е чувството за вина и потискането на качествата, заради които жените са издигнати на споменатия пиадестал“.

2_5

Гледайки тази много специална фотоизложба и в контекста на случващото се около нас и по света за мястото на жените в съвременния свят, те навеждат и немалко тъжни размисли. Категоричността, с която България не прие да ратифицира Истамбулската конвенция, е стряскаща. Подкрепящите я, главно интелектуалци, бяха обвинени, че са едва ли не родоотстъпници и уронващи традициите на християнското семейство. А в това време всеки ден сме свидетели на ужасяващо насилие срещу жени и най-вече в семейството. С артистична мощ и талант Бара Прашилова разказва по свой неординерен начин за жената и нейните образи не могат да се забравят, водят те към различни пътища на познанието с дълбочина, но и с красота и изящество. И те радват и те натъжават.

Куратори на изложбата са Томас Бийчдел и Марие Томанова, които нямаше как да присъстват на откриването ѝ в Чешкия център, както каза Бара с усмивка. Но тук ще цитираме част от написаното от Томас Бийчдел: „В рамките и извън рамките на един кръг съществуват безброй неща. Почти вълшебната окръжност поражда и усещане за свързаност. За разлика от спиралата, която се разширява или свива, кръгът е добре структуриран, има точни параметри и обхват и носи философска тежест, стремеж към съвършенство и определени очертания. Кръгът свързва макрокосмоса с микрокосмоса и се идентифицира с хармоничното устройство на Вселената. Кръгът не криволичи и не се поврежда по случайност или при злощастно стечение на обстоятелствата. Същността му може да се определи като безкрайно свързване на две човешки същества.

Цикълът Circle на Бара Прашилова осъществява връзка между привидно реалното и привидно нереалното. Почти божественото съвършенство на похватите и изображенията и влиза в контраст с фантастичното или по-скоро със сюрреалистичното. В Without Clouds (2021) невъзможно дългата плитка на малко момиче опасва фигурата на стоящо с гръб към зрителя момче, което се взира в безкраен син хоризонт, наполовина закрит от издигащата се в далечината бяла стена. В творбата става дума за вътре и вън, за отдалеченост и близост, за заедност и отделеност, за пола или половете, за очакванията и мечтите“. Другите ѝ фотографии са като някакво въображаемо продължение какво би се случило с това момиче и момче. Или, както с риторични въпроси завършва Томас Бийчдел във въведението си към изложбата: „Изображението представя ли кръга, който се затваря от майка към дъщеря, от дъщеря към майка, от поколение към поколение? Или то е просто метафора за силата на женската природа? Прашилова не дава отговори, а непрестанно ни въвлича във водовъртежа на размишленията за смисъла на изкуството и.“.

3_7

Тя е е визуален артист с интереси към фотографията и филма. Нейните сюрреалистичи и многопластови снимки и късометражни филми балансират между прецизната красота и обезпокоителната символика. Те са резултат от внимателното планиране и взискателен процес при изработката на реквизитите, които често са част от фотографските инсталации, представени в Чехия и чужбина. През 2009 г. и 2011 г. тя става Фотограф на годината в Чехия (наградата Czech Grand Design). През 2014 г. печели престижната награда Hasselblad Master и от същата година е част от журито в този конкурс. Освен с авторски творби, Бара Прашилова се ангажира с поръчки, които носят нейния отличителен почерк. Кампанията, която прави за Народния театър в Прага, както и първият ѝ режисьорски дебют за Tanec Praha, са оценени от престижното жури в Ню Йорк и тя получава бронзова награда Clio Awards.

Откриването на изложбата, която се реализира, благодарение на Чешкия център в София и посолството на Чешката република в България, беше среща между приятели и съмишленици. Директорът на центъра Дагмар Остранска благодари за поканата към тях да се включат в Месеца на фотографията 2021. Традиция е вече от много години Чешкият център да е партньор и участник в много утвърдени, а и по-нови културни форуми в София и страната. И не само това, те са инициатори на великолепни събития в партньорство и с центровете на други страни от Европейския съюз в София, като Нощта на литературата, която се проведе за десети път тази година на 12 май. Бихме могли да подчертаем, че Чешкият център е забележителен партньор и на инициативи на отделни артисти, неправителствени организации и предоставя своето пространство за великолепни събития, където сме заедно с чешките си приятели. Много от тях са и с активното участие и присъствие и на посолството на Словашката република. За двете страни общата история, заедно преживяното в десетилетията не ги конфронтира, а напротив, държи ги да вървят заедно като братски държави. Това също е въпрос на култура, не само на възпитание. Много е поучително за нашите балкански нрави, но това е друга история. Припомняме само как двете страни заедно отбелязаха 30 годишнината „Нежната революция“, както те наричат събитията от 1989 година, които промениха Европа и света.

9_5

Ние сме от поколението, което имаше шанса в ученическите си години да гледа филмите от Новата вълна в тогавашния Чехословашки културен център в годините около 1968. Така открихме един нов свят на свободна мисъл и изкуство с творбите на Милош Форман, Иржи Менцел, Вера Хитилова, Карел Кахиня и други. Тези филми и това, което се случи 1968 година определи посоката ни на свободомислещи хора в годините след това. А днес сме щастливи, че онази преданост към свободомислието, която бяхме усетили в много младите си години в едно тоталитарно време има израз и днес, съвсем не само в изложбата на Бара Прашилова. И не я пропускайте, ще откриете свят, който мислите, че познавате, но всъщност не подозирате, че той е по-сложен и къде сте вие в него, независимо дали сте мъж или жена. Важно е да сте добър човек, изпитващ емпатия, полът няма значение…

Текст: “Въпреки.com”

Снимки: Архив на Чешкия център в София

1.Покана за изложбата

2. От изложбата

3. От изложбата

4. От изложбата

5.От откриването на изложбата

6.Откриването на изложбата :Дагмар Остранска /л/, Н. Пр.Лукаш кауцки, посланик на Чешката република в София, Бара Прашилова /д/

7. Бара Прашилова

8.Вацлав хавел на митинг в Прага 1989 г.

9.1989 г. Прага

10. Лого на проекта „30 години Нежна революция“

Моля почакайте...