Книги, читатели, писатели и въпроси в НДК

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

24 май отмина, но книгата продължава да е на почит през месец май. В НДК в София беше открит Пролетният базар на книгата. И когато започне този празник, както и другият на книгите през декември, все гледаме с оптимизъм към четящата част на българското общество. За издатели и читатели това са празнични дни, наситени с вяра за културното бъдеще на нацията ни.

1_17

Но дали това е наистина така? Една новоизлязла книга на проф. Ивайло Дичев „Културни сцени на политическото“ /изд. „Просвета”/ провокира за ред въпроси и размисли. За книгата малко по-късно, а сега все пак за празника. Над 160 издателства, над 10 000 книги, специални нови предложения за всички възрасти, над 40 000 очаквани посетители, Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи и богата културна програма с над 50 събития - литературни четения, представяне на нови заглавия, срещи с автори, дискусии. Всичко това на Пролетния базар на книгата в НДК, който е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г., а организатор е Асоциация „Българска книга”. В рамките на шестте дни на изложението посетителите могат да присъстват на традиционната културна програма, наситена с премиери на книги, четения и срещи с автори. На щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма в Мраморно фоайе, има десетки срещи с автограф с писатели и поети, сред които Божана Апостолова, Боян Биолчев, Деян Енев, Димо Райков, Здравка Евтимова, Костадин Филипов, Петър Величков, Таня Иванова, Цочо Бояджиев и други.

9_2

Сред представянията ни се иска да отбележим две важни книги, които предизвикват интерес. Едната е „Чудовището” /изд. „Хермес”/ на Владимир Зарев, а другата на Ивайло Дичев - „Културни сцени на политическото“ /изд. „Просвета”/, която вече споменахме. На премиерата на книгата си в София писателят Владимир Зарев каза, че две неща го интересуват в творчеството му - проблемът за властта и проблемът за страха от смъртта. А новата му книга „Чудовището“ се определя като роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне. Владимир Зарев пише: „Кому е нужен този роман за старостта, мисля си объркан, този неуверен и най-вероятно изпълнен с болка и жлъч роман? На хората? На кои хора? На умните и просветените, на артистичните, чувствителните и безпомощните, на встрастените? На старците като мен? На мъжете и жените в тяхната разточителна и привидно несвършваща зрялост? На виновните и непростените или на тези, които опипват със заблудите си живота и едва изпълзяват от юношеството? А може би този роман е моята изповед и признание, следователно е нужен на мен, на моята печална неосъщественост, на горчивото ми поражение? Или на една някак комична, разбила цялата ми човешка опитност, жестока и несвършваща любов? Или, мисля си, този роман е нужен на думите и Словото? На простите неща и разказа, а също на незабравата и вечността?”.

По повод излизането на книгата и работата по нея Стойо Вартоломеев – управител на Издателска къща „Хермес“ и редактор на романа, споделя: „Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една емоционална и въздействаща книга. В „Чудовището“ също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към „Записки от подземието“ на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга – онова „черно пространство“, което също съществува в него. В това отношение романът е много убедителен и аз смея да твърдя, като опитен литератор, че той носи елемент на класичност. „Чудовището“ е силно емоционален и мъдър роман. За една красива и невъзможна любов, за времето и неговия безжалостен отпечатък, за надвисналата сянка на Чудовището, зад която наднича Забравата”.

Този роман е личен и споделен. Преди време Владимир Зарев беше казал в разговор за „въпреки.com”: „В момента искам да напиша една книга, която ми е най-близка.Това е роман за старостта, но не искам да бъде изпълнен с песимизъм и мрънкав роман. По-скоро книга за величието, пределите и най-вече за особения тих възторг, който крие старостта. Ще бъде любовен роман за една невъзможна любов между възрастен писател и млада журналистка. Тях животът ги събира, защото се е случило нещо във времето далеч преди това, нещо извън тях – съдбовно, което ги събира. При писателя това е фатална любов, при нея е по-скоро нараняващо уважение. Мисля, че  ще бъде една от най-красивите и най-смислени книги, които съм писал”, каза Владимир Зарев. И сега този роман излезе. Той говори и за отминалото време, но по един интимен начин.

8_6

Различна е другата книга, която също искаме да отбележим – „Културни сцени на политическото” на проф. Ивайло Дичев. „Предложените текстове са сбити в тази степен не заради желанието ми да бъда афористичен; опитвам да се състезавам с подкастите на ютюб, които се превръщат в основен вектор на просветата днес. Четенето на чужди мисли почва да ни се вижда загуба на време, ако не подкрепят нашите собствени, а пък аз, разбира се, не знам с какви точно мисли в главата ще вземе книгата ми читателят. Затова и предлагам различни посоки, в които той сам да тръгва и ги доразвива”, започва книгата си авторът. И пише: „Клиент на много патрони – ето един особен казус в политическата антропология. След имитацията на френската държава, а после – на немско-нацистката, България тръгна да прилага буквално и най-старателно от всички други сателити съветската система, и то до съвсем абсурдни решения, като изкореняването на лозя във времето на Горбачов, който водеше битка с алкохолизма. За да стигнем до евроинтеграцията: поради липсата на единен евромодел страната заимства от едни системата на здравеопазване, от други – на земеделието, от трети – социалната сигурност. Десет години след влизането в ЕС лайтмотив на новите популисти е опълчването срещу диктата на Брюксел, отстояването на собствени интереси, тропането по масата, пазенето на националното достойнство – не е трудно обаче зад тези горди пози да се види влиянието на стария патрон, Русия, както и подражаването на Вишеградската група, а и на надигащата се крайна десница в Европа. Сериозните теми, по които страната преговаря със Съюза (данъчна хармонизация, приемане в Шенген и Еврозоната), не пораждат особени страсти в обществото, засенчени от символични победи, като например „Брюксел призна кирилицата за европейска азбука”.

И още един цитат от книгата: „Предвид всичко това ще разберем защо при държавите клиенти политическото има тенденция да се измества от прагматиката към културата: тъкмо там най-лесно може да се получи признание. Обидата у нас е централна политологическа категория: България трудно се решава да постави пред могъщата Руска федерация въпроса за високата цена на газа или за нарушаването на въздушното пространство от техни изтребители. Затова пък скочи като един, когато оттам ги обидиха, заявявайки, че Червената армия, а не самите българи, била спасили българските евреи (сакрализирана тема на националната идентичност). Или да погледнем към Брюксел: страната продължава да получава една четвърт от селскостопанските субсидии, които се отпускат на съседната ѝ Гърция, но далеч по-драматична беше реакцията на обидата от това, че внасяните стоки от големите марки храни тук имали състав, отклоняващ се с някакви стотни от продаваните на Запад. От което следва, че „ние сме второ качество европейци”. Поле за грандиозна политическа битка”.

Но да се върнем още малко на празника. Паралелно с Пролетния базар на книгата се провежда и Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Програмата на второто издание на Фестивала също е на Мраморно фоайе и се състои от разнообразни събития, подходящи за всякакви възрастови групи - срещи с автори, преводачи и художници от България и чужбина, сред които Алесандро Гати (Италия), Борис Стоилов, Бьорн Суртлан (Норвегия), Гюдрюн Скретинг (Норвегия), Иглика Дионисиева, Петя Миладинова; майсторски клас по творческо писане с Петя Кокудева; творчески работилници; изложба на илюстратора Любен Зидаров. Официалното откриване на Пролетния базар на книгата и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи беше с участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче”. Част от церемонията беше и откриването на изложбата „Любен Зидаров. Майсторът на детската илюстрация”, на която присъства и художникът. Автор на богато и разнообразно творчество в областта на илюстрацията и изкуството на книгата, простиращо се през последните седем десетилетия, Любен Зидаров е илюстрирал повече от 200 книги. През 2016 г. и 2017 г. е номиниран за най-престижната награда за детска литература в света – Мемориалния приз „Астрид Линдгрен”. Често определян като създател на модерното течение в илюстрацията за деца у нас, с голяма доза вероятност, в момента Любен Зидаров е най-възрастният действащ илюстратор на планетата. Преди време в разговор за „въпреки.com” беше споделил с усмивка: „Често пъти си гледам илюстрираните книги, особено тези, които в последно време съм направил и не знам дали там не е по-доброто ми достижение, отколкото в живописта”.

4_4

Но ни се иска да се върнем още малко към книгата на Ивайло Дичев, защото четенето е важно, но още по-важно е какво четем: „Мятането от една крайност в друга безвъзвратно ни отдалечава от реалността. Песента на Валя Балканска лети в Космоса и ни прославя, Левски е най-чистият и светият, нашите планини са най-зелени, а ние пък ще изиграем най-дългото хоро, за да влезем в книгата на Гинес. После без преход превключваме на обратния канал: всичките ни политици са корумпирани, българските филми не стават за гледане, където се обърнеш, идиоти и мръсотия, абе, българска работа, никога няма да се оправим. Този парадокс е породен от втренчването на държавата клиент в самата себе си. Наместо да се стреми към големи цели, които обединяват, тя се е вторачила в своето съществуване, в което е все по-малко сигурна”. Въпроси и разсъждения, които са още по-важни за нас сега, за нашата спокойна и осъзната идентичност след края на изборите за Европейски парламент. А колкото за българските писатели ни се иска да добавим, че те са изключително продуктивни за добро или не чак толкова. Но не е лошо, особено за по-младите, първо да овладеят занаята, пък тогава да пишат странно и „иновативно”. Защото добрият разказ никога не остарява и не е демоде …

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 и 2. Детска вокално-театрална формация „Таласъмче” на откриването на Пролетния базар на книгата в НДК

3. Кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на културата Боил Банов и художникът Любен Зидаров при откриването на панаира

4. Паралелно с Пролетния базар на книгата се провежда и Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи. Беше открита и изложбата „Любен Зидаров. Майсторът на детската илюстрация”

5. Йорданка Фандъкова при децата, които рисуваха свои любими герои

6. Кметът на София Йорданка Фандъкова и зам.- кметът доц. д-р Тодор Чобанов определено проявиха интерес към детските книжки

7 и 8. Проф. Ивайло Дичев и неговата книга, която има представяне и на базара на книгата

9 и 10. Премиерата на романа „Чудовището” на Владимир Зарев в София мина при голям интерес

Моля почакайте...