Изкуството да колекционираш изкуство

original_6

Интервю на Теодора Станкова с Луис Басат

Страстта към изкуството е и тайната за поддържане на креативността на един от най-влиятелните рекламисти в света – Луис Басат.

„Изкуството не ми принадлежи, то ще живее повече от мен. Аз го имам само в един определен момент“ – ми казва колекционерът Луис Басат с пълното разбиране, че съвременното изкуство може да бъде и мерна единица за времето, което си отива.

 

Вие сте човек, който сбъдва мечтите си. В колекцията си имате тежко културно наследство - творби на художници от ранга на Пикасо, Кристо, Барсело, Миро, Анди Уорхол…

Щастлив съм да имам тази „тежест“ върху раменете си. Тя ми помага да летя. Дори и в буквалния смисъл - летя до София, ще летя с изложба до Ню Йорк в края на тази година, до Израел през следващата година… Благодарение на тази колекция аз мога да посетя различни градове, някои от които познавам, други не.

Колекционерският ви подход противостои донякъде на концепцията на много от авторите на съвременното изкуство. Според Кристо например произведението винаги е временно, не се продава, никой не може да го притежава…

Това е точно така, аз имам това изкуство за известно време. Може би и моите деца ще го притежават известно време. Изкуството трябва да бъде в музея. Децата ми няма къде да сложат тези три хиляди картини на стените си. Вероятно аз или те ще ги предоставим на някой музей, за да бъдат публично достояние. Така че това, което виждаме днес тук, следващите 50 години ще може да се види в националните испански музеи или в музеите на други страни. Изкуството не е мое. Аз го имам само в един определен момент, то не ми принадлежи. И ще живее повече от мен.

Какви трябва да бъдат взаимоотношенията между държавата и частния колекционер, за да се популяризира изкуството?

Имам споразумение с община Матаро – малък град със 120 хиляди жители, който се намира близо до Барселона. Преди 10 г. подписах договор с тази община, която ми отстъпи музеен комплекс, разположен в една прекрасна сграда „Нау Гауди“ – това е първият архитектурен проект на Антонио Гауди от 1883 г.

До днес сме правили 12 изложби. Те се експонират не само в Матаро, опитваме се да представяме испанското изкуство в различни страни. През миналата година част от колекцията беше за първи път в България, това е нашата втора изложба тук.

Дипломатическите представителства на Испания по света, освен всичките техни основни задължения, имат за цел да промотират испанската култура. Тази експозиция е част от испанската култура, затова съм изключително благодарен на посолството на Испания в България, на Институт „Сервантес“, на Националната галерия, на Софийска община и на всички, които помогнаха тази изложба да се състои.

А за мен е изключителна чест, че мога да допринеса за представянето на тези испански артисти, някои от които вече не са между живите, други са доста възрастни.

Как се става колекционер? Инвестиция ли е изкуството? Каква е предисторията на „Колекция Кармен и Луис Басат“?

Колекционер съм от 70 години. Като ученик събирах билети за метрото, чиито номера започват и завършват с едни и същи цифри. Събирах стикерчета от шоколади, колички, химикалки. Колекционирал съм копчета за ръкавели, вратовръзки, табакери, ножчета за бръснене. Моят баща беше производител на ножчета за бръснене и през 1972 г. продаде фирмата си на „Жилет“. От „Жилет“ ме помолиха да им предоставя своята сбирка, за да я изложат в музея си в Бостън, но след това тя изчезна. Тогава президентът на „Жилет – Испания“ като компенсация ми подари едно от трите златни ножчета от специална лимитирани серия – едното за краля, другото за президента, третото на мен.

Колекционирал съм също и сгъваеми ножчета, грамофонни плочи, марки и монети, някои от които български… Но най-ценната ми колекция и това, което винаги най-много ме е интересувало, са картините и скулптурите.

Кармен и аз се оженихме през 1965 година. И на двамата много ни харесваше импресионизмът. Прекрасно е, че вкусът ми съвпада с този на съпругата ми.

Казват, че човек носи изкуството в кръвта си. Мисля, че всеки може да се научи да харесва изкуството и да му се наслаждава. Признавам, че имах щастието вкъщи да се диша изкуство. Баща ми беше цигулар, майка ми - оперна певица. Израснал съм с испанските класици, всяка седмица ходехме в различни галерии и музеи. И майка ми, и баща ми рисуваха много добре. Затова не е странно, че Кармен и аз толкова харесваме импресионизма – защото го познаваме. Но не винаги сме имали възможност да го купим. Първата картина със съпругата ми си взехме на изплащане през 1968 г. Нямахме достатъчно пари и авторът ни предложи да я платим на части.  

Когато се оженихме, аз бях на 23, съпругата ми на 22. Заедно се учихме през този живот.

На 25-годишна възраст създадох своята първа рекламна агенция, която беше много успешна. През 80-те години вече бях част от „Огилви“. За кратко време постигнах много. Ние бяхме номер едно в рекламния бизнес в Испания. Предложиха ми да стана президент на „Огилви“ за Европа, Африка и Средния изток. Когато започнах да жъна успехи като рекламист, започнах да печеля добре и картините ни се умножиха. Всичко, което сме спечелили, е инвестирано в творби на изкуството и това ни прави щастливи.

Какъв е съвременният модел на търговия с изкуство?

Не е много добър. Авторите не печелят достатъчно, галеристите също, музеите нямат пари, за да купуват творби… Тъжно е, че по тази причина все по-малко хора се занимават с изкуство. Един добър художник би печелил повече като рекламист или ако прави бижута и модни аксесоари.

Този модел е сбъркан... Мисля, че всяка държавата трябва да промотира своята култура и да подпомага своите артисти. Това е дълг на всяко правителство, защото културата води към мир.

Изкуството събира хората за разлика от футбола например, който ги противопоставя, създава неприятелства. В изкуството има само приятели. Очаквам хората по света да разберат това и да престанат да се бият помежду си. Ние сме много повече еднакви, отколкото различни. Въпреки че имаме различни религии, различни държави и езици, ние сме част от една и съща цивилизация.

Казвате, че сте имал късмет в професионално отношение. Определят ви като най-добрия рекламист за 20-ти век. И продължавате да сте активен. Кога сте най-креативен?

Когато трябва да намеря нова идея. Креативността създава нещо различно от това, което е правено до момента.

Случвало се е с дни да „потъна“ в търсене на решение. Тогава съм вглъбен в мислите си, некомуникативен, антипатичен за околните, на чиито въпроси не отговарям…

Когато правителството на Каталуня ми възложи да направя кампания, насочена към това младите хора да не управляват моторни средства след като са пили, четири дни не правих нищо друго освен да мисля. От понеделник до четвъртък се мъчех да разбера какво е креативното решението на този проблем. В четвъртък трябваше да излезе спотът с рекламата. Исках да бъде нещо много простичко и силно въздействащо. Да се реши проблемът по нов и различен начин. И всъщност какво ми хрумна накрая – в една коктейлна чаша, пълна до половината с джин, в момента, в който публиката очаква да се долее тоник, идва бензинов кран и допълва чашата с бензин. А гласът зад кадър казва – ако тази вечер смесиш алкохол и бензин, комбинацията може да те убие. Така че, докато не намеря решението, не мога да спя.

Има ли табу за рекламата?

Има неща, които не трябва да бъдат правени, но в близкото минало това се случваше. Виждал съм различни рекламни кампании, например на автомобил, с хубаво момиче, седнало на капака на колата. Това е извън логиката на 21-и век – жената да бъде използвана като нещо красиво. Жената е красива, но не може да се използва като предмет. Това за мен е недопустимо в рекламата.

А има ли продукти, които не искате да рекламирате?

Никога не съм искал да правя реклама за цигари. Баща им почина млад именно заради цигарите. Затова никога не съм искал да помагам на хората да пушат. Но всичко останало може би съм рекламирал. И винаги използвам продуктите, които съм рекламирал.

Как се променя рекламата през годините?

Рекламата за съжаление не се е подобрила през годините. Сега нашите клиенти търсят това, което е по-евтино. А преди търсеха това, което им помага да продават повече. Не знам защо се случва, но това е така. Днес има по-голям риск рекламата да излъже чрез интернет. Рекламата винаги е продавала продукт и мисля, че интернет трябва да прави същото.

Откриването на изложбата ви се случи в най-мразовития зимен ден. Дано минусовите температури не са ви уплашили. Кога ще дойдете отново?

Обичам да се връщам в София. Това е петото ми посещение в страната. Природата е прекрасна, хората са изключително симпатични, храната е вкусна.

Българската кухня ми е много близка. Ястията, които тук се сервират в ресторантите, ми напомнят домашната кухня в моя дом. Вероятно майка ми от нейната свекърва е наследила част от българската кулинарна традиция. Много обичам патладжан, пюре от син домат. Виждам, че това е популярна храна и в България. Друга моя страст е шкембе чорбата. На съпругата ми тази храна не й допада, но на мен ми е много любима. И това вероятно е така, защото тя няма корени в България.

А това, че идвам през зимата, за мен има и добра страна. Никога през живота си не съм си подавал носа навън при такъв студ. Когато тази сутрин станах и отворих прозореца, погледнах температурната справка на мобилния си телефон - в 7 часа беше минус 17! Не ми се стори толкова студено. Беше почти приятно.

През следващата година ще се опитаме да направим една експозиция в Пловдив, ще гледам да дойдем през лятото.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В дните на председателството на България на Европейския съюз, дипломатическото представителство на Испания у нас и Институт „Сервантес“, с подкрепата на Столична община организираха представяне на колекцията на Луис Басат в България.

Испанецът с български корени Луис Басат, заедно със съпругата си Кармен Ореляна в продължение на 40 години колекционира творби от международно признати артисти сред които Пикасо, Миро, Барсело, Тапиес, Карел Апел, Александър Калдер, Анди Уорхол, Шагал, Кристо. Сбирката им наброява 3000 образци на живописта, скулптурата и графиката – един от най-представителните творби от историята на изкуството на ХХ век.

Експозицията с 84 творби на световноизвестни автори под името „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“ е представена до 9 април в Националната художествена галерия.

 

 

Моля почакайте...