Изкуството става все по-дигитално

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Световен театър в София и Международният театрален фестивал „Варненско лято“ също ще бъдат с дигитални издания. За съжаление двете големи театрални събития, които са в началото на лятото, този път са в края на годината и то дигитално, съобщиха организаторите. Причината е ясна – COVID -19. Световен театър в София ще излъчва своите спектакли от 13 до 24 ноември, а от 25 до 6 декември ще могат до бъдат гледани постановките от МТФ „Варненско лято“.

1_34

Очевидно пандемията ще промени не само общуването между хората, но и контактите им с изкуството. За всички е ясно, че дигиталното възприемане не е същото като директното общуване. Засега само изложбите и някои концерти остават като възможност за по-пряко досег с творци, изпълнители и творби, но и това може да се промени при тези темпове на заразени. Вече се отложи традиционната Киномания в НДК, засега Международният литературен фестивал през декември се предвижда да бъде също онлайн. Театралните награди „Икар“ бяха раздадени без публика /можете да ги видите тук - https://uba.bg/nagradi-ikar-2020-31 и тук - https://xn--b1agjhxg2e.com/post/633661312262602753/, така стана и с наградите за литература на клуб „Перото“. А наградите също за литература на Портал „Култура“ бяха връчени в камерен състав при спазване на здравните изисквания. Но все пак дигиталното става част от общуването ни с изкуството и в положителна посока. И пример за това е откритата в центъра на София инсталация на Венелин Шурелов „Един човек“. Тя пък дава възможност за различно общуване между хората помежду си и с изкуството, за което става дума и в публикация във „въпреки.com“ - https://xn--b1agjhxg2e.com/post/634377130434772992.

6_10

Все пак ни се иска да изброим отново литературните награди, връчени по повод Деня на народните будители, защото все пак книгата си остава един от малкото носители на директна връзка с изкуството. На 1 ноември Портал „Култура“ обяви за седма година наградите си за принос в областта на литературата и хуманитаристиката. В категорията „Проза“ първа награда получи Владимир Зарев за „Чудовището“ (ИК „Хермес“, 2019). Втората награда в категория „Проза“ бе връчена на Деметра Дулева за романа „Странстващият албатрос“ (ИК „Хермес“, 2019). В категорията „Хуманитаристика“ първа награда получи книгата на Амелия Личева „Световен ли е Нобел?“ (ИК „Колибри“, 2019) заради „нейния проницателен прочит на онова, което се крие зад понятието „световна литература“ и изследването на конфликтите между медийната среда и канона“. Втората награда спечели книгата на Добрин Тодоров „Многоликото битие и новото световъзприятие на съвременния човек“ („Парадигма“, 2019). Голямата Специална награда на Портал „Култура“ получи Федя Филкова заради „приноса ѝ към българското слово и самоотдаване на истината, изразено с езика на поезията“. Специална награда бе присъдена на Бойко Ламбовски. Специалната награда на Фондация „Комунитас“ за „личен принос към независимата журналистика“ получи Димитър Кенаров.

А ето и наградите на Литературен клуб „Перото“: Издателката, писателка и поетеса Божана Апостолова получи „Перото“ за цялостен принос за 2020 година. Наградата „Перото“ в категория „Детска литература“ отиде при Цвета Брестничка и книгата „Небивалици с буквите от А до Я“, илюстрирана от Албена Каменова. В категорията „Поезия“ отличие спечели Белослава Димитрова за „Месо и птици“. Ирина Некит получи приз в категория „Превод“ за публикувания поетичен превод от български на румънски език на „Разкопчаване на тялото“ от Аксиния Михайлова. Теодора Димова е лауреат на наградите в категория „Проза“ с романа си „Поразените“. „Странстващият албатрос“ на Деметра Дулева стана победител в категорията „Дебют“. И тук искаме да отбележим някои общи неща с други литературни награди, което показва качеството на наградените творби.Теодора Димова вече получи наградата на Национален дарителски фонд „13 века България“ за Роман на годината, Деметра Дулева пък взе и награда от Портал „Култура“, а Белослава Димитрова получи миналата година наградата за Нова българска поезия на името на Николай Кънчев, учредена от съпругата му, също поетеса, Федя Филкова. Тя пък от своя страна получи Голямата Специална награда на Портал „Култура“, както отбелязахме.

7_8

Поетесата и преподавателка проф. Амелия Личева, която взе наградата за хуманитаристика на Портал „Култура“ за книгата си „Световен ли е Нобел?“, пък написа за книгата на Теодора Димова за „въпреки.com“: „Поразените“ на Теодора Димова повдига много въпроси – за грозната подмяна, която след 9 септември 1944 г. бавно започва да променя облика на България и от цветна, нормална страна я превръща в сива, безлична колония; подмяна, в която много от интелектуалците, свещениците, предприемачите, на които се е дължал и духовният, и икономическият прогрес на България от онова време, биват унищожени, а семействата им – изселени, маргинализирани, заклеймени. Сред видимите, публичните оцеляват най-вече тези, които се продават на новата власт (в романа натрапчиво се стрелват образи на хора, които много бързо са сменили убежденията си и са приели новата идеология, за да живеят необезпокоявани). Той говори и за примирението, подчинението, които са не по-малко опасни от продаването на душата, защото легитимират новото и му осигуряват комфорт. В романа се прокарва и онази много важна нишка на паметта, която не позволява станалото да бъде простено, която гарантира, че достойнството може да бъде запазено дори в мизерията, в унижението, в пълната безнадеждност.” А пък Белослава Димитрова каза при получаването на наградата на поетичния Никулден: „Ако нямаше поезия, животът ми нямаше да има смисъл, щях да се впусна в друг вид живеене. И щях да загубя до голяма степен това, което получавам през поезията. Тя всеки ден е с мен и с хората, които обичам и уважавам”.

14_11

Но да се върнем на платформата Световен театър в София 2020. Тя предлага дигитална селекция на театрални спектакли, очертаващи естетическия профил на европейската сцена през последните две десетилетия. Зрителите ще имат напълно свободен достъп до всички излъчвания от начално обявената дата в рамките на три дни. Всички спектакли са достъпни на цялата територия на България, със субтитри на български език и могат да бъдат гледани единствено на viafest.org. Платформата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 година. В специалното дигитално 14-то издание тази година има продукции и на български творци, работили в чужбина – „Дом № 13“ на режисьора Теди Москов със Самуел Финци в Талия театър – Хамбург, или „Лебедово езеро“ на Норвежката национална опера и балет с участието на българския балетист Калоян Бояджиев. Програмата завършва с In memoriam за Димитър Гочев, поставил „Хамлетмашина“ от Хайнер Мюлер през 2007 г. и участвал като актьор в този спектакъл на Дойчес театър.

Трите знаменити пиеси на Чехов, на когото тази година честваме 160 г. от рождението  –  „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, ще бъдат показани в силни сценични интерпретации от германска, румънска и белгийска продукции. В програмата се показват различните лица на театъра днес – и спектакли върху класически и съвременни текстове, и театралната антропология на Еуженио Барба, и политическият театър на Мило Рау, и разширяващите се територии на театралността при съвременния балет, а също при съвременния цирк. Първото заглавие от програмата с начална дата 13 ноември от 19 часа –  „Чайка”  е от последните постановки на големия немски режисьор Юрген Гош с премиера през 2009 г. Във всички отзиви за нея се изтъкват първокласната актьорска игра на водещи в трупата на Дойчес театър актьори, сред които известната театрална и филмова актриса Корина Харфух и младата звезда Александър Куон. На 14 ноември ще бъде излъчен документален филм за спектакъла „Истината“ (La Verita) на една от компаниите-емблеми в съвременния цирк – „Финци Паска“. Той е вдъхновен от картината „Безумният Тристан“ на Салвадор Дали – от състоянието на съноподобно будуване, което тя внушава. Артистите в спектакъла – едновременно акробати, танцьори, актьори и певци, преминават през сюрреалистична поредица от образи.

Спектакълът „Дом № 13“, който ще е достъпен от 15 ноември, ни връща към 90-те години и към изявите на режисьора Стефан Москов в Германия, когато той печели немската критика и публика със своя игрови театър. Той поставя през 1997 г. в „Талия театър“ – Хамбург тази забавна гротеска по текстовете на Чехов с трима страхотни актьори, с три стола и няколко подвижни стени, както и с джаз музика от Антони Дончев. В него блести и младият Самуел Финци с изключителната си артистичност, енергичност и импровизационен талант. 16 ноември е датата на началното излъчване на  „Три сестри” от А. П. Чехов в постановка на един от водещите румънски режисьори – Габор Томпа, носител на румънската театрална награда UNITER за най-добър спектакъл за 2008 г. и за режисура. Той създава една  поетична театрална история за търсене на спасение и изкупление с въздействаща визуалност и мощни актьорски изпълнения.

17_2

За първи път българската публика ще може да се запознае и с острия политически театър на световноизвестния режисьор Мило Рау. На 17 ноември от 19 часа започва излъчването на филм „Радио на омразата“ за едноименния му документален спектакъл, посветен на геноцида на Руанда и пропагандната роля на местна радио-станция. „Лебедово езеро” на Норвежка национална опера и балет – Осло ще бъде излъчен на 18 ноември. Александър Екман е от майсторите на съвременната хореография. Той получава световно признание с неговите мащабни, изпълнени с хумор и находчивост танцови спектакли, в които съчетава класика и съвременност. Заедно с шведския композитор Микаел Карлсон той създава изобретателна и оригинална интерпретация на най-известния балет на всички времена.

„Наблюдатели“ е съвременен документален театър на режисьора Крищоф Келемен, който се превръща в голям хит в Унгария и получава наградата на театралните критици за най-добра пиеса и най-добра независима продукция. Той ни пренася в Унгария през 60-те години на ХХ в. Около историята за студента по филмова режисура Михаел Везенчи, заподозрян  че работи за британското разузнаване, се разнищва цялата мрежа от наблюдение, следене и изнудване, поддържана от тайните служби по това време. Спектакълът ще бъде достъпен от 19 ноември  с подкрепата и на Унгарския културен институт в София. 20 ноeмври е датата на излъчването на друга съвременна интерпретация по Чехов – „Вишнева градина“  на белгийската театралната компания tg STAN. Това е една от най-актуалните театрални компании в Европа, сформирана от група актьори в края на 80-те в Антверпен, Белгия. 

„Сънят на Андерсен“ (2004) е спектакъл на една от водещите театрални лаборатории в света – „Один театър“ и на едно от най-важните имена в съвременния театър Еуженио Барба. Той е създаден върху приказки от Ханс Кристиан Андерсен и импровизации на актьорите. С разнообразни средства, съчетаващи физически, куклен и визуален театър, спектакълът се развива като калейдоскоп на фантазията, като съчетание на реални събития и приказни мотиви, наподобявайки сън, нахлуващ в съзнанието на Андерсен. Излъчването ще бъде на 21 ноември от 19 часа. На 22 ноември ще бъде показан in memoriam спектакъл на Димитър Гочев – „Хамлетмашина”. Връзката на режисьора Димитър Гочев с личността и текстовете на германския драматург Хайнер Мюлер е легендарна. Тя започва от 60-те години, когато Гочев е асистент на големия режисьор Бено Бесон в Германия. В него ще видим Гочев и като актьор, който с безкраен респект произнася текста на Мюлер.

Поради Covid-19 и Международният театрален фестивал „Варненско лято“ 2020 се превърна от атмосферно събитие на живо през юни в дигитална среща през късната есен. Но въпреки всичко 28-ото издание на фестивала ще се състои, макар и в интернет пространството. В програмата на фестивала, между 25 ноември и 6 декември, ще може да се видят десет интересни постановки от цял свят. Селекцията е подчинена на желанието да се покажат многоликите проявления на театъра, предлагащи чрез словото, танца и визуалността уникални преживявания за зрителя. Фестивалът се открива с фламенко танц, представени са световни имена в хореографията – фламандката Анне Тереза де Кеерсмакер и французойката Маги Марен, за да се стигне до Тайван чрез съвременния танц на „Клауд гейт данс тиътър“.

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на viafest.org

1 - 5. Венелин Шурелов и неговата инсталация „Един човек“ – снимки Стефан Джамбазов

6. Деметра Дулева при получаването на наградата й от Портал „Култура“ – снимка Стефан Джамбазов

7. Амелия Личева – снимка Стефан Джамбазов

8. Теодора Димова – снимка Стефан Джамбазов

9. Федя Филкова – снимка Стефан Джамбазов

10. Белослава Димитрова при получаването на наградата за поезия на Поетичния Никулден 2019 от Федя Филкова – снимка Стефан Джамбазов

11. „Дом № 13“, реж. Стефан Москов, Талия Театър – Хамбург – снимка архив viafest.org

12.  „Чайка“, реж. Юрген Гош, Дойчес театър Берлин, снимка Matthias Horn - архив viafest.org

13. „Истината“ (La Verita) – снимка архив viafest.org

14. „Лебедово езеро“, хореограф Александър Екман, Норвежка опера и балет, снимка Erik Berg - архив viafest.org

15. „Вишнева градина“, снимка Koen Broos - архив viafest.org

16. „Сънят на Андерсен“, реж. Еуженио Барба, Один театър, снимка Jan Rüsz - архив viafest.org

17. Маги Марен: „Време за действие“, снимка Laurence Daniere, Didier Grappe - архив viafest.org

18. „Лебедово езеро“, хореограф Александър Екман, Норвежка опера и балет, снимка Erik Berg - архив viafest.org

Моля почакайте...