Изкуството като реално и виртуално убежище

Текст: екип на „въпреки.com”

Въпреки социалната ни изолация, в дните на COVID-19 излезе от печат новият роман на Георги Господинов „Времеубежище” /изд. „Жанет 45“/. За него авторът написа: „За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом”.

Поетесата, преподавателка и литературоведка проф. Амелия Личева написа рецензия специално за „въпреки.com” за този роман. Ето част от нейния текст: „Писан преди настоящата криза, но с усет за безперспективността, обхванала континента, Господинов гради една тревожна антиутопия, защото той добре знае – миналото е важно, трябва да се помни, но не избирателно, не на каквото ни изнася, а трябва да се помни осъзнато, за да се прилагат уроците от преживяното и така да се отвори път и за настоящето, и за бъдещето.

С образа на Европа е свързана и другата голяма тема на романа - времето. В мозаечната картина, която Георги Господинов реди, всяка европейска държава има да избере година, в която да се върне, година, която оценява като значима в историята си от ХХ в. По този начин писателят още веднъж се вписва в дебатите за настоящето и бъдещето, защото дава своя поглед към носталгиите, към амбициите и неизживените комплекси, към илюзиите и нетушираните очаквания. Затова и пъзелът на Европа, построен от „Времеубежище“ през изборите на държавите в ЕС, отлично говори за намеренията и за посоката, която всяка от страните би могла да поеме, както и за клопките, които стоят пред бъдещето”.

Тази книга може да бъде прочетена реално в книжно тяло. Но убежището в изкуството може да бъде и онлайн. Освен някои спектакли, има и изложби, които се откриват виртуално. Една такава е на проф. Ивайло Мирчев в столичната галерия „Астри” и е озаглавена „Всичко е живопис”. В нея Ивайло Мирчев показва предимно акварели, но и обосновава заглавието й. За съжаление, заради COVID-19 можем да разгледаме изложбата само на сайта на галерия „Астри”, където беше и откриването. Без чаша вино и среща с художника – традиция при откриването на изложби в тази галерия. Но все пак се надяваме, че ще можем да видим картините и на живо, поне на закриването. Изложбата завършва на 16 май, а тогава се надяваме, че извънредното положение ще е завършило.

Ето и текстът на Ивайло Мирчев за експозицията: „Представата за живопис за мнозинството от хората е картина, изпълнена в маслена техника върху платно. Ако е хартия или някаква  твърда основа, покрита с водни боички, купени от книжарницата, това определено е втора категория изкуство. Но дали е така ? Да си спомним за Майстора и неговия „Цариградски цикъл“, или за магията на Иван Милев, или за вълнуващите опуси на Никола Маринов, изпълнени в акварелна техника. Задачата ни в съвместния проект с Галерия „Астри“ е далеч по-скромна. Просто исках да провокирам по-скоро себе си, преодолявайки съпротивата на различните материали в реализирането на артистичните си намерения, или казано по друг начин образно, дали маслото и водата могат да „заживеят в една кожа“ ? Едва ли, но трябва да се опита”, написа Ивайло Мирчев.

Отново изразяваме съжаление, че не можем да се докоснем до картините на художника. Но трябва да сме дисциплинирани в тези времена. И не само в тях. Често се срещаме с демонстративно пренебрежение към правилата на демократичното общество. Едва ли трябва да припомняме липсата на култура по пътищата, довеждаща до тежки катастрофи, нетолерантността, липсата на емпатия към другите. Въпреки че изключения има, но за съжаление често не те са определящи. Както беше казал Ивайло Мирчев в разговор преди време във „въпреки.com”: „Липсва ни заедност”. И още: „Цялата безотговорност и скудоумие е заради нас самите, защото сме абсолютно объркани и деморализирани. Не казвам нищо ново, но за съжаление, това е отражение на всичко, което се случва, за жалост. Не е хубава картината, но това е моето мнение. Има изход, ако се върнат тези правила /Десетте Божи заповеди/. Те са изконни правила, не сме ги измислили ние. Те са дадени, дадени са от един евреин /Мойсей/ преди 5000 години. Изходът е да се върнем към онези ценности, които са написани много отдавна.

Друго, което пречи на нашия народ, много пречи, и изглежда е заложено народопсихологически, не знам, не съм специалист все пак, за жалост натам избиват мислите ми – тази въпиюща липса на солидарност, на взаимна подкрепа. Онзи краен индивидуализъм, който понякога е много полезен за отделната личност е носил почти винаги добри дивиденти, но за обществото липсата на подкрепа вътре между отделните й членове и липсата именно на солидарност, нямам друга дума като синоним. Солидарност е много силна дума, но това липсва на нашия народ, за съжаление. Ще дам пример – вижте поляците, вижте сърбите, които са ни съседи – те са като юмрук, когато са нападнати. Тук никога не е било, за съжаление. И при художниците е така, но от мен не зависи човешки живот, не е като при лекарите. Това, че някой няма да ми хареса картината, не значи, че ще умра. Условно го казвам. Това е, което ни пречи, за съжаление, според мен. Единственото е законите, които ги има и които не са лоши, така да стане, че законодателят в лицето на парламента и изпълнителната власт в лицето на правителството, което и да е то, така да си гледат работата, че законите просто да се спазват. И за никого компромис. Но как да стане, като този народ е научен да заобикаля законите. Това е проблемът…”, каза тогава Ивайло Мирчев, като призна, че няма рецепта.

Но да останем все пак на територията на изкуството. „Надграждане” е озаглавена виртуалната изложба в галерия „Мисията“ при Държавния културен институт към министъра на външните работи, която продължава до 29 май. „В следвеликденските дни погледът ни към бъдещето сякаш става все по-търсещ и в очакване на отговори на трудните въпроси от битието ни, за човешките изпитания, но и същевременно с надеждата към добри и красиви дела. Съзерцанието и смирението са необходимите убежища за човека в тези дни, за да съществува и за да живее пълноценно и в хармония”, написаха от галерията. Държавният културен институт към министъра на външните работи през 2020 година изпълва своите 15 години и по този повод от него поканиха на виртуална среща с експозицията „Надграждане“ - първата колективна онлайн изложба в галерия „Мисията“. В нея са подбрани и включени най-новите художествени произведения, постъпили в Художествения фонд към Министерството на външните работи през последните години. Това са творби от изложби, реализирани в галерия „Мисията“, дарени/ откупени произведения и/ или реставрирани, върнати от български дипломатически мисии, които след изложбата отново ще заемат своето място там.

Изложбата включва литографии, графики, колаж и смесена техника, фотопринт, масло и акварели и в нея могат да се видят произведения както на съвременни български художници, сред които Иван Нинов, Асен Миланов, Викенти Комитски, Елена Панайотова, Георги Трифонов, Васил Иванов, Силвия Артамонцева, експериментална фотография на Никола Бумбалов Недич, така и уникалната творба на съвременната японска художничка Харуко Чо и живописната работа на живеещия в Чикаго български творец и преподавател проф. Василен Васевски, дарена за Художествения фонд през есента на 2019. „Срещата с бъдещето може да крие изненади, но може и да е предизвикателство за провокации към креативност, към нови идеи. Ние ви предлагаме различни докосвания до съвременното и класическо изкуство чрез първата онлайн изложба в галерия „Мисията”, добавят организаторите.

За съжаление, тази изложба трябва също да почака, за да я разгледаме на живо. Но се надяваме, както вече отбелязахме, че ще можем да видим поне финала на изложбата на Ивайло Мирчев в галерия „Астри”. А след нея в същата галерия от 19 май предстои изложба живопис на Милко Божков - „Тоскана”. Надяваме се, че социалното изолиране ще е отпаднало. Очакваме какво ще включва изложбата, след като преди време художникът беше казал в разговор за „въпреки.com”: „Историите при мен стават винаги случайно, ако изобщо има случайности в този живот. Моят принцип е във всяка изложба да знам какво е пространството и правя неща, които да имат общо звучене, а не така да има събрано ателието и попълваш стените. Може да са много хубави, но искам да са правени специално за тука. Това ми е принципът”. А пред ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София беше споделил: „Ако нещо не си го преживял, каквото и да е то и не е минало през сърцето ти, няма как да стане картина или рисунка, която да развълнува другите. Има художници, добри майстори техничари, които цял живот правят едно и също нещо. Но се вълнуват единствено дали може да го продадат. Тогава една картина няма стойност и смисъл, който да оправдава защо си се учил толкова години в специализирано училище и в Академията”. ≈

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на галериите

1.и 2.Георги Господинов и новият му роман „Времеубежище” – снимки Стефан Джамбазов

3.Ивайло Мирчев – снимка Стефан Джамбазов

4.до 7.Част от картините на Ивайло Мирчев от изложбата му в столичната галерия „Астри” – снимки архив на галерията

8.Викенти Комитски - „Географска карта“, 2008, смесена техника, 50/100, снимка архив на галерия „Мисията”

9.Елена Панайотова, „Пощенски плик”, 2008, смесена техника, 64/47 – снимка архив на галерия „Мисията”

10.Василен Васевски, „(Не)възможното завръщане”, 2019, м.б./пл., 45/60 – снимка архив на галерия „Мисията”

11.Васил Иванов, „Космически цикъл“, 1968, авторска техника, 45/33 – снимка архив на галерия „Мисията”

12.Милко Божков – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...