Художниците са сред най-разпознаваемите ни творци в света

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Отново /за кой ли път/ се убеждаваме, че художниците, както и музикантите, са сред най-разпознаваеми лица и посланици на българската култура в Европа и света. Може би кинаджиите ще ни възразят – напоследък има доста филми, които получават награди на различни фестивали. Така е, но често подобни филми се правят точно за фестивални участия и за европейски фондове, а не толкова за публиката. А тези, които се правят само за публиката, често изобщо не отговарят на критериите за истинско изкуство. За театрите не говорим…

Тази седмица отново две изложби в София ни убеждават за българското присъствие извън родните граници. Те са на двама художници – Лъчезар Бояджиев в Софийска градска художествена галерия и на Константин (Кочо) Гърнев в Националната галерия – Двореца. Единият - Лъчезар Бояджиев прави ретроспективна изложба с творби, които са били показвани в различни галерии и експозиции у нас и в чужбина. Другият – Кочо Гърнев (1893-1966) е работил дълги години в Германия и много малко познат у нас. Но отново доказват, че българските художници /понякога недостатъчно добре познати в България поради различни причини/ са наистина забележителни творци.

1_5Софийската градска художествена галерия представя първата ретроспективна изложба в България на Лъчезар Бояджиев. Този мащабен проект е плод на дългогодишната му художествена практика като един от най-известните български визуални артисти. Заглавието й е SIC TRANSIT MEDIA MUNDI (Настоящето е прекалено късо и доста тясно). Лъчезар Бояджиев е сред най-известните съвременни български художници. Един от основателите на Института за съвременно изкуство в София и автор с мащабна международна практика, Бояджиев е публична фигура с особено значима критическа позиция на българската сцена. В качеството си на художник, критик, лектор той спомага за изграждането на нови дефиниции и практики на изкуство в страната.

Изложбата е неговата първа ретроспектива в България, показваща опита от над 20-годишната му практика. В нея са включени произведения от началото на 90-те до днешния ден, сред които авторски реплики и реконструкции на ключови и рядко показвани творби. Ще могат да се видят едни от най-ранните работи на художника, създадени в хаотичното време на еуфория и надежди за промяна веднага след събитията от 89-а. Те са показвани преди всичко извън страната и са били включени в исторически международни изложби като „Отвъд вярата. Съвременно изкуство от източноцентрална Европа”, 1995, „След стената: изкуство и култура в пост-комунистическа Европа”, 1999, „Кръв и мед / Бъдещето е на Балканите”, 2003 и много други. През годините художникът е участвал в биеналета, групови изложби и конференции от Сао Пауло до Сидни и Гванджу, както и в почти цяла Европа. Творбите му са част от множество музейни колекции по света, като в България Софийска градска художествена галерия притежава най-много от тях в колекцията си за съвременно изкуство.

4_1Цялостната дейност на Лъчезар Бояджиев представлява прецизно, изпълнено с хумор, задълбочено знание и критика визуално изследване на настоящето. В него прозират мащабни познания както за българската и международната история на изкуството, така и за актуалните проблеми на съвременността. Произведенията му са свързани с пренареждане на социалните, идеологическите и религиозните властови йерархии, с промяна на стойностите и с изследване на връзките между лично и публично пространство, глобални и местни територии, с търсене на пресечните точки на капитализма и демокрацията, консуматорството и новите модели на живеене. Художникът се интересува както от проблемите на паметта и миналото, определящо лицето на различни места и обстоятелства, така и от възможните проекти за бъдеще. В работите му двата вектора заедно дават индивидуалността на настоящето, пише в текста за изложбата.

Куратори на изложбата са Яра Бубнова, Мария Василева, Владия Михайлова и Даниела Радева. Тя се осъществява с подкрепата на СП „Култура” на СО, ИСИ – София, Фондация „Едмонд Демирджиян”, Фондация „Отворени изкуства”, FAC Design, Фондация MUSIZ, Дана и Георги Войнови, Гауденц Б. Руф, Колекция „Контакт“ – Виена, Колекция „Хохентал и Берген“ –Берлин, Колекция „Рене Блок“ – Берлин, Колекция на Фондация Вехби Коч, Истанбул.

Колкото за другата изложба - на Константин Гърнев в НГ - Двореца, тя е подготвена от екипа на галерия „Виктория“ и Националната галерия и представя един забравен художник, непознат за по-широката публика. Повече от осемдесет години след първата му самостоятелна изява в България и след блестяща кариера в Европа, Константин Гърнев „се завръща“ в родината със сто и дванадесет маслени картини. Фактът, че той живее в Германия,а след смъртта му пластичното му наследство остава там, предопределя днес епизодичното участие на негови работи в изложби или на арт-пазара у нас. Щастливият случай картините да се завърнат в България прави настоящата изложба уникална. Тя експонира за първи път в неговата цялост творчеството на Гърнев, създадено след втората половина на 1940-те. Това дава възможност на публиката и специалистите да оценят неговата висока стойност и да се убедят в мощния живописен талант на един модерно формиран европейски художник, останал здраво свързан с българските си корени. По повод на 125-годишнината от рождението на Константин Гърнев, собственикът на галерия „Виктория“ – Павел Тодоров, дарява за колекцията на Националната галерия едно от малкото запазени ранни произведения на художника – „Октобърфест“ от 1930-те.

6_1Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между  1912 и 1921 учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си.Приет е за студент по живопис в Мюнхенската художествена академия, където следва между 1923 и 1931 като ученик на изтъкнатите професори Херман Грьобер и Франц фон Щук. От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на Баварската столица като членува в различни художнически сдружения и излага в редица общи изложби. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 пътува из цяла Европа. Посещава и Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

През 1934 подрежда първата си самостоятелна изложба в България, открита със слово на проф. Иван Лазаров в галерия „Преслав“ в София. Многобройните отзиви за изложбата дават висока оценка на творчеството на Гърнев, поддържащ тесни контакти с българските си колеги. Като задочен член на Дружеството на новите художници в България той изпраща свои картини за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 Гърнев подрежда представителна изложба в галерия „Ленбах“ (най-голямата частна галерия в Мюнхен), преминала със шумен успех.

По-голямата част от творчеството на художника, създадено в онези години, е унищожено при бомбардировките над Мюнхен по време на Втората световна война. След 1945 той продължава активно да рисува и да участва в художествения живот на Мюнхен. Член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство и на мюнхенската група „Павилион“, на която е и председател, той участва в ежегодните изложби на организацията и в редица други общи изложби. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Национална изложба на живописта в София с картината „Ездачка“. Умира внезапно на 1 септември 1966 в Мюнхен.

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Директорката на СГХГ Аделина Филева, Лъчезар Бояджиев и зам.-кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов при откриването на изложбата

2,3 и 4.Част от ретроспективната изложба на Лъчезар Бояджиев в СГХГ

5.Константин (Кочо) Гърнев – „Автопортрет”, 1964 г.

6.Константин (Кочо) Гърнев – „Музиканти”, 1953 г.

Моля почакайте...