Книгата като подарък, празник и преживяване

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy 

Два са месеците в годината, когато книгата се радва на особена почит. Единият е през май, когато е празникът на буквите и другият – през декември. Когато е Коледният Панаир на книгата, Международният литературен фестивал и отличията в края на годината за книги и автори. А най-хубавото освен срещите с писатели е и литературни критици е възможността да се избере книга като прекрасен Коледен и Новогодишен подарък.

2_13

Но да започнем с наградите. Експертното жури на издателите определи  награда за най-добър издателски проект – „Златен лъв" за книгата на издателство „Просвета“ „1943. Антология за деца“. Негови членове бяха проф. Андреана Евтимова, проф. Милена Кирова, проф. Иво Панов, проф. Кирил Гогов и Федя Филкова. А наградата „Златен лъв“ 2018 година за издателски проект с най-голяма обществена значимост спечели поредицата на Департамента „Нова българистика“ на НБУ и издателство „Кралица Маб“ „Литературата на НРБ: история и теория“. „Книгите от поредицата нямат аналог като опит и достижение в така несигурното поле на исторически организираната рефлексия върху литературните факти от епохата на Народна република България и върху нейното дисциплиниране в режима на политическата целесъобразност, осъществявано в този период“ е формулировката на експертното журналистическо жури в състав д-р Андрей Захариев, Светлана Дичева, Гриша Атанасов и Стефан Джамбазов.

Специален акцент в нашите публикации през годините е бил и продължава да бъде именно представянето на проекта „Литературата на НРБ: история и теория“, с изключителната изследователска работа, ръководена от доц. Пламен Дойнов с дейното участие на проф. Михаил Неделчев. Книгите от поредицата на този дългосрочен проект се реализират и със съдействието на фондация „А’Аскеер”. „Промените, настъпили в Европа след падането на Берлинската стена, изправят обществото, далеч не само в България, нито дори само в източната част на континента, пред необходимостта да осмислят миналото – и по-близкото и по-далечното. Неудовлетвореността от началния етап на дебата и понатрупаната зрялост водят до нов, мащабен проект за преосмислянето на „Литературата на НРБ“, осъществяван планомерно и категорично през последните десетина години (от 2007) от департамент „Нова българистика“ на Нов български университет“. Това написа преди време проф. Николай Аретов за „въпреки.com”.

А сега по повод на новоизлязлата  книга от поредицата „Поколение и поезия 1956 – 1989” от Пламен Дойнов отново за „въпреки.com” обобщи: „Осмислянето на литературата, а и на културата, през последният половин век е актуална задача, към която често се подхожда доста повърхностно, едностранно и без навлизане в детайлите на процесите. Заявената и упорито преследвана амбиция на програмата „Литературата на НРБ“, осъществявана от департамента „Нова българистика“ да надхвърли този начин на мислене е „да опише, реконструира и изследва авторски присъствия, архив, структури, институции, текстове и контексти“ от това време“. Преди години бяхме разговаряли и с Пламен Дойнов за издателската програма на НБУ „Литературата на НРБ”, в която излязоха много интересни книги и има около 30 издания в няколко издателски поредици. Тя функционира от 2007 година, когато на Пламен Дойнов му е бил даден картбланш за нея. Напоследък много работи в архивите и ще се появят интересни неща, които ще станат факт като издания – доста сериозни разкрития и откровения от епохата на комунизма, свързани с български писатели. Ще се опитат да пренаредят доста от фигурите в литературното поле от онова време.

А Пламен Дойнов тогава обясни: „Би било интересно да се види как определени автори с репутация на живи класици доста усърдно са произвеждали донесения за свои колеги. И как това, така да се каже, е неразделна черта от тяхното творчество. И за мен това би било проясняване на лицата на редица литературни личности, някои от тях и живи. Бих могъл да произведа жълти новини, но не трябва да се разглежда през това този проблем. Трябва да се разглежда през две призми – да се види как тайната публичност на ДС, всъщност много ясно участва във видимата публичност на производството на авторитети, сриването на авторитети. За жертвите знаем, въпреки че и за тях има да се научават доста неща, но особено става ясно взаимодействието между ръководствата на Съюза на българските писатели с ДС. Това е една много ясна координация – между ДС, ЦК на БКП и Съюза на българските писатели. Как изобщо се дирижира цялата литературна публичност? Това е изключително поучително”, каза тогава изследователят. За него тук става дума за морален ангажимент към историята. „Ние трябва да служим на истината, на нещо, което се е случило. Ние нямаме причини да казваме за нещо, което се е случило, че не се е случило“. И в това е трайно последователен и безкомпромисен и още нещо, за което тепърва ще пишем. В края на ноември на сцена „Миракъл“ в театъра на Българската армия организира авторското си поетическо четене „Нова политическа поезия: ВТОРА НОЩ“, вдъхновено и от документите, които чете за изследователската си работа. Много силна, разтърсваща поезия, очакваме книгата през следващата година…

6_10

Както вече стана дума, декември е месецът за големите празници на книгите – 46-ия Панаир на книгите в НДК /11 – 16 декември/, Шести международен литературен фестивал под мотото „Четири страни – един език“, посветено на немскоезичните държави Австрия, Германия, Лихтенщайн и Швейцария, които са почетни гости на събитието, връчени бяха и призовете на фондация „Елизабет Костова“  - награда за превод от английски език „Кръстан Дянков“ и традиционна Никулденска награда за поезия на името на поета Николай Кънчев, организирана от съпругата му поетесата и преводачка Федя Филкова. Със специалната награда „Кръстан Дянков“ беше удостоен преподавателят в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, писател, поет и преводач Ангел Игов за превода на „Подземната железница" от Колсън Уайтхед (изд. „Лист“, 2018). Наградата за нова българска поезия на името Николай Кънчев за 2018 година беше присъдена на поетесите Мирела Иванова и Рада Панчовска за стихосбирките „Седем“ и „Космически елегии“.

Наградата за превод „Кръстан Дянков“ на Ангел Игов ни връща малко във времето, когато за „въпреки.com”, разговаряхме с него, макар и по друг повод, но той коментира и работата си като преводач. За себе си каза, че му е интересно да се занимава с различни неща – писане, критика, преводи, преподаване в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където преподава превод и литература на английски романтизъм. Какво е най-важно за превода? „Да знаеш английски език и български не е съвсем достатъчно. Умението на езиковия пренос си е специфично умение. Ти може и английски, и български много добре да знаеш и въпреки това да не успяваш да направиш пренос. На мен това доста често са ми го казвали разни хора: „Чувствам се достатъчно уверен и на двата езика, но да пренеса от единия на другия не мога“. Това умение се култивира и възпитава и с практиката. Има определени неща, които могат да се научат и след това да послужат за основа на умения, които да се развиват в бъдеще.Преводът е ужасно важно нещо, според мен. Ако се замислим колко много се превежда в днешния свят… Нека да не говорим само за книги и за литература. Ние сме през цялото време въвлечени в някакъв тип превод. Това е и начин на общуване между културите, особено за такова пространство, каквото е днес или поне надявам се все още е Европа. Преводът е изключително съществена дейност. Някой даже май се шегуваше, че Европейския съюз е заговор на преводачите от всички страни”, през смях каза тогава Игов.

5_13

Тези негови думи си припомнихме и на откриването на тази годишния Панаир на книгата, когато вицепрезидентът на Франкфуртския международен панаир на книгата Тобиас Фос, каза, че обменът между културите не трябва да е специфичен случай, а нормалната ситуация. Според него много малко организации така силно застъпват тази идея както Франкфуртския панаир на книгата. По думите му там всяка година през октомври хората обменят истории от целия свят. Той поздрави преводачите и напомни, че без тях в голямата си част светът би останал ням. Каза и още нещо много важно, че да разгърнеш и четеш книга е право и свобода. Според него изключителният напредък на новите технологии няма да променят това усещане, а и да помислим за милионите хора по света, на които е отнето правото да се докоснат до книгата. Той заедно с посланиците от Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн откриха Шестия Международния литературен фестивал „Четири страни – един език“, посветено на немскоезичните държави. Основната структурна линия на шестия „Софийски международен литературен фестивал“ са темите и тенденциите на немскоезичната литература, вписани в цялата програма на фестивала. Някои от най-интересните и значими съвременни автори от четирите страни се срещат с публиката на Литературния фестивал, заедно с български писатели и поети. Категорично може да кажем, че Международният литературен фестивал, чиято основна програма е съсредоточена в Мраморно фоайе на НДК, е вече едно най-значимите събития в литературата и изкуството с традиции, изграждани с познание, вдъхновение и въображение.

На пръв поглед, уж извън контекста припомняме казаното пред „въпреки.com” от поетесата Мирела Иванова, която е и германист „Аз съм човек, който непрекъснато се вълнува от ставащото, не съм равнодушна, не съм апатична, гневя се от нещата, които биха могли да се случат по много по-добър и разумен начин. Имам потребност от трибуна, на която да изразявам тези свои граждански патоси. Така че „Дойче веле“ ми дава тази трибуна и по този начин ми спестява опасността, предпазва ме от опасността всичките публицистични мои пориви да напълзят художествените ми текстове. Тоест имам възможност да работя в различни жанрове и да съхраня всеки от тях в чистия му вид”, призна тя. Гневи се от безредието и хаоса, който се възцари на всички равнища, от обезценяването на човешкия живот. „До такава степен хаосът, безредието се внедриха в самите хора и станаха тяхна същност, че обезцениха смисъла на човешкия живот. Въобще много ме тревожи това, че човекът като същност, като основна ценност започва да отпада от фокуса на ценностите. Това е на първо място. Човекът е на първо място, след това идва всичко останало. Политика, магистрали, бизнес, реализации, човекът е божието творение”, каза тогава Мирела Иванова. Тази година тя получи и наградата за поезия на литературните награди на „Перото“.

Шестото издание на Софийския международен литературен фестивал и 46-ия Международен панаир на книгата се организират от Асоциация „Българска книга” с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Посолство на Швейцария в България, „Традуки” и Фондация „Курт Волф”. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г. 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: архив на НДК и Стефан Джамбазов

1. до 3. Шестият Софийски международен литературен фестивал и 46-ият Международен панаир на книгата събраха отново в НДК писатели и читатели – снимки архив НДК

4. Зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов поздрави началото на това най-голямо събитие свързано с книгата в столицата – снимка архив НДК

5. Вицепрезидентът на Франкфуртския международен панаир на книгата Тобиас Фос също беше в НДК – снимка архив НДК

6. Пламен Дойнов по време на авторското си поетическо четене „Нова политическа поезия: ВТОРА НОЩ“ в зала „Миракъл” на Театър „Българска армия” – снимка Стефан Джамбазов

 

Моля почакайте...