Изпратихме 2019 и посрещнахме 2020 с музика

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Посрещнахме 2020 година с музика в рамките на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Той завърши с Новогодишния празничен концерт на 1 януари 2020 година в зала 1. „Вдъхновени от зимата“ беше темата, избрана от диригента маестро Емил Табаков. „Тази  година програмата е доста различна с много нови произведения, които ще бъдат изпълнени за първи път – „Зимното момиче“ на Едвард Григ, валсовете „Кънкьорите” от Емил Валдтойфел и „Снежинки” от Жак Офенбах, Романс от „Виелицата” на Свиридов“, сподели маестро Табаков във видеообръщение при представянето на програмата на фестивала. Солисти на вечерта бяха младите 28-годишни музиканти с успешна кариера на престижните концертни подиуми извън България – цигуларката Лия Петрова, която изпълни „Цигански напеви” от Сарасате и виолончелистът Михаил Петров, който чухме с „Унгарска рапсодия” на Попер.

3_2

Преди това по обед успяхме да видим и чуем традиционно по БНТ и Новогодишния концерт на Виенска филхармония под диригентството на  латвийския маестро Андрис Нелсонс, който е музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър и на Лайпцигския Гевандхаус оркестър. Той беше в знаменитата Мюзикферайн, но не можехме да не си припомним, че преди Коледа и Нова година Софийска филхармония изнесе в тази зала впечатляващ концерт. А преди това в Новогодишната нощ хиляди танцуваха на открито в австрийската столица.

Но и в София на площад „Княз Александър I“ беше осъществен традиционният празничен Новогодишен концерт „Сцена под звездите“. Инициативата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г. Това юбилейно 20-то издание на празничната инициатива съвпадна с отбелязването на 140 години от обявяването на София за столица на България и 60-годишнината на Българската национална телевизия. А ние си спомняме за първия концерт осъществен от БНТ през 2001 година, кадри от който бяха показани. И хубаво е, че този концерт се превърна в традиция.

4_3

Софийската опера и балет също изпрати старата година с концерти на 30 и 31 декември. На диригентския пулт на 15-ото издание на гала концертите за първи път застана маестро Павел Клиничев от Болшой театър. А в началото беше представена видеоретроспекция на програмата на Софийската опера и балет през изминалата 2019 година, в която бяха показани впечатляващи моменти от премиерни оперни и балетни спектакли, концертни изпълнения, фестивали, майсторски класове и гастроли. И Музикалният театър покани на 31 декември зрителите на популярната оперета на Йохан Щраус – „Прилепът”. Творбата традиционно се изпълнява във всички големи оперни и оперетни театри по света в навечерието на Новата година.

Но не само музиката привличаше софиянци и гости на столицата в тези предпразнични дни. Софийската градска художествена галерия и филиалите й - галерия „Дечко Узунов” и галерия „Васка Емануилова” работиха безплатно за посетители на 27, 28 и 29 декември. Иначе общественото внимание в началото на 2020 година ще бъде привлечено отново от Националната художествена академия. В края на миналата годината се оказа, че сегашното ръководство не може да изплати заплати на преподавателите, въпреки че ноемврийските заплати са били осигурени. Не е ясно колко са точно недостигащите средства и къде са отишли. Имаше протест на преподаватели и студенти през декември, но те държаха да се отбележи, че не е за заплати или по-точно не само за заплати, а за прозрачно и принципно управление на Академията. А на 15 януари предстои избор на нов ректор и той е важен не само за Академията, но и за развитието на изкуството у нас.

А междувременно преподавателите от НХА със заплати или по-скоро без, продължават да действат. Защото все пак подготовката на младите е не само работа, а и мисия. Някои от преподавателите на Академията участваха в проекта на фондация „Въпреки” - „Учители и ученици в изобразителното изкуство”. От НХА поканихме проф. Андрей Даниел, проф. Емил Попов и проф. Вихрони Попнеделев. Вихрони Попнеделев държи, че за да преподаваш, трябва да си и работещ професор. Не можеш да обясняваш само, трябва и да покажеш, каза той. А студенти на Андрей Даниел направиха преди Нова година изложба в галерия „Арт 36”. Заслужава да се спомене тази експозиция - „Малък формат”, живопис и рисунка на студентите от Ателие 51 по живопис на Национална художествена академия. И тук искаме да цитираме Андрей Даниел за това какво значи за него преподаването: „Нещото, което като усещане съм имал през всичките тези години е било желанието да създам друга атмосфера. Не тази, която може би по моето следване и по следването на мои батковци е имало в България”.

Сподели, че по време на неговото следване го е притеснявало усещането за някаква нормативност, за някакви правила в изкуството. „Неща, които мен лично ме ограничаваха. Имах неприятното усещане за стеснени рамки пред възможността, която въобще живописта има. Тя е безкрайно свободно пространство, в което има място за всеки, който иска да каже нещо в нея. Така че общо взето, ако трябва да говоря като някакъв вид преподавател, това ми е било старанието. Да осигуря това пространство, да внуша това усещане, че би трябвало студентите да се почувстват свободни, да мислят, да виждат, да усещат. И че това е ценното – всеки да разкаже за своя ракурс към този свят”, призна художникът.

А проф. Емил Попов сподели в нашия проект за своята връзка с учениците: „Моята концепция е да вървя след всяка индивидуалност, а не да налагам своя модел на другите индивидуалности”. И още го питахме дали иска учениците му да приличат на него: „Задължително не. Изобщо не налагам в термина ателие някаква формална или стилистическа програма, или неща, които да превърна в задължително изискване. Точно обратното – винаги смятам, че вървя след тях, след всеки от тях и се опитвам да споделям това, което ми се струва полезно. В зоната обаче на спецификата на всеки от тях”.

6_1

А сега срещу галерия „Арт 36” на същата улица „Славянска” в галерия-книжарница „София прес” е изложбата на скулптора - „Посвещение“. Тя е от участието на Емил Попов в Националния мемориал на Солния поход в Данди, Индия, в памет на Махатма Ганди. Националният мемориал на Солния поход в днешния индийски град Данди представлява разгърнат многокомпонентен комплекс, разположен на площ от 61000 кв. м. Проектът е приет през 2005 г., следват години на поетапно изграждане и през 2019-та е официално открит. Изложбата представя оригинални творби на Емил Попов, текстове от Махатма Ганди и за него, и документални фото- и видеоматериали за Ганди и Националния мемориал на Солния поход в Данди, Индия. Експозицията се организира по повод 150-годишнината от рождението на Махатма Ганди, с почит към българския принос в създаването на най-мащабния скулптурен комплекс, посветен на една от световно значимите личности на ХХ в. И тук не може да не споменем скулптурата на Махатма Ганди с козичката в Южния парк на София на приятеля на Емил и негов колега скулптор Иван Русев. Очакваме и други приятни изненади от Иван Русев точно в този парк, но за това ще стане дума друг път.

А иначе всеки, който иска да види творчеството на Иван Русев освен в Южния парк, където има и негови други скулптури, може да посети Националната галерия – Квадрат 500. Там в атриума е експонирана неговата изложба „На 65 милиона години – камъкът”. Това е проект, чиято поява има логично обяснение след „Мраморният град на изкуствата”(2014) и „На 60 милиона години – реката” (2014). С тази изложба художникът отдава почит на материала, който през годините е припознал за „свой“ – и като многовековен артистичен материал, и като паноптикум на житейския си мироглед, пише в анотацията.

„В творчеството на Иван Русев камъкът се явява материален изразител на неговите имагинерни представи за света. Произведенията му не са просто естетически обекти. В тях са насложени множество смислови пластове, които прозират зад обеми и форми, зад конструктивни решения. Запазвайки естествената природа на материала, той изключително умело прорязва повърхността на каменната плът, за да създаде деликатни форми, загатващи оставените от ръката на художника следи. В откритите пространства на Квадрат 500 за пореден път той интерпретира неспиращия природен кръговрат и търсенето на вечните истини. Възхвалата на материята и нейното почитане чрез изваяни форми е искрена изповед, сливане на житейския път с творческата дейност”, пише Таня Станева.

10

А ние припомняме, че през 1998 година няколко приятели и съмишленици подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на  Иван Русев, който още между 1992-1994 г. успява да осигури пространствата в с. Илинденци, където идеята се разгръща  и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността й. Съществен е приносът на община Струмяни на чиято територия се развива „Арт центъра”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени 47 произведения, хармониращи с природата.

В разговор за „въпреки.com” скулпторът Иван Русев беше казал: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света. Ние правим скулптура с функция, съобразена с природната среда, дори пътеката е скулптура. Това е парк, интегриран с всички изкуства и представете си децата от детската градива в Илинденци или Струмяни, които няма да извървят пътя до София или музеите, започват да живеят сред изкуството, дори без да съзнават и след това се получава този ефект, който е в Европа. Това се случва в село Илинденци и никой не задава глупавия въпрос „Какво е това”, за разлика от парк „Заимов” в София, защото никой не създаде навици там”, каза тогава Русев, който също има скулптура в него. За съжаление състоянието на този парк и скулптурите в него продължава да бъде същото като по времето на този разговор. Но се надяваме, че ще дойде време това да бъде променено. Както и управлението в НХА, която е доказала своето място в културата на страната ни. 

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1 - 3. „Вдъхновени от зимата” беше темата на Новогодишния празничен концерт в НДК тази година – снимка архив НДК

4. Софийската опера и балет също изпрати старата година с концерти на 30 и 31 декември – снимка Светослав Николов, архив на Софийската опера

5. Проф. Андрей Даниел и проф. Емил Попов в едно ателиетата на Националната художествена академия – снимка Стефан Джамбазов

6 - 7. Част от скулптурите на Емил Попов от изложбата в галерия – книжарница „София прес” – снимки Стефан Джамбазов

8. Скулптурата на Махатма Ганди с козичката от Иван Русев в Южния парк в София - снимка Стефан Джамбазов

9 - 10. Част от творбите на Иван Русев в атриума на Националната галерия - Квадрат 500 в София - снимка Стефан Джамбазов 

Моля почакайте...