Художници търсят призраците в нас и около нас

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Голямата провокативна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев” „Гонене на зли духове” безспорно е едно от най-интересните културни събития в София през седмицата. Не само с мащаба си – около 70 са художниците, откликнали на кураторите Елена Панайотова, Ирина Дакова и Йово Панчев, но и с разнообразието на техните творби.

1_4По принцип не сме привърженици на общите изложби, но тук темата е изключително атрактивна и не случайно толкова различни художници са предоставили свои творби. В експозицията не става дума за буквално изобразително пренасяне на вещици или демони /въпреки, че има и такива/ а за духовното и метафизичното. В крайна сметка човешките неща са в центъра на изложбата, а както каза културологът Димитър Илиев при откриването й: „По някакъв начин изкуството ни дава възможност да погледнем отстрани на духовете, които са в нас и сред нас”.

В анотацията за експозицията пише: „Изложбата цели да покаже максимален брой гледни точки и различни тълкувания на една толкова древна тема като стремежа за оВЛАСТяване посредством борбата ни със злите сили, преминаваща през различни вярвания и ритуали, тяхното изобразяване и игрово интерпретиране. Изборът на медии е широк, колкото и спектърът на проявленията им в тази неподвластна на опитомяване тема, чиито граници преминават от материалното/видимо до нематериалното/въображаемо, от непозволено и цензурирано до крайно деформирано и спиритуалистично. Стремежът е да се съсредоточи вниманието на авторите към повече „ДУХовни“ занимания. В проекта участват различни поколения автори, провокирани за съвременно тълкуване на темата”.

И още: „Както казва изкуствоведът Джед Пърл в книгата си с есета „Магьосници и шарлатани“ (Jed Perl – Magicians and Charlatans Art): „Изкуството представлява триумф на личните чувства пред обществения натиск, или поне силата на личните емоции да устоят на общоприетите стойности и табута. [...] Същността на изкуството, неговото значение е отстояването на смисъла и стойностите, против шарлатанията на съвременния пазар. Изкуството не е точно огледало на обществото, а е самата същност на тъканта на общността.“ Наистина заявката е изпълнена блестящо и не можем да не отбележим изключителната организация, в центъра на която е художничката Елена Панайотова. А пък друг художник - Хубен Черкелов, който живее и работи в САЩ, за когото ще стане дума след малко в този текст, беше също сред многобройните посетители на изложбата и с удоволствие разглеждаше работите на своите колеги. А това пък прави връзка и с негова изложба в София.

5_1По друг начин присъстват митовете и призраците от миналото в изложбата „Имане” на Хубен Черкелов Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, филиал на НХГ. В анотацията за събитието пише, че това е първата самостоятелна изложба на Хубен Черкелов от 18 години насам. Но това не е съвсем точно, защото художникът преди четири години показа изложбата си „Отсъствие” в зала „Проф. Васил Геров” в сградата на Национален дарителски фонд „13 века България” в София. По този повод „въпреки.com” публикува разговор с Хубен Черкелов, за който ще стане дума малко по-късно. Колкото за сегашната си изложба, художникът създава 10 платна, интерпретиращи картини на значими за изкуството ни имена като Иван Мърквичка, Антон Митов, Ярослав Вешин, Иван Милев, изобразени върху банкноти. Хубен Черкелов завършва „Живопис” в Националната художествена академия в София през 1998 и майсторския клас на Йорк Имендорф в Амстердам през 1995 година. Художникът е добре познат у нас с участието си в създадената през 1996 г. Галерия XXL в София. След 2000 г. Хубен заминава за Щатите и се установява в Ню Йорк, където работи и сега в студиото си в Бруклин. Той е участник и в изложбата на Група XXL в Националната художествена галерия, която продължава до 18 февруари. А сега, както сподели пред нас, подготвя и друга изложба в Археологическия музей в София.

През последните години за основа на своята живопис авторът използва визуални образи взети от финансови документи като банкноти, монети, чекове, облигации, размишлявайки върху връзката между политика, финанси, история и изкуство. Освен паричен знак за художника банкнотата e визуален код, сбор от символи и знаци, средство за познаване и оценяване на изкуството като стойност. Тя е и материална единица за най-лесния и естествен международен обмен: създадена по различно време, отпечатана на различни места, тя провокира художника в неговите разсъждения за мястото на твореца и ролята на изкуството, пише в анотацията за изложбата в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство. Хубен Черкелов (Houben R.T.) в своите ранни произведения – фотографии, филми и инсталации разглежда теми, свързани с периода на прехода в най-новата ни история и постсоциалистическото общество. В сегашните си творби рисува образи, заимствани от изображения върху финансови документи, използвайки техника с фолио и акрилни бои.

В разговора за „въпреки.com” от 2014 година каза: „Имам банкноти примерно с берачки на тютюн от 50-те години на миналия век. Това е соцреализъм, някаква сцена примерно. Аз съм от Кърджали и там в района на Родопите традиционно беше производството на тютюн. И в България имаше големи тютюневи фабрики. Сега не знам как е, но много по-малко се пуши. Комунистическата власт слага този популярен сюжет, в който хората по някакъв начин могат да се разпознават. От другата страна на банкнотата обаче е Георги Димитров. Тоест властта си играе по някакъв начин с хората, защото ние сме зависими от парите. Ние използваме парите, един вид реклама или напомняне за властта – кой държи властта. Има и нещо друго  - една нотка носталгия във всички тези сюжети. Защото на никой вече не му пука или е забравил, или не знам какво си за берачки на тютюн – такива сюжети. Аз не си ги спомням. Но като че ли подсъзнателно си казваш – ей как мина времето, или как се е променил животът, нещо такова. Тоест, има един разказ като приказка  за нещо, което е било. Има някакъв тип носталгия”, обясни мотивацията си за тези свои произведения тогава Хубен Черкелов.

„И моята концепция, ако това е един вид поп арт, то е постмодернизъм. Поп арт се занимава с нещата, предмети, стоки, каквито са. Аз се занимавам само с неща, които са изобразени върху публични знаци. Дали са монети или банкноти няма значение. Имам банкноти от България, Мексико, Канада, Великобритания, САЩ. Моята цялостна концепция е, че хем е глобално, хем е локално. Отивам някъде и мога да представя това, което хората го имат подсъзнателно и съществуват тези пари”, казва Хубен, който рисува пари от цял свят. 

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.При откриването на изложбата „Гонене на зли духове” артистът Илиян Лалев направи пърформанс с розова димка, за да разведри атмосферата…

2.В изложбата в галерия „Райко Алексиев” има и скулптура, и живопис, и обекти, и видео.

3.Хубен Черкелов разгледа с голямо удоволствие изявите на своите колеги по темата за гоненето на злите духове.

4.Петер Цанев – „Халюциниращи обекти” - в галерия „Райко Алексиев”

5.Хубен Черкелов – 200 лева, 2013 – „Берачки на тютюн”, отпечатани от Гознак в СССР през 1950 година – от изложбата в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство

6.Хубен Черкелов – 500 лева, 2017 – По картината „Орачи” на Ярослав Вешин отпечатани от Wilkinson&Co през 1925 година - изложба в Софийския арсенал – Музей за съвременно изкуство

Моля почакайте...