Жената, която променя света

Интервю на Теодора Станкова с Хадар Халеви

 

Неотдавна отбелязахме 75 години от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Концерт по повод събитието беше организиран от Асоциацията за сътрудничество и приятелство „България – Израел“, посолството на Израел в България, организацията на евреите в България „Шалом“ и Столична община. Гост-солист беше известната израелска певица мецосопран Хадар Халеви. 

Родената в Израел Хадар Халеви пее в най-големите оперни театри по цял свят и й се налага на всеки три години да променя местоживеенето си, заради ангажиментите на съпруга си, който е италиански дипломат. Като певица и посланик на еврейската традиция, тя вярва, че жената е тази, която променя света. Хадар обожава операта, пътешествията и изкуството на добрия разговор.

С нея се срещаме се във втория ден от еврейската нова година. Поздравява ме с „Шана това!“, което в превод от иврит означава „Честита Нова година!“.

Разговаряме за новото начало, за историята като памет и поука, за Холокоста, за промяната и смелостта, когато трябва да направиш или да кажеш нещо. 

 

Участвате в концерт по случай 75-годишнината от спасяване на българските евреи през Втората световна война? Имате ли лична емоция, свързана с това събитие?

Моят баща е роден в Ерусалим, майка ми е от централната част на Израел. Роднините по линия на дядо ми са евреи, полски емигранти. Но всъщност единственият от цялата фамилия, който оцелява през войната, е мой дядо. Бил е 19-годишен тогава, имал е много кураж. И късмет, че когато цялото му семейство е отвеждано към Аушвиц, него Червената армия го е взела войник. Така той оцелял и избягал от Краков. Нямал е никакви пари. Изпраща пощенска картичка до роднини в Израел, с която моли да му изпратят пари да се прибере в Обетованата земя. Но къде, на какъв адрес – това е СССР! Бил е млад и е вярвал, успял е да се спаси. Не знам цялата история на неговите страданията, но му е било много трудно. Цял живот се е терзаел, защото е живеел с чувство за вина, че се е спасил, докато всички останали 43-ма души от семейството му не са оцелели. Това, което пазя като спомен от него, е тази пощенска картичка от Русия. Винаги я нося със себе си.

Посвещавам пеенето си на 75-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Искам музиката, която е изпълнена със силни и драматични моменти, да достигне до хората в залата, да ги докосне. Най-силното и разтърсващо чувство е, когато давам безусловно и в един кратък момент почувствам, че се връща обратно… Не към мен, Хедар певицата. Аз съм само инструмент и давам.

 

Ако приемате себе си като инструмент, как това афектира върху вашето его на творец? Как го калява?

За всеки човек е трудно да остави егото си настрана. На това се учим цял живот. Но да си на сцена е щастие и привилегия.

Вярвам, че жената е тази, която променя света. И съм готова да загърбя егото си. Всяка жена, която е взела решение да промени нещо, е способна да се бори на всяка цена. В нейния малък свят тя внася промяна, тя е променящата. И истински вярвам, че всяка една от нас, независимо през Втората световна война или днес, е способна да направи своята малка промяна. Говоря като жена, а не като съпруга на италиански дипломат, не и като израелка, а като жител на тази планета. Моята сила е гласът ми. Аз съм просто един инструмент. И това е моят начин да провокирам, да давам, да променям света.

 

Освен че сте много талантлива, сте и много красива. Това помага ли ви да си избирате ролите?

Не, това е бизнес избор. Имам репертоар от няколко опери, имам музикален агент, който се грижи за ангажиментите ми. Обичам да изпълнявам Кармен, но много млади и красиви момичета изпълняват прекрасно тази роля, така че ако аз я поискам, се съмнявам дали ще я получа. Но пък истината е, че при оперното пеене гласът с годините става все по-добър. Като виното. (Смее се.)

Аз имам два периода в своето развитие. След като навърших 30 години и родих децата си, гласът ми изведнъж се промени, отприщи се, стана по-драматичен. Намерих си нов учител, който изцяло промени техниката ми на пеене. Преди това пеех по друг начин.  

Подобно на атлетите в спорта певците също прекарват безкрайни часове в работа - не само с музиката, но и тренировки на мускулите за поддържане на гласа. Да пея прекалено много всеки ден, не е най-доброто за гласа ми. Но мускулите, които го поддържат, трябва да се тренират ежедневно. Аз съм изпълнител на свободна практика – понякога имам работа, понякога не. Но не спирам да работя, трябва постоянно да съм в добра форма.

 

Обръщате ли внимание на професионалната критика?

Не много. Може да е грешка от моя страна, но чувствам, че за мен е по-здравословно да не надавам ухо за критиката. Болезнено е, ако пишат лоши отзиви. Разбира се, работя върху грешките си, старая се да бъда по-добра.

 

Кой пръв повярва във вашия талант?

Аз вярвам в таланта си. Още като дете знаех, че ще стана музикант. Просто се раждаш музикант и само трябва да развиеш таланта. Спомням си първия ми концерт, бях на 4 години. Родителите ми седяха с мен и репетирахме с часове, докато всяка нота не се отработи. Беше ми ужасно досадно. Но след това те ми казваха, че съм фантастична, че съм най-добрата. И продължавахме да репетираме отново и отново.  

Това е ролята на родителите – да вярват в децата си и да подкрепят техния избор.

 

Как вие подкрепяте вашите деца?

Оставила съм ги сами да направят своите житейски избори, да учат това, което искат да правят в бъдеще. Но това, в което аз вярвам и искам да вярват и те, е, че всеки един от нас трябва да бъде креативен. Можеш да не правиш изкуство, можеш да правиш каквото си избереш… В Израел животът става все по-скъп. Моите братовчеди и братя са в армията, доходите им не са високи. Но дори да служиш в армията, трябва да бъдеш креативен. Да си любопитен, да си съзидателен, да си задаваш въпроси.

Сега в училище тъпчат главите на децата с всякаква информация. Това е ненужно.  По-важно е да им бъде интересно, да ги подготвим да бъдат креативни, за да знаят какво да правят с цялата тази информация. Не мисля, че за 20 години учене те имат нужда от всички тези знания. Те просто трябва да могат да намират информацията, която им е необходима в определен житейски момент. А младите го могат и го правят много по-бързо и по-успешно от нас, по-възрастните поколения.

 

Как се подготвяте за сцената?

Ето сега седя с вас и говоря, забавляваме се, но ден преди концерта изпадам в тишина, не говоря, не пиша съобщения, това е времето за пълна концентрация. Аз съм работохолик – работя през цялото време. Наспивам се добре, дни преди концерта се храня добре. И се опитвам да остана много концентрирана. Винаги отивам по-рано в залата. За да усетя сцената като място, което вече ми е познато. Сякаш това е моят дом и очаквам гостите. Не бих си позволила да отида тичешком под стрес или закъснявайки на сцената.

 

Трябва ли според вас операта да се променя - да се доближи до поп културата или модата, за да стане по-атрактивна? От опера се интересува едва 3% от населението на земята…

Това според мен може да се промени, ако в операта се привнесе нещо, което да е по-атрактивно за очите.

Но не съм съгласна операта да се променя. Вярвам в оперните традиции и според мен операта трябва да си остане такава, каквато е. Тя има нужда от променена драматургия. Това което търпи промяна е бекстейджът. В операта трябва да дойдат театралните директори на Холивуд, трябва да дойдат архитекти. Да погледнат на операта под различен ъгъл. И в сапунените сериали, и в холивудските продукции, които са зрелищно декорирани, сюжетите пресъздават едни и същи истории като тези в операта. Разликата е, че на оперна сцена историята е съпроводена от величествена музика.

 

Казахте, че сте традиционалист, какво ви дава еврейската традиция?

Почти не живея в Израел и затова ми липсва. Обичам да се събуждам в Израел. Съпругът ми е италиански дипломат и на всеки три години сменяме мястото си на живеене. Отделно семейството ми пътува много. През лятото бяхме в Канада, преди това в Руанда, в Африка, пътувахме и в Далечния изток…

Но обичам еврейските празници, обичам еврейските традиции и се придържам към тях. Преди два дни празнувахме еврейската нова година. Посрещнахме я според нашата традиция, въпреки че бяхме в планината в Италия.

Обичам традицията. Държи ме и ме връща назад, дава ми неща които не мога да обясня. Приемам ги, без да опитвам да си ги обясня.   

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Хадар Халеви завършва музикалното си образование в университета в Тел Авив. След това учи в Джулиард скуул в Ню Йорк. Тя е победител в много международни вокални конкурси. Нейната кариера стартира през 2002 г , когато получава международно признание на Уексфордския оперен фестивал в ролята на Бианка от операта „Клетвата“  ("Il Giuramento")  на италиаския композитор Саверио Меркаданте. Оттогава до днес тя пее в едни от най-големите оперни театри: Дойче Опер в Берлин, Земпер опера в Дрезден, Държавна опера в Хамбург, Театър Карло Феличе в Генуа, Театро Масимо в Палермо, Операта в Сан Франциско, Театро Реджо в Торино, Операта в Рим, Театър Роял дьо ла Моне – Брюксел, Франкфуртската опера, Кьолнската опера и много други.

 

Моля почакайте...