Има място за „старите кучета” /скулптори/

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Напоследък като че ли скулптурата не е от най-долюбваните специалности в художествените ни академии. Може би за младите художници е по-лесно да се занимават с дигитални пространствени решения, вместо да пренасят и дялат камъни, леят метал или бъркат глина. А и поръчките за скулптури,като че ли доста понамаляха. Освен някой патриотичен паметник с вдигнат меч /по възможност дълъг/ или друга нелепица, измислена от местни инициативни комитети, нямащи хал-хабер от изкуство.

15_2

Разбира се, има и млади творци, които следват пътя на своите учители. Достатъчно е да споменем от по-младите Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Благица Здравковска и някои други. Но „старите кучета” в скулптурата не се дават. И не само работят, но и дават пример за съвременно мислене, без да е самоцелно. Тази седмица в столичното художествено пространство присъстват трима такива прекрасни скулптори – Стефан Лютаков, Павел Койчев и Емил Попов. Изложбата на Стефан Лютаков е в галерия „Арте” и е озаглавена „Изгубената овца”. Ето как скулпторът обяснява заглавието: „Тази изложба можеше да има и друго име.Една от работите нарекох „Изгубената овца”, не защото беше вдъхновена от тази евангелска притча, а защото открих, че поучителният Христов разказ звучи с нейния скулптурен образ, с нейната структура, и организация. Оказа се, че името на тази творба може да обобщи онова, което ме е занимавало при реализиране на работите в изложбата, да представи нуждата ми от самопровокация, моята емоционална и морална мотивираност като художник.

В тази изложба повече от всякога животните, съществата, цветята визуализират моите сегашни представи за живота, за причините да се живее. С времето започнах повече да се вглеждам в тези малки неща, растения, животни, които възприемаме като един паралелен на нашия живот и все повече ми се иска да съм част от този, може би по – истински свят. В тази изложба започнах да ги представям и в по – големи форми, вероятно защото са ми важни. И емоционално, и професионално изглежда съм поставен класично, но търся измеренията му в един по – широк периметър, за да държа сетивата си будни за новите идеи, сюжети и форми, които ми се явяват. Благодарен съм, че намирам скулптурна форма и на съвсем не скулптурни мотиви, че мога да реагирам на всичко важно в мен и около мен като художник. Изложбата включва цикъл от около 20 творби реализирани, предимно в метал, от последната година, съобразени и подбрани с мисъл за пространството и духа на галерията.”, написа той.

1_39

Преди време в разговор за „въпреки.com” Стефан Лютаков сподели:„Стилът е нещо дълбоко, нещо същностно. Това е характерът на твореца. Това е неговата искреност, стилът е неговата искреност. Той не се създава - дай сега ще си направя стил. Човек ако е честен истински, непременно е разпознаваем. И не трябва да се страхува да променя формата, която е изключително важна. Стилът му няма да се загуби. Стилът не е епидермис. Но това сигурно си има цена, разбира се”, каза скулпторът. „Стремя се да бъда по-изчистен напоследък. Да не бърборя много. Захранва ме желанието ми да работя. Щастлив съм, когато работя. Когато мачкам глината, когато отливам бронз, когато заварявам метал. Много често формата, композицията се явява сама. Естествено в моите работи има известен разказ, акцентирам дори на него понякога, засилвам детайла. Напоследък съм по-изчистен, забелязвам го с радост”, добави Лютаков. „Между другото, който види работите ми, започва да му се струва, че скулптурата е нещо много лесно”, с усмивка отбеляза той. Попитахме го какво е важно за скулптурата. „Не знам какво е важно за скулптурата. Това е много сложен въпрос. За мен е важно едно – за друг, друго. За мен е важно много дълго да мога да нося една идея. Защото скулптурата не е като рисунката. Аз правя рисунки – те се изливат на един дъх. Искам да мога така да пренеса чувството си в целия този процес, което ти налага скулптурата. Че тя да е така свежа, така жива, както когато ти е хрумнала. Да не е уморена. И много е важно да бъда професионалист. Да се движа в различни аспекти, да се реализирам и навсякъде да бъда професионален”.

8_11

И още една изложба – на Павел Койчев в San Stefano Gallery. В нея скулпторът остава верен на своите търсения за намеси в градското пространство. То е илюзорно и може би точно за това изложбата е озаглавена „Почти възможно”. „Деветте обекта в новата инсталацията на Койчев (проектирани върху черно-бели фотографии на „нищо неподозираща” околна среда) хем продължават природата в собствения си пластически език, хем символно се отдалечават от нея, за да дадат простор на културна игра без цел и граници" – пише за изложбата Георги Лозанов. Експозицията е от огромни табла, които наистина, ако има достатъчно воля, могат да бъдат поставени като стойностни пластики в дадено селище. Местата, които фиксира авторът са Трявна, Белоградчишки скали, пред Двореца в София, които да облагородят средата, да бъдат контрапункт на битовизма и всекидневието, една връзка между човек и природа.В експозицията са представени и самите негови девет обекта, на постаменти, които са цветни, в едно интересно формообразуване, направени от обикновени материали, но въздействащи мащабно и много лично като решение. „Почти възможно“ е да се осъществи в голям мащаб една такава скулптура, почти невъзможно е да се намерят смели, решителни, обичащи изкуството хора, които да ги реализират.

9_6

Но това, че няма да ги реализира, не пречи на Павел Койчев да работи. Защото идеите му трябва да стигат до хората. В разговор за „въпреки.com” преди време беше казал: „Правя и хвърлям, защото никой няма нито интерес, нито желание да се бръкне. И аз още като го правя знам, че изложбата като мине и ще го хвърля. Иначе – няма да ги направя. Кого да чакам – Годо? Годо ли да чакам? Не мога да чакам, защото ми се прави. Какво да правя друго?”, попита Павел Койчев. „Интересува ме външното пространство, навън да направя нещо, вънка, не толкова природа, може и в градска среда, но вънка да е пластиката. Защото скулптурата и такава да е, като я изнесеш вънка, тя да стои, да не я стопи, да не я изяде пространството.Скулптурата фактически вънка проличава колко е добраи ме интересува да правя и така по-мащабни неща”, каза Павел Койчев.

Творби на още един от големите ни скулптори днес – Емил Попов могат да се видят в галерия nOva art space. Те са заедно с живописни творби на Атанас Яранов. Ето какво написа и самият проф. Емил Попов: „Тук, Преди, Сега. В тази изложба съм заедно с Атанас Яранов. Той е в неговото Преди защото е в отвъдното вече дълги години. А творчеството му е Сега и ще бъде винаги. Ярко. Сега е моето съществуване такова, каквото е. Живея и продължавам да работя моята скулптура. Паралелното съществуване на нещат а- Тук, Преди, Сега”.  А в разговор за „въпреки.com” преди време беше споделил: „Една скулптура е синтез на личността на правещия. А в синтеза влиза и дълбинното информационно знание, наречено интуиция, кодирано в нашето подсъзнание, като народ, като индивиди, като всичко. За това една произведение, което трябва да претендира за произведение, то е синтетичен продукт. То няма как да е друго. Ти го правиш за себе си, преди всичко. С потенциала, с който разполагаш – добър или лош, такъв, какъвто е”.

12_6

А за себе си Емил Попов каза: „Аз съм любопитен. По детски любопитен съм към това, което е езикът на всеки материал. Защото в камъка виждаш едно, в бронза друго, в керамиката трето. Сега най-много съм се разпалил на тема керамика, защото нека кажа брутално – това е най-достъпният материал. Той е евтин, директен, можеш да се изразиш без лимит по отношение на материални затруднения, защото бронзът знаеш, че е труден. Но освен това той има в себе си тази страховита мощ – печената земя. Най-изначалното поведение на човека – хванал, смачкал нещо, изпекъл го в огъня. Но всеки материал е огромно богатство. Това е причината – детско любопитство”, призна Емил Попов. Та, както стана дума, истинските скулптори не се плашат от условията, а работят като намират начин да изразят идеите си. И едно предупреждение или съвет на Емил Попов към неговите по-млади колеги: „Правиш толкова, колкото можеш да носиш”… 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Стефан Лютаков

2 - 7. Творби на Стефан Лютаков от изложбата му „Изгубената овца” в галерия „Арте”

8. Павел Койчев и Емил Попов

9 - 10. Част от изложбата „Почти възможно” на Павел Койчев в San Stefano Gallery

11 - 16. Скулптури на Емил Попов от изложбата в галерия nOva art space

Моля почакайте...