Изкуството като приключение

 Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Картини върху стари платна от лодки е поредното предизвикателство на художника Симеон Стоилов в столичната галерия „Ракурси”. Но при Симето, както го наричат приятелите, това не е нито поза, нито някакво специално „иновативно” изобразително решение. Просто той освен художник е и ветроходец, и вече дълги години в своето ателие в Долни Богров изгражда своя забележителна яхта. И естествено платната и морето са най-близката му тема.

Преди време в разговор за сайта „въпреки.com” Симеон Стоилов каза: „Субективните неща, с които се занимавах, станаха повод за едни обективни неща, каквото е ветроходството. Защото там няма субективизъм. Има вятър - караш, няма вятър - не караш. Не можеш да караш – давиш се, можеш да караш – не се давиш. И ако направя една реминисценция назад – може би ми беше омръзнал малко субективният свят на артистичната ситуация в България, в която съм бил до голяма степен участник, все още съм участник. Аз се бях уморил по някакъв начин от субективизма. Имах нужда от обективизъм. Да се знае – това е черно, това бяло. А не - тая картина е много хубава, ама не е хубава”, каза тогава Симеон Стоилов.

1_12Сегашната изложба на художника в галерия „Ракурси” се нарича "Стари платна". „Страстта по Морето ни кара да правим невъзможното възможно, трансформира ни, както самото То прави с всичко в и около него. Поглъща ни, обгръща, докосва, разтваря, учи, променя и още... и още - вечно и безкрайно, преди и след нас... Подвеждащото заглавие “Стари платна” са мимолетни моменти, запечатани върху истински овехтели ветроходни платна, съдържащи спомените за пътуванията по Морето, отблясъците на слънцето, дъха на вятъра, ударите на вълните по корпуса, разговорите на екипажите, безвремевото безветрие и всички онези моменти, които те карат да се чувстваш жив, свободен, щастлив. Те са и желанието да стигнеш все по-навътре и по-надълбоко (било то с дигитaлни пътешествия по дъното на океана или с планове за дълги пътувания),  редкия шанс да бъдеш част от екипаж на ветроход и да гледаш всичко през очите на творец, да създаваш образи от безпощадната обективност на преживяното, крайно различно от субективния свят на изкуството.“, написа Симеон Стоилов за новата си изложба.

Тази седмица стигна до логичен положителен завършек едно друго 12-годишно художествено приключение и предизвикателство - „Бронзовата къща” на Пламен Деянофф. Съветниците от Столична община приеха реализацията на този проект с много голямо мнозинство без нито един глас против. Само ще припомним, че тази скулптурна инсталация ще бъде разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на София и ще продължи цялата 2018 година като временно съоръжение. Вече имахме възможност да посочим, че това ще отвори пътя за експонирането на съвременна скулптура в градска среда. При това временно, а не като монументи за вечността. Разбира се, важно е това място да бъде обживяно през следващата година с художествени събития. Друго е приключението в изложбата в галерия „Арте”, където едно артистично семейство направи своя обща изложба – с живописните платна на Калина Тасева, която неотдавна навърши 90 години, графиките на покойния й съпруг Юлий Минчев, изящните портрети на дъщерята проф. Десислава Минчева и фотографиите на внука Сандро Арабян, посветени на Калина Тасева. Всъщност приключението е в това да продължаваш да рисуваш и на тази възраст, при това още по-съвременно…

6_4И едно друго приключение имаше тази седмица – премиерата на дебютната стихосбирка на младия философ и поет Валентин Славеев „Възможности” в Столичната библиотека. При това тя се състоя в същата вечер, когато беше финалната дискусия едни етаж по-горе за „Бронзовата къща” на Пламен Деянофф. В случая приключението на Валентин Славеев беше със самия себе си. На премиерата след думите на Марин Бодаков, който я представи, авторът каза: „Тази книга е в моето пространство от няколко месеца. За мен тя е особена не само защото ми е странно да я държа, че е излязла от мен. Защото се борехме с нея – обичахме се, мразехме се, дразнехме се. Тя ме дописваше, аз я дописвах”. А за поетичната му книга поетът, също философ и фотограф проф. Цочо Бояджиев написа: „Поезия, в която читателят е поканен учтиво, но бива допуснат само под условие. Разпадът на граматиката е указание за смисъл, несъвпадащ непременно с акустичната плът на думите. Загадката е вълнуваща в степента,в която и разгадката е вторично кодирана. В този разлом е стаено поетичното в дебютната книга на Валентин Славeев.“ А колкото до Валентин Славеев - през 2016 г. става студент на годината в раздел „Хуманитарни науки“ и печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-тото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от който е поетичната книга „Възможности“. И очевидно, че и при него изкуството като приключение продължава… 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Картина от изложбата „Стари платна” на Симеон Стоилов в галерия „Ракурси”

2. Симеон Стоилов край своята яхта, която изгражда в Долни Богров

3 и 4. Пламен Деянофф при едно от представянията на проекта „Бронзовата къща”

5. Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян при откриването на изложбата в столичната галерия „Арте”

6. Валентин Славеев на премиерата на дебютната си поетична книга „Възможности” в Столична библиотека

Моля почакайте...