Изобразителното изкуство проходи активно след ленивото лято

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Винаги сме се учудвали, че много от галериите приемат летните месеци за почивен период. Обяснението обикновено е, че хората ги нямало, били на почивка, а и галеристите имали нужда от отдих. Това е така, но до известна степен. Защото един модерен европейски град като София живее с и през културата. Безспорно, лятната програма на Столична община е разнообразна, но изкуството има необходимо място и през юли и август в града, когато идват и много туристи, а не само по морета и планини.

3_3А когато настъпят първите дни на септември, изложбите поникват като гъби след дъжд. И тази година е така, при това трудно могат да бъдат обхванати в деня на откриването им. Интересна е провокацията с изложбата „Ленива проходимост” или за прерисуваната фотография като живопис в столичната One Gallery. Това е много важна тема и проблем, за който сигурно ще говорим отново. Виждаме достатъчно живописни творби по площади и дори галерии, които са правени като фотокопия на пейзажи или портрети. В изложбата в One Gallery са творби на Свилен Стефанов, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков (текст, фотография, живопис). Словосъчетанието „ленива проходимост“ се появява в програмен текст на Красимир Добрев и Свилен Стефанов, който те започват да пишат през 2012 г., озадачени и очевидно раздразнени от масовизирането на прерисуването или надрисуването на фото образи в живописта. Текстът, подозиращ много съвременни автори в „леснотия“ или дори в „мошеничество“, е завършен през 2018 г. и към неговата теза се присъединява и Красимир Карабаджаков.

Тези автори са много познати на ценителите на съвременното българско изкуство. Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков идват от нашумялата през 90-те години група „Диско’95“ (включваща още имена като Кольо Карамфилов, Румен Жеков и Димитър Митовски). Историята на Свилен Стефанов ни отвежда към друга еманация на скандалната известност от 90-те – столичната група XXL, която не се нуждае от специално представяне, особено след миналогодишната й ретроспектива в Националната галерия, за която и „въпреки.com” писа. Подобна симбиоза е изключително любопитна, доколкото е известно, че през 90-те отношението между тези групи можеше да се определи като подчертано хладно. Но вероятно можем да си обясним променените позиции и с появата на Красимир Добрев в изложбите на XXL след 2000-та година, пише Десислава Монева.

Изложбата в One Gallery съдържа ред парадокси, заложени в представените от тримата автори текстове, фотографии и живопис. Парадокси, защото текстът е само привидно манифестен. Бидейки преднамерено неистов, той едновременно желае да е модернистично „правдив“, но и самоотричащ се по силата на теоретичното си въжеиграчество над бездната на безумието. И тук, насред нелюбезното поле на шизофренията, двуликият Янус милостиво го затваря в обвивката на произведение с автономен код. И точно така би трябвало да се чете този квазиманифест – той сам е произведение, той е езикова игра, а не сбор от евентуално възможни прагматични предписания. Изложените произведения също са умишлено еклектични, доколкото авторите едновременно показват как в миналото са надрисували фотография, как и сега правят фотография или „разказват истории“ за фотографията със средствата на живописта. Или просто демонстрират „правоверна“, класическа, експресивна следа от четка, в противовес на всякакво прерисуване или надрисуване, отбелязва още Десислава Монева.

Като говорим за фотография пък ще се спрем на една друга изложба със снимки. Но те нямат претенция за живописна основа, а са документации на художествени акции и събития. Изложбата е в Национална галерия/Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство /САМСИ/ и е озаглавена „Кутия с негативи”. Кутия с негативи представя фотографският архив на Галина Йотова, която е снимала художнически акции, фестивали и изложби в България от края на 1980-те до началото на XXI век. Какво има в тази кутия? Филми с първите акции на група художници и приятели около изкуствоведа Димитър Грозданов. Филми от фестивала „Процес – Пространство” от създаването му през 1992 до 2002. Филми и отделни кадри от акции, снимани от неизвестни лица, но предоставени преди години и съхранени от Галина Йотова.

6_3По време на сканирането и дигитализирането се появяват и нови негативи, които забравата е забутала по ъглите на шкафове и чекмеджета. Това са репетиции в Куклен театър „Дора Габе“, Толбухин (днес Добрич) от сезон 1987/1988 за постановки на Стефан Москов с Мая Новоселска, Кръстю Лафазанов и други актьори. Кутия с негативи е част от живота някога, но е и среща с близката история на изкуството в България, която с времето неминуемо губи от яркостта на спомена, но ни връща увереността в силата на въображаемото минало, пише в анотацията за изложбата. „Фотографският образ в този смисъл е повод за активиране на паметта, но не и определител на нейното съдържание“, казва проф. Цочо Бояджиев в книгата „Философия на фотографията“. Така фотографията в Кутия с негативи не балсамира време, а реставрира питания. Задава въпроси, които никога нямат само един отговор. Тази Кутия с негативи е малка, но е възможност да предизвика по-различна интерпретация на периода, да осветли имена и личности, които са създали и белязали пътя, наречен „съвременно изкуство в България”. Изложбата е финалният кадър от дарението на Галина Йотова за Националната галерия.

И може би естествена връзка с лятото и детската игра прави изложбата в столичната галерия „Структура”. Заглавието й е „Подривна игра: Художниците срещу механизмите за социален контрол”, а участници са Хлои Ирла, Дейвид Пейдж, Даниела Костова, Луана Перили, Рейчъл Пичей и Пол Мосиг, Сонгюл Бойраз с куратор Изабел Галиера. Изложбата е фокусирана върху темата за играта като критическа концепция и средство за изразяване. Тя се занимава с обектите и местата за игра като поле, пропито с противоречиви очаквания и създадено за и с човешкото тяло. Обикновено асоциираме играта със свобода и творчество, но тя често включва социални норми, дълбоко вградени в институционалните структури. Показвайки и пресъздавайки такива различни места, художниците в изложбата предизвикват липсата на прозрачност на подобни норми, които определят начините на движение и поведение на човешкото тяло в публичното пространство, пише в анотацията за изложбата.

5_10И още: Вместо да предлага място за интерактивни срещи и участия, изложбата в галерия „Структура“ разглежда играта, предметите за игра и площадките за игра в обществените и институционалните пространства, като мощни подривни обекти. Тя има за цел да проблематизира нормативните очаквания за играта, като кани художниците да обмислят отказ на публичен достъп до произведенията им. Седемте международни автори в изложбата размишляват върху подривния потенциал на играта, за да покажат и да се противопоставят на различните контролиращи механизми, които управляват човешките тела в общественото пространство.

А в галерия „Райко Алексиев” на ул. „Раковски” 125 в София за втори път в столицата се провежда Фестивалът на съвременната българска керамика. В него участват над 40 творци от различни възрасти с творби, създадени през последните три години. Изложбата показва нови тенденции и технологии в древното изкуство на керамиката като модерно изящно изкуство. На фестивала гостуват автори живописци и скулптори, които работят с керамика. Специално участие има Спартак Дерменджиев. Със самостоятелна експозиция се представя Силвия Чанева, която е носител на голямата награда от първото издание на фестивала през 2017 г. По време на форума ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на керамичката Йова Раевска с участие на нейни творби и филм за нея. Така, че изобразителното изкуство се активизира. Очакваме подобни действия и на останалите изкуства. А заявките за тях през септември са многобройни…

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 3. Из изложбата  „Ленива проходимост” в One Gallery

4 - 5. Подреждане на „Подривна игра” в галерия „Структура”

6. „Кутия с негативи” в САМСИ

Моля почакайте...