Изложби събития - от Жорж Папазов, през Кирил Цонев до Андрей Даниел

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy 

Имали сме възможност да отбелязваме нееднократно, че българското изобразително изкуство е на европейско и световно ниво като търсения и реализации, и то не само от сега. Това става особено отчетливо днес, когато художници и произведения от миналия век заемат своето достойно място в нашия художествен живот. Освен това се оказва, че има духовна връзка между поколенията, колкото и различни да са стиловете и темите. Това съвсем ясно се забелязва в три изложби – събития в София от тази седмица.

Първата е в Софийска градска художествена галерия и е озаглавена „Нашата живопис в нови посоки” - Отражения на новата предметност в българското изкуство през 30-те и 40-те години на ХХ век.

Куратори са Неда Живкова и Любен Домозетски, като е подредена с много вкус, естетика и информативност. Изложбата „Нашата живопис в нови насоки” представя една посока на развитие на българското изкуство в първата половина на ХХ век. През 30-те и 40-те години художниците обръщат поглед към натурата, към реалността и модерния живот. Някои жанрове /натюрморт, пейзаж, портрет/ придобиват значителна популярност, а стилът се ориентира към реалистичната художествена пластика. Тези процеси в нашето изкуство са в унисон с общоевропейски тенденции, които проникват в България главно чрез училите в чужбина български автори. В произведенията им се откриват в една или друга степен влиянията на различни направления, а едно от тях е възникналата във ваймарска Германия нова предметност, пише в анотацията за изложбата.

Трудно може да се каже, че новата предметност присъства категорично и добре обособено в изкуството от 30-те и 40-те години в България. Най-силно свързан с немското движение е Кирил Цонев. Много по-често новата предметност се появява в стиловите решения в отделни творби и мотиви, в творчеството на различни автори, които изразяват социална ангажираност и интерес към новия начин на живот, свързан с модерния град, състоянията и забавленията, които той предлага. Именно поради тази причина откриваме по-скоро нейни отражения и защото тя прониква в една периферна за европейския художествен живот зона, тези отражения, появили се далеч от центъра, се характеризират с една особена своеобразност, отбелязват още кураторите.

В изложбата са представени четири тематични кръга: „Новият живот на предметите”, „Модерният град”, „Пейзажът”, Лицата на града”. Сред авторите освен добре познати художници като Кирил Цонев, Борис Елисеев, Вера Недкова, Васил Бараков, са и по-малко показвани творци като Асен Василиев, Тодорка Бурова, Карл Йорданов, Асен Дочев. Експозицията представя над 100 работи, две от които непоказвани и непубликувани досега, а също и слабо познати произведения. В изложбата участват творби от фонда на СГХГ, на Националната галерия, на художествени галерии в страната и на частни колекции. Научен консултант е проф. Красимира Коева. Към изложбата е издаден чудесен каталог, а програма от тематични лекции и срещи с кураторите дава възможност за допълнително задълбочаване на отделни теми от експозицията.

3_13

Тази изложба продължава до 10 февруари, но другите две изложби, за които искаме да споменем имат по-кратък срок и е важно да не бъдат пропуснати. Едната е колекция от емблематични творби на живелия във Франция български художник Жорж Папазов /1894-1972/ – едно световно име. Тя е в столичната галерия „Форум” /бул. „Васил Левски“, № 93 А/, която с гордост представя тази експозиция от 15 картини, изпълнени с маслени бои /Националната галерия притежава само 7 творби на художника/, обхващащи всички периоди на големия творец. Голяма част от тях са били притежание на реномирани колекции и са участвали в редица международни изложби. Някои от творбите са били част от колекцията на Petit Palais Женева и са монографирани в каталозите на художника. За екипа на галерията е огромно щастие по повод своята 20-годишнина да представи колекция от произведения на категорично един от най-известните български художници.

За него критикът и изкуствовед Кирил Кръстев /1904 – 1991/ пише: „След полуреалистичната-полустилна пластичност на първия метафизичен художник на века Джорджо Кирико, Жорж Папазов е първият сюрреалист, който придава убедителен органично постигнат стил на това голямо художествено направление, изпърво живописно-автоматичен, после геометрично-конструктивистичен и накрая „пулсиращо параболичен”. Това именно е новото, индивидуалното и приносното у него, че той през всичкото време се старае и успява да „стилизира” сюрреализма. С него в пътя на стилизацията тръгва Макс Ернст, но той изхожда от заниманията си с илюстрации върху природонаучни геологични, ботанични и зоологични материали, докато Папазов има особен инстинкт и способност да създава самостойно новаторски „картинни светове”. А самият Жорж Папазов отбелязва за своето творчество: „Художникът живее чрез образи, с които редом с действителността – създава един друг свят, също тъй голям и тайнствен, също и реален и безкраен, както нашата Вселена. Между мечтата и действителността, между безкрайното и крайното съществува един въображаем Свят ... Изкуството изразява винаги едни и същи неща: Живота, Любовта и Непознатото. В моето собствено изкуство няма никакви правила. Всичко, което правя, е резултат от свободата." А ние искаме да добавим, че е прекрасно една частна галерия също да изпълнява образователно функция.

6_9Третата изложба - живопис, която искаме да отбележим е на Андрей Даниел в столичната галерия „Нюанс” / ул. „Иван Денкоглу” № 42/. Озаглавена е „Места за срещи”. Това са 14 непоказани живописни платна на Андрей Даниел, чрез които той ни „среща“ с имагинерни и конкретни пространства, които могат да бъдат огледани или са подходящи за разходка. Идеите за създаването на тези сюжети са се зародили през последното пребиваване на Андрей Даниел в Сите Дез Ар през 2017 година. Това далеч не е първото му посещение в Париж, но този път художникът е видял там нещо ново, което го е провокирало и вдъхновило: целият Париж сякаш нарочно е осеян с места за срещи. Някои от тях са злободневни, други са специални и дългоочаквани, а някой са донякъде абстрактни, но същевременно съвсем реални – тази между творци и техните предци. Tе правят възможно да се преминава между епохите в историята на изкуството, което е безценно, а във вечния град това е и неизбежно. Разбира се, има и места за срещи от София – и това например е ресторантът La Cattedrale срещу храм – паметника „Св. Александър Невски”, където Андрей вероятно също използва често като място за срещи, още повече че преподава в Националната художествена академия, която е в съседство. В неговата изложба има и от френския дух, но и една духовна приемственост с творчеството на големите ни художници, за които споменахме.

Самият Андрей Даниел пише за своята изложба: „Разбира се, заглавието на тази изложба е пак опит за метафора. Защото тези срещи са въображаеми, в някакви други, /някои ги наричат „духовни“/ пространства. Места, в които опредметените фантазии са реалности, открити и напипани от наши предтечи и съществуващи за нас, като истинските дървета, треви или планини. Пространства, в които реалностите са въплътени ценности, към които непреодолимо сме привлечени. Там можем да се срещнем с мъдри и гениални хора, с техния огромен талант да превръщат предметите в скъпоценности, там можем да се срещнем дори със себе си. Добре е да пътешестваме до тези места, които разширяват все по-стесняващия се свят и даже му придават някакъв смисъл”. А ето как Андрей Даниел дефинира ролята и мястото на човека на изкуството преди време в разговор за „въпреки.com”: „Ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, някои които са супер могъщи като таланти, като интелект, да синтезират за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегитация. Като растение, ще си поникваме и ще си умираме без да сме разбрали за какво става дума. В този смисъл, хората които се занимават с изкуство, според мен, имат тази задача да синтезират смисъл и оттам да се получава мотивация за живот, мотивация за работа, у останалите, у всички, да се получава оня оптимистичен момент в общо взето цялата човешка трагедия, която е”, добавя философски Андрей Даниел.

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Кирил Цонев /1896 – 1961/ - Портрет на Светослав Минков, 1939 - от изложбата в СГХГ

2. Златю Бояджиев /1903 – 1976/ - Зафирка, 1940 – от изложбата в СГХГ

3. и 4. Две от картините на Жорж Папазов от експозицията в галерия „Форум”

5. и 6. Андрей Даниел сред част от своите „Места за срещи” в галерия „Нюанс”

Моля почакайте...