Картини от натура, автопортрети, страници от ателието и още интересни предложения от столичните галерии

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Изолацията и самоизолацията през тази година заради пандемията изостри нуждата ни от досег с простора и природата. Това важи в още по-голяма степен за художниците. Някои от тях потърсиха вътрешните си усещания и образи, други пък – натурата, както е при Свилен Блажев – винаги ярък и винаги непредвидим. Той подреди изложбата си енкаустика „Натура“ в столичната галерия „Арте“.

3_4

Съобщението за изложбата започва с кратка справка - Натура: природа, естество, темперамент, характер, душа... ; Енкаустика – египетска технология за рисуване с разтопен пчелен восък, при която цветовете се постигат от естествени пигменти и дамарова смола; Пандемия - проява на инфекциозно заболяване, което се разпространява сред населението на определен географски регион или по целия свят... Не че не знаем тези значения, но някак си обясненията ни фокусират към изложбата и към времето, в което живеем.

А самият Свилен Блажев пише в свой текст: „Прекарах 2020 г. в ателието – без да пътувам и без да се срещам с много хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика /уникална и магична/, тя ме върна много години назад във Времето....!

Изградих тази изложба върху отношението и любовта ми към „Натурата“. Тя е най-великата учителка за художника и навярно Вечна!

Пандемията 2020 - 21 ми даде тази изложба, но ми отне: моята Майка /Вечна й памет!/, моя приятел Зафе /с който ходихме на риба/, моя котарак Марко /който беше неотлъчно до мен в ателието/. Това е животът на Художника за една календарна година!“

И все пак Свилен Блажев остава верен на себе си, пейзажите и голите тела от тази изложба са цветни и динамични, енергични импулси заредени с живот, експлозия от багри и фактури. Галерия „Арте“ грее с ярка светлина, приютила мощната творческа енергия на Художника, отбелязват в анотацията за изложбата. И наистина, светът с неговите багри под четката на Свиката се разтваря пред зрителите и оставя някак си встрани все още мрачното ни настроение от зимата и страховете от вируси.

5_2

И ако Свилен Блажев излиза навън с картините си, бяга от самотата на ателието, други я търсят. Така е с художника Никола Стоименов и неговата изложба „Страници от ателието“ в галерия „Астри“ в София. „Във време, издраскано и наранено от толкова много шум, звуци, писъци и думи на модерността и суетата, изгубили може би способността да съзерцаваме във вечната надпревара, ми се иска да намеря време за малко тишина. За тишината в мен, в нас, където въображението да пропътува световете затворени в картинното пространство, като страници от сънувана книга – сънувана в ателието, в тишината на собствената чувствителност.“, казва Никола Стоименов. Той живее и работи в Пазарджик, а в „Астри“ е първата негова изложба в София.

Галеристката Вихра Пешева пише: „Името на художника ми беше непознато. Никола Стоименов. Роден през 1973 г. в Пазарджик. Биографията кратка и синтезирана: пет самостоятелни изложби, десетки съвместни участия  в страната и в няколко престижни национални форуми, седем награди за живопис от изложбите на Дружеството на пазарджишките художници, няколко номинации от Национални конкурси. И стотици, хиляди рисунки и картини, съхранени в ателието с нужното внимание. Последното, разбира се, узнах наскоро, когато посетих Никола в Пазарджик, за да подготвим изложбата му в „Астри“.

Потънала в огромното количество картини, от миниатюри 10/10 до относително големи формати 100/70, отделени в различни цикли, бях изумена. Имах усещането за един титаничен труд и отдаденост на изкуството. Малките формати и техниката им подсказваше, че времето е било изключително ценно за художника. Всяка рутинна пауза на всекидневието е била запълвана с рисуване. Всички дни, извън обичайните задължения, са били дни за рисуване. Както и всеки лист, картон, фазер, платно или друга плоскост са предизвиквали техниката и фантазията на художника, раждали са поредици, цикли рисунки, сами по себе си предмет на отделни изложби. Дали Никола е следвал вътрешните си нагласи и импулси или целенасочено си е поставял и преодолявал творчески задачи, това предстои да узнаем от самия него.  Но страстта и последователността му на работа го е довела до завиден професионализъм и лекота, която е впечатляваща“, отбелязва Вихра Пешева.

9_2

А в друга столична галерия – „Стубел“ се представят 12 художнички в изложбата „Автопортрети в женски род“. Това са Алла Георгиева, Анжела Терзиева, Велислава Гечева, Гергана Табакова, Елена Калудова, Калия Калъчева, Мариана Маринова, Мими Добрева, Петя Денева, Трендафила Трендафилова, Харита Асумани и Юлиана Текова – куратор на изложбата. „Автопортретът извоюва своята самостоятелност като жанр в живописта в епохата на Ренесанса. Той е израз на стремежа към откриването на човека като обект на изкуството и на утвърждаването на самочувствието на твореца. Един от първите автопортрети е на представителя на Флорентинската школа Мазачо, който се увековечава сред образите на една религиозна фреска. Сред първите художници, оставили свои автопортрети, са Леонардо да Винчи, Рафаело, Албрехт Дюрер“, пише в анотацията за изложбата.

И още: „По обясними причини не са много жените художнички по това време. До XX век жените нямат право да се обучават в академиите, да рисуват голо тяло и модели, което ги е лишавало от възможността да създават голямоформатни фигурални композиции. Това кара много художнички да се специализират в портретния жанр. През XVII и XVIII век те правят свои портрети в ателиетата си, превъплъщавайки се в разнообразни роли. Най-често художничката се изобразява в самия акт на рисуване, държаща четка и палитра. Честа практика е изобразяването в дрехи със сложни мотиви, детайлно пресъздадени, вероятно породена от желанието на художничките да покажат уменията си да рисуват фини подробности и да се докажат като творци.

Автопортретите пресъздават нещо повече от външния вид. Те утвърждават идентичността на художника. В наши дни, когато милиарди снимки циркулират в интернет, автопортретът не е загубил своето значение и смисъл като художествена авторефлексия, защото изисква по-задълбочено вглеждане в себе си и обръщане на погледа навътре. Днес той често е преформулиран чрез фотография и различни технически средства и продължава да съществува във все по-интересни форми. Автопортретът изразява начина, по който се самовъзприема художникът, а не само начина, по който иска да се представи пред публиката.

Многобройни са жените художнички през ХХ и ХХI век, които доразвиват жанра чрез различни ракурси и гледни точки: от феминисткия прочит през 70-те и 80-те години на ХХ век до днешното изключително разнообразие от стилове и подходи в изобразяването на Аз-а, неговата същност и оценките, които си дава. В нашето изобразително изкуство също имаме чудесни образци в този жанр – Елисавета Консулова - Вазова, Вера Недкова, Елена Карамихайлова, Лика Янко и много други, до съвременните авторки, представени в настоящата изложба“, пише още.

При това освен всичко друго – прилика или не, художничките в тези автопортрети не гонят толкова подобието, колкото отношението към себе си – сериозно или иронично, в зависимост от тяхното настроение и послание. Като пример можем да дадем Алла Георгиева – винаги иронична към другите, но и към себе си. Така е с нейните платна в тази изложба – „Родена под щастлива звезда“ и „Автопортрет с нарове“. Съжаляваме, че не можем да разкажем за всички автопортрети в изложбата, но тя все пак е за да бъде видяна.

14

А един друг художник пък търси вътрешния си свят. Това е Атанас Парушев, който показва своя изложба абстрактна живопис в Националната галерия – Квадрат 500. „Черният цвят - това е космосът. Потъваш в него там, където няма нищо човешко. Хваща те за гушата и те води към лудостта, а червеният е онзи, който от време на време ти напомня, че си човек и ти помага да си поемеш въздух.“, споделя Атанас Парушев. „Дали това не е съзнателен протест срещу онази безразлична, безчувствена сила, която е захвърлила човека на земята и му е поставила въпроси, на които той не може да отговори? Или пък e преклонение към същата тази сила, която ни дарява с възможността да се радваме на човешкото?“, пита Яна Братанова, куратор на изложбата.

Произведениятa в изложбата са подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността свят. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация,  напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника така, че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.

Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия. В средата и края на 80-те години на XX век създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.

„Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, казва художникът. През 1990 г. една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично – геометрични композиции, които работи до 2001 г. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.

„Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма“, добавя Атанас Парушев. И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ – най-висшия морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност, допълва Яна Братанова. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 3. Част от изложбата на Свилен Блажев в галерия „Арте“ – снимки Стефан Джамбазов

4 - 8. Никола Стоименов и част от неговата изложба в галерия „Астри“ – снимки Стефан Джамбазов

9.  Изложбата „Автопортрети в женски род“ е в галерия „Стубел“ – снимка Стефан Джамбазов

10. Алла Георгиева, „Родена под щастлива звезда”, 2011 – снимка Стефан Джамбазов

11. Алла Георгиева, „Автопортрет с нарове”, 2020 – снимка Стефан Джамбазов

12. Калия Калъчева, „Автопортрет”, 2021 – снимка Стефан Джамбазов

13. Мими Добрева, „По изгрев”, 2021 – снимка Стефан Джамбазов

14. Атанас Парушев, „Червено и черно /диптих/”, 2018 - снимка архив НГ                                                

Моля почакайте...