Кристо или истинската свобода

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy_1

С филма на Андрей Паунов „Да ходиш по вода” за проекта на Кристо „Плаващите кейове“ беше открит 23-ият София филм фест, или както всички го наричаме – „Купонът на годината”. За първи път фестът тръгна с документален филм. Това е важно, защото Андрей Паунов доказа отново, че документалното кино може да се измерва по сила и изразителност с игралното. И по този начин той продължава една традиция в българското документално кино, започнала още преди демократичните промени в България, но някак си не получила достатъчна известност заради затвореността на българското общество и изкуство по време на соца.

2_20

В „Да ходиш по вода” има реални сблъсъци, притеснения, напрежение, съпътстващи изграждането на „Плаващите кейове”, който свърза за 16 дни през 2016 година италианския град Сулцано, на брега на езерото Изео, с големия остров Монте Изола насред него чрез плаващи пътеки. И в процеса на това реално действие се разкрива характера на големия творец Кристо – Христо Явашев. Но едно нещо е много важно за такъв филм – възможността да го реализираш свободно. На преспрожекцията за филма режисьорът Андрей Паунов сподели, че Кристо е наминавал да види как върви работата по сглобяването на документалната продукция, отнасяйки се с голямо уважение към Паунов и самоирония към себе си: „Има ужасно много хора, които просто биха цензурирали половината от това, което показахме. Това е триизмерен портрет на един човек с всичките му малки странности, големи странности, усмивки, крясъци", призна режисьорът.

И това е още една черта на големия творец – той се отнася с уважение към другия поглед и не робува на собственото си его и представа за себе си, нещо което ни се е случвало и с наши материали от страна на много по-скромни като мащаб творци. Но всъщност това е измерението на свободата – Кристо иска да е свободен, но дава свобода и на другите. Това са големите. Те не се вълнуват как изглеждат пред камерата или фотоапарата, не се притесняват какво са казали и после да го редактират, за да ги помислят за по-умни. И най-важното – уважават артиста в другия и неговата гледна точка, и избор. Въпреки, че както се вижда от филма, Кристо държи на своето усещане и не прави неизбежните компромиси, които съпътстват подобна мащабна реализация. Но търсенето на тази свобода обяснява и изборът му да остане и работи на Запад без тесните граници и в изкуството на родната му България.

Кристо не прави компромиси не само с това, което създава, но и с финансирането му. Той не търси спонсори за разлика от други свои колеги, а влага свои средства. Това наистина го прави свободен и независим да реализира своите идеи максимално. Основната част от парите за тях идва от продажби на неговите картини по съответния проект. Във филма става ясно, че той ги рисува още преди самата реализация. И така  той си доизяснява идеята. Това е възможно и заради друго – че Кристо е прекрасен рисувач още от Художествената академия в София. Така има и свободата да работи с различни изразни средства, а не както някои съвременни артисти, които не успели да овладеят живописната техника се опитват да създадат странни претенциозни творби. За Кристо важното е удоволствието за него и за хората, за които твори.

А колкото до овладения занаят предшестващ големите му проекти, един от художниците, които му се възхищават Валентин Щинков, бил ученик на Иван Кирков, беше казал в разговор за „въпреки.com”: „Специално Иван Кирков съм го питал – те са се засекли в Академията и му казвам - видях един негов етюд в музея на Академията. И той веднага – а, той рисуваше като Господ. Това казва Иван Кирков, който според мен е не гениален, а над гениален рисувач. Значи Кристо отива на съвсем друго ниво, ти не можеш да пожелаеш това, което той прави. Ако видим българската черта – а, това, две чертички, това не е нищо. Да, ама не е така. За Кристо как изобщо на някой му минава през ума, че можеш по най-елементарния начин да го отричаш. Даже ми е смешно да ги обсъждаме тези неща. Няма база за сравнение. Можеш да кажеш мнението си, но да отричаш?! Защо? Защото някой не се написал българин. Глупости. И в дизайна е така – ако мислиш да направиш нещо от тук до тук, то не става. То е цялостно обхващане на нещата. И колкото по-мащабно виждаш, толкова по-напред вървиш. Рисуването е в основата. Имах един преподавател, който казваше, че всичко е рисуване и висша математика. Ние си мислим, че това е някакъв заучен лаф, а то има много вярно него. Въпреки, че ние математиката не я обичахме много – много”, усмихна се Валентин Щинков.

А изкуствоведът Филип Зидаров дава за Кристо оценка, която не е просто смисъл, а факт, който незнайно защо понякога у нас не само подценява, но и интерпретира в гротескови и нелепи патриотарски фрази. „Кристо е единственият роден в България артист със значение за посоките и историята на съвременното изкуство“. При това във филма Кристо никъде не обяснява това, което прави, а просто живее с него – с преодоляването на трудностите и удоволствието от съзиданието. И филмът завършва с обещание за следващия проект, който предстои – „Мастаба”  в пустинята откъм Абу Даби. Този проект е замислен от Христо Явашев и покойната му съпруга Жан-Клод от 1977 година. Състои се от 410 хил. варела в ярки цветове - като мозайка, вдъхновена от ислямската архитектура.

Този филм, с който се откри 23 София филм фест е повече от вдъхновение. Той е любов, артистичност, истина, независимо, че на преспрожекцията режисьорът му Андрей Паунов зададе риторично въпроса: „Какво е истина, аз не знам какво е истина?“. И каза, че за него важно е присъствието на човека. Но, ако има нещо, с което може да се характеризира филма, като че ли са думите на самия Кристо по време на една от срещите му с група, гледащи го в очите тийнейджъри: „Обичам истинските неща, обичам истинския вятър, истинското слънце, истинския дъжд, истинския страх, истинското забавление“. И добавя още нещо след въпрос на едно от децата за търпението му да реализира мащабните си проекти „това не е търпение, това е страст!“. С такава страст и любов е създаден този филм – той се преживява много и емоционално, и мисловно, не се гледа просто така. И в този смисъл е изключително ценен изборът на екипа на Феста да открие поредното си забележително като програма издание с документален филм.

5_17

А иначе на откриването на феста дойде и легендарният Кшищоф Зануси. Заместник-кметът на столицата доц. д-р Тодор Чобанов връчи на полския режисьор Наградата на София. „Не е случайност, че в София идва тежката артилерия на полското кино”, подчерта Стефан Китанов – „тази година София филм фест се фокусира върху полското кино. Самият Кшищоф Зануси отдавна е част от историята на фестивала – той е един от първите гости, както и един от няколкото гурута, които застанаха с крилете си зад феста. Част е от тайния му програмен съвет заедно с Вим Вендерс, Рангел Вълчанов и Георги Дюлгеров. През всички тези години Зануси не пази своя талант и енергия само за себе си, а не спира да ги раздава.“, каза Кита и му свали невидима шапка.  

1_32

„Развълнувах се“, отговори Зануси, „Дълготрайната ми слабост към България получи равностойно внимание с тази награда. Харесва ми, че София филм фест е един фестивал, изпълнен с мисъл. Той не само осигурява забавление, но и създава един цялостен културен контекст. И защото фестивалът се грижи за смисъла, ние творците имаме възможността да се изправим пред най-енигматичните и проблемни варианти на бъдещето. Натоварени сме със задачата да създадем мечта. А ние твърде много се страхуваме от това, което ще се случи. Не сме ентусиазирани. Мисля, че в 21-ви век киното трябва да създаде един нов Европейски мит, една Европейска мечта. Нужна ни е, и трябва да успеем да я формулираме достатъчно рано.“, сподели Зануси.

След поздравленията директорът на фестивала Стефан Китанов изреди имената на някои от най-важните фестивални гости тази година: актьорът Димитър Маринов, който стана популярен покрай ролята си в „Зелената книга“, датският режисьор Биле Аугуст, полските кинотворци Павел Павликовски и Агнешка Холанд, както и сръбският актьор Мики Манойлович. На 23-тия София филм фест идват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях пристигат специално за 16-ото издание на София Мийтингс, което по традиция събира европейския елит във филмовата индустрия. За 17-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Обичаният български рок музикант Кирил Маричков ще получи Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното и музиката. В негова чест ще бъде показан филмът „Щурците – 20 години по-късно” (1988), а златните хитове на една от най-добрите български рок-групи на всички времена се знаят и помнят от няколко поколения меломани!  Фестивалът е част от Календара на културните събития на София за 2019 година и се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа MEDIA (Creative Europe Media) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на София филм фест

1. Кшищов Зануси и Стефан Китанов при откриването на тазгодишния София филм фест – снимка архив СФФ

2. Кристо при откриването на „Плаващите кейове” – снимка архив на СФФ

3. Кристо при строежа на кейовете – снимка Стефан Джамбазов от филма по време на преспрожекцията в София

4. Владимир Явашев, племенник на Кристо и негова дясна ръка при подготовката на проектите му; Изабела Ценкова, продуцент на филма и Андрей Паунов, режисьор на „Да ходиш по вода” /от ляво надясно/ - снимка Стефан Джамбазов

5. Зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов и директорът на София филм фест Стефан Китанов – сътрудничество между Столична община и фестивала заздравено през годините – снимка Стефан Джамбазов

6. „Мастаба”, както и други проекти на Кристо и Жан-Клод бяха показани на голяма изложба в Софийска градска художествена галерия през 2015 година – снимка Стефан Джамбазов

7. „Мастаба” – снимка архив СГХГ

8. Кирил Маричков - снимка архив СФФ

Моля почакайте...