Изключителни имена на творци в София през седмицата

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Когато се споменат имена като на художниците Кольо Карамфилов, Николай Майсторов, Ясен Гюзелев или скулптора Павел Койчев е ясно, че става дума за изключително качествени изложби. И не са само те. Това се случва тази седмица в София.

1_36

Изложбата „Необозримо за Кольо К.” дойде в Артгалерията на НДК. Тя включва серия от графики и живописни платна, които не са показвани в изложбата на Кольо Карамфилов, която бе реализирана в началото на годината в Пловдив в рамките на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. В София могат да се видят както популярни, така и малко известни произведения на художника, предоставени от колекционери и галеристи. „Изложбата „Необозримо за Кольо К.“ е един подарък от Пловдив за София и изключително благодарим на НДК за топлото гостоприемство. Опитали сме се в тази изложба да представим най-ключовите и най-съществените като послание, като визуален език, като образна метафора работи, произведения на Кольо Карамфилов.  През годините на своя творчески път той изкова една иконография, която го прави абсолютно разпознаваем автор, много силен, много мощен, много поетичен и много задълбочен“, коментира проф. Галина Лардева, изкуствовед и куратор на изложбата.

През годините художникът работи в почти всички жанрове на визуалното изкуство – графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография. Освен това той се изявява като режисьор и сценарист. „Кольо Карамфилов е средоточие на различни, понякога провокативни гледни точки, творчески концепции и нагласи. Той е един от малкото български автори с ярко изразен регионален и същевременно национален облик и значимост. Специфичното му място в художествените процеси от последните десетилетия у нас се определя от пресичането между съзнателно избраната автостилизация на артиста като „художник на собствения си живот“ и разполагането на творчеството като територия, която единствена е в състояние както да изрази, така и да запази индивидуалната чувствителност на твореца.“, сподели още Галина Лардева. Изложбата очертава разноликото творчество на пловдивския творец в неговия иначе „необозрим свят”. Показани са ранни произведения в различни жанрове като живопис, графика, скулптура, инсталации.

„Творчеството на Кольо Карамфилов е поетически сложно и дълбоко. Той е един от най-обичаните български художници, работеше с най-различни техники, правеше от всичко изкуство. Включихме в изложбата с много ранни негови неща – графики още от времето, когато се подписваше като Николай Карамфилов. Има една много интересна комбинация между пластика и рисунка и разбира се големи живописни произведения, в които могат да се видят целия този свят от символи, знаци, послания на Кольо Карамфилов.”, добавя още проф. Галина Лардева. Проектът се осъществява от Фондация „Култура и съвременност“ в партньорство с галерия U.P.A.R.K. и е част от официалната програма на Европейска столица на културата – Пловдив 2019. НДК е партньор на проекта в частта с представянето му в София.

2_19

Синът на Кольо Карамфилов /1963 – 2014/ – Росен Карамфилов – дари официално на НДК инсталацията „Кибрит” на своя баща Кольо Карамфилов. Това е изпълнение на волята на големия български художник, който през 2011 г. прави изложбата „Мерси” заедно със Стефан Божков. Тогава експозицията гостува в няколко български града, включително в София - в НДК. Оттогава творбата е на съхранение във фонда на НДК, но вече публиката на двореца може да се докосне до нея и да общува по още един начин с „необозримия” артистичен свят на големия български художник. Екипът на двореца вдъхна нов живот на инсталацията „Кибрит”, експонирайки я в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6.

5_9

Тя остава там за постоянно и се превръща в още едно от над 120-те произведения на изкуството, разположени в залите и фоайетата на НДК. Посетителите ще могат да видят изложбата всеки ден до 20 октомври.

А Николай Майсторов представи изложбата си „Портрети” с куратор доц. д-р Ружа Маринска в галерия „Контраст“. И написа свой текст за изложбата: „За моите 20 пастелни портрета бях помолен да напиша нещо. Трудно е художникът да бъде искрен с думите си когато пише за себе си, защото картините са нарисувани. Искам да кажа, че те - дали буквално защитават идеята на автора или не, автономията им определя тяхното присъствие на сцената на живота, където зрителят компенсира своето присъствие чрез тях. Истината за изкуството се ражда в момента пред погледа на зрителя. Бих казал, че и тя е относителна, така че каквото и да напиша за моето изкуство няма никакво значение за никого. Това са само моите думи, които винаги ще носят спекулацията на самозащита.

6_4

Но все пак, бях помолен от галерия „Контраст“ и затова ги пиша, защото съм обещал. Един художник  на 76 години, говоря за моята възраст, трудно ще има самочувствието на младия напорист творец. Животът на „стареца” е воля за присъствие на сцената, и е начин да приеме края, въпреки всичко. Така че рисувам, продължавайки отсрочката за победения. Тези двадесет пастелни портрета са сътворени преди 2 години. Те бяха един сантимент към мои близки хора и към самия себе си, защото има и нарисувани автопортрети. Решението да създам тези картини беше драматично. Знаех, че един от нарисуваните си отива от този свят, макар че се самозалъгвах за този край. И това се доказа само след няколко месеца.

Всичко това определя моята цена на тази изложба в галерията „Контраст”. Останалите нарисувани бяхме близки до този човек. Това беше една драма. Аз се опитах чрез създадените портрети да компенсирам и задържа времето. Това е моят личен успех, а искреността на зрителите ще бъде щастливото откровение за художника”, написа Николай Майсторов.

10_6

Галерия „Арте” пък представя „Илюстрации” на Ясен Гюзелев по Жул Верн и А. С. Пушкин. От галерията отбелязват, че всяка изложба на Ясен Гюзелев е празник. Този път има и няколко събития, които трябва да отбележат. Ясен получи преди броени дни приз за илюстрациите си към „Пътешествие до центъра на Земята“ от Жул Верн по поръчка на испанското издателство VICENS VIVES. Той е сред лауреатите в категория „Най-добри илюстрации към произведения на художествена литература“ на конкурса Book Image, част от 32-ия Московски международен панаир на книгата. В изложбата се показват за първи път на софийската публика оригиналите на тези брилянтни илюстрации, върху които художникът продължава да работи и в момента. Оригиналите са около 30 броя. Представят и техни репродукции, в техниката „жикле“ /най-високoкачествен дигитален печат/.

Освен това издателство „Колибри” преди няколко месеца издаде за първи път „Дама Пика” на Пушкин с илюстрациите на Ясен Гюзелев, след китайски, руски и френски, книгата вече  я има и на български. Ето какво споделя художникът: „Tози текст ми беше поръчан да го илюстрирам от тайванско издателство преди повече от 20 години. Те издават световна класика, работят с най-добрите илюстратори от цял свят. Това беше едно  предизвикателство, защото аз отдавна съм увлечен по руската класика, от така наречения „Златен век на руската култура”. Подходих задълбочено с проучване на архитектура, костюми, на художниците по това време.  За мен никога не е било интересно просто да пресъздам епохата, просто да се види, че това е 18 век, Петербург.....  търся нещо по-интересно в текста, което да илюстрирам и да го подскажа по някакъв начин. И понеже става дума и за хазарт, и за съдбата, това бяха нещата, които много ме плениха в този текст. Измамното усещане, че можеш да надхитриш съдбата, да я преподредиш по свои планове и чертежи, да отдадеш живота си на това, неминуемо води до загуба. Затова избрах този формат - сякаш всички сцени се развиват във формата на една карта за игра.”

12_5

И докато имената на Николай Майсторов и Ясен Гюзелев са добре известни, то една друга галерия - „Астри” представя живопис на един малко познат у нас творец  - Ангел Панайотов (1927-2008). Неговият брат проф. Филип Панайотов беше написал в каталога за брат си: „Съдбата бе крайно жестока към него. Но и той не бе по-милостив към себе си. На младини е имал и щастливи мигове, но после животът му се изпълни със страдания и кошмари. Знаеше само едно средство, за да ги надмогне - като рисува непрекъснато, без да спира, тъй както диша”. Галеристката Вихра Пешева е развълнувана и от творчеството, но и от съдбата на художника. И споделя: „Тази пролет се срещнах с Емилия Панайотова, съпруга на  Ангел Панайотов , самата тя известен художник и керамик. Искаше да ме запознае с творчеството на съпруга си, починал през 2008 г. Предлагаше ми да направим изложба на съпруга й. Не познавах този автор, не бях чувала за него. Срещите ми с близки на починали художници винаги наслагват горчилка в душата ми. Имам известен личен опит в това преживяване, разбирам подбудите им, но рядко мога да отговоря на желанието за изложба. Още повече, че се старая сантименталността да дава път на професионализма.

Бързото прелистване на каталога, който ми подаде Емилия беше достатъчно за да знам, че изложбата на Ангел Панайотов ще е следващата, за която ще работя. Бях до извора и ми подаряваха възможността да черпя до насита. Държах в ръцете си книгата с репродукции и те излъчваха усещане за истинско, мощно изкуство. В подобни моменти винаги съм се чудила с какво се занимават младите изкуствоведи и не биха ли могли в свободното си време да изследват и систематизират творчеството на неизвестни или малко известни, но достойни и истински оригинални автори, да сътрудничат с галериите в популяризирането им?”

И още: „Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Дебърско, Македония. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена, записва се в Свищовската търговска гимназия, но мечтата му е да завърши Софийската художествена академия. След като не го приемат, постъпва в Техникума по керамика и стъкло, след което работи като декоратор в заводите  „Китка“ и „Изида“. През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи „Керамика" в Берлинската художествена академия. Учи при големия Вернер Клемке, а по-късно преподава на децата му живопис. Още като студент прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г., в Берлин на поредната си изложба,  изнася беседа на тема „Как да слушаме живописта и да гледаме музиката". Артистичният свят го аплодира. Това, вероятно, е бил един от звездните мигове в живота му.

По време на престоя си в ГДР Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със „системата”. Опитват се да го вербуват от ЩАЗИ и да го използват като доносник в Западна Германия. След като той категорично отказва е подложен на психологически натиск и преживява огромен душевен срив. Завръща се в България през 1966 г. Първите месеци и години минават по лекари и болници. А после постепенно се завръща към живописта. Непрекъснатото рисуване е  единственото спасение от преживените в миналото кошмари. Прави изложба в сладкарницата на „Раковски“, но не успява за реализира мечтата си за изложба на Централна гара. Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ. В същата година, като малка реабилитация, излагат негов „Автопортрет с шапка“ на голямата изложба автопортрети в Софийска градска галерия. За творческите му години в Германия може само да гадаем по силата на малкото съхранено изкуство след връщането му в България; бил е безпощаден към себе си и е унищожавал това, което не го е удовлетворявало. Вероятно, под псевдонима Антонио, с който е бил известен в Европа, картините му обитават десетки частни колекции. Дали някога  ще попаднем на картини от този период? Надявам се”, пише Вихра Пешева.

16_4

И тук искаме да споменем за още две изложби на емблематичната улица на културата в София – „Цар Самуил” в отсечката между „Солунска” и „Денкоглу”. Вече сме правили две събития на това място и сега имаме намерение за трето издание на този уличен фестивал. А тази седмица освен изложбата на Николай Майсторов в „Контраст” и на Ангел Панайотов в „Астри” в това пространство бяха открити още две изложби – „Врабчово село” на Росен Рашев – Рошпака в галерия „Париж” и  THE NEW WORLD REORDER - изложба Колажи на Нитра и Кокимото в галерия „Intro” на същата улица. Галерия „Париж“ представя за дванадесети път изложба живопис на Росен Рашев – Рошпака. Нейното име е „Врабчовото село“ и включва четиринадесет нови творби, направени специално за експозицията. Врабчовото село е всъщност село Медковец, което художникът често посещава през летните месеци. Дворът на селската къща изобилства от най – различни птици, а Росен Рашев отдавна изследва живота им отблизо и дори отглежда пощенски гълъби. Именно това огромно разнообразие от пернати животинки го вдъхновява да ги нарисува и да ги превърне в едни своеобразни метафори на всичко случващо се около нас. Росен Рашев твори в областта на наивизма, изградил е своя лична техника, която освен маслената боя, включва и шиенето върху платното, което прави картините му ясно разпознаваеми и със свое собствено лице. Самият той казва, че така продължава гобленарството, ковьорната ни и текстилната живопис, защото „животът е едно дълго бягане и всички ние трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“. Точно заради тази своя философия, Рошпака дава един нов живот на Радичковите врабчета и продължава по своеобразен начин делото на самобитната Лика Янко, пише галеристката Надя Павлова.

А на броени метри в тази улица има съвсем различна експозиция – „THE NEW WORLD REORDER” - колажи на Нитра и Кокимото. Антония Колева - Нитра и Калоян Илиев – Кокимото се събират за втори съвместен художествен проект. На изложбата им в галерия „Интро” има селекция от най-интригуващите им произведения в сферата на колажа. Освен техника в изобразителното изкуство, при която различни фрагменти изграждат картинното пространство, колажът е и свързващ за двамата автори, които се изразяват чрез него от самото начало на творческите си кариери. Названието на изложбата може да се преведе дословно като „Новото световно пренареждане“ и идва в дни на световен безпорядък, на фона на който познатата идея за новия световен ред звучи все по-абсурдно. Нитра и Кокимото обединяват сили и изграждат своята нова действителност  в серия от пост-съвременни картини. Колажи от всичко забравено старо и актуално ново, които заедно оформят тяхното виждане за близкото апокалиптично бъдеще, пише в текста за изложбата. Така че тези дни културният живот не само в София, но и на тази улица е изключително богат и разнообразен. Може би едно - единствено нещо, което все не може да се реши, е координацията. Много пъти сме обръщали внимание на галеристите – приятели защо не могат да се обединят и да направят откриването на изложбите в един ден. Както в случая – има четири различни и прекрасни изложби. И даже пета – на Юлия Станкова в Къща музей „Борис Христов”. И зрителите биха могли да минат през всички галерии. Но може би в бъдеще все пак ще се получи тази културна общност!

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Проф. Галина Лардева, куратор на изложбата „Необозримо за Кольо К.” в Артгалерията на НДК

2. Росен Карамфилов при откриването на изложбата с творби на неговия баща в НДК

3. и 4. Част от изложбата на Кольо Карамфилов в НДК

5. Инсталацията „Кибрит”, е експонирана в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6

6. до 8. Стела Димитрова – Майсторова и Николай Майсторов при откриването на изложбата на художника в галерия „Контраст”

9. и 10. Ясен Гюзелев на изложбата си в галерия „Арте”

11. до 13. Изложбата на Ангел Панайотов в галерия „Астри”

14. и 15. „Почти възможно” е заглавието на изложбата на Павел Койчев в галерия „Сан Стефано”

16. и 17.  Росен Рашев – Рошпака на своето „Врабчово село” в галерия „Париж”

Моля почакайте...