Художествено излитане след принудителното приземяване

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Изключителна художествена активност се наблюдава тези дни в столичните галерии. Може би новите изложби са поне дузина, без да се опитваме да ги преброим. И това е разбираемо след принудителната изолация. При това, като че ли и символно, и фактически, опитът на художниците е да преодолеят земните и епидемичните ограничения.

1_30

Художничката Марианжела Анастасова кани на левитация в своята изложба „Покана за левитация“ в столичната галерия „Ракурси”. Това е една от изложбите, които галерията отложи, поради карантината през месец март. Авторката представя свои нови произведения, в които изследва абстрактния баланс между цветове и форми и експериментира с нова техника. „Художниците от векове използват маслени бои върху подготвено платно и така си осигуряват контрол върху цвета и формата. Точно обратното се получава при техниката, която прилагам в картините от тази изложба. Използвам неподготвено платно и акрил с подобрител на втечняването на боите. Цветът тече свободно и се променя при съхнене. Защо толкова се пристрастих към тази техника?

Когато контролирам всичко, живописването е като монолог, докато при тази техника се радвам на диалог с цвета и формата. Взаимодействието ми с повърхността дава изненадващ или почти изненадващ ефект и ме кара да реагирам отново, след което идва нова изненада и така, докато и аз и материята се предадем на неочаквано постигнат баланс. Този диалог е вълнуващ и предизвикателен, и ме поставя в състояние на непрекъснато импровизиране. Равновесието е толкова деликатно и крехко, че понякога ме държи във въздуха и ме кара да се чувствам в левитация. Ще кажете: Светът се разпада, а тя левитира? Но дали като се освободим от маниакалния контрол и се доверим на света няма да постигнем крехка магична лекота и да се тренираме за равновесие и баланс в света?!”, написа Марианжела Анастасова.

4_14

И художничката Деля Чаушева е насочила своята четка към преодоляването на земните ограничения. „Гравитационен тласък” е озаглавена нейната изложба в столичната галерия „Сердика”. Изложбата представя най-новите творби, маслена живопис и рисунки на художничката. Тя е авторка, която от много години работи в полето на абстрактната живопис, като с времето изгражда свой собствен разпознаваем и устойчив почерк. Завършила е Краковската художествена академия „Ян Матейко”, специалност „Живопис” при проф. Йежи Новошелски, а като втора специалност – „Графика” при професорите Вейман и Буш. Две значими имена в полското изкуство. Този факт несъмнено определя едно по-специфично и по-космополитно, бих казала по-европейско, отношение към проблемите на абстрактната живопис, както и тяхната визуална реализация, отбелязва д-р Стефания Янакиева в анотация за изложбата. А в нея се цитират и думи на известния учен и популяризатор на науката Карл Сейгън: „Около нашето Слънце обикаля сферичен рояк от огромни снежни топки, изградени от лед, скали и органични молекули - това са кометните ядра. Във всеки един момент някоя минаваща звезда може да даде на някое от тях лек гравитационен тласък и то да се отклони към вътрешността на Слънчевата система. Там Слънцето го нагрява, ледът се изпарява и така се появява красивата кометна опашка”.

А д-р Стефания Янакиева добавя: „Маслени платна голям формат, рисунки, изпълнени с пастел и въглен, повдигат завесата за нас зрителите към един неподозиран свят от абстрактни форми и енигматични пространства, създадени от художничката и инспирирани от чудесата на Универсума, които тя избира да нарече „Гравитационен тласък”, като заглавието на серията рисунки е „Пътуваща в сенките”. Абстрактната живопис се счита за една от най-чистите форми на изразяване, тъй като позволява на артиста свободно да общува визуално, без да се ограничава от формите, съществуващи в обективната реалност. Точно тази свобода на общуване, неопосредена от детерминираността на видимите образи, ни предлага Деля Чаушева. Посредством картините си тя споделя с нас своето виждане или своята илюзия за Живота и Вселената - един безкраен кръговрат на прашинки и гиганти, който бива прорязан от неочаквано случващото се, като гравитационния тласък, например, който променя изцяло съществуването на една Kомета.

Именно от този момент на конфликт, на излизане от баналното и монотонното, на внезапния удар, който нарушава изведнъж делничното и променя изцяло живота, се интересува авторката и тя го пресъздава чрез свой специфичен изразен език. Гладкото, монохромно картинно поле се пронизва от пространствени структури, наподобяващи счупено стъкло или разбита ледена маса, но не прозрачна, а решена в наситени провокативни цветови съчетания – червено, виолетово, зелено, синьо... Леките, прозрачни, гладко нанесени тонове са в конфликт с ярките акценти или тъмни образувания, постигнати с натрупване на маслената боя. Композиционните решения са неочаквани и предизвикателни, преобръщат пространството, експериментират със сетивата ни, като ни карат да търсим нестандартни решения за възприемането и осмислянето им. В рисунките черните пространства се нарушават от бели и цветни проблясъци, а по белите полета въгленът оставя черни следи, създава сложни структури или неопределени енигматични пространства, напомнящи съновидения. За работата си с въглена Деля Чаушева споделя, че това е нейната страст”, пише Стефания Янакиева.

7_7

„Мрежата служи да се улови рибата - след като рибата е уловена, мрежата трябва да се забрави.

Примката служи, за да се улови заекът - след като заекът е уловен, примката се забравя.

Думите служат, за да се улови смисълът, щом като смисълът е уловен, думите могат да бъдат забравени.

Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него“, цитира пък Джуан Джоу, III в. пр. н. е. по повод своята изложба „Моменти с друго значение” в столичната галерия „Стубел” художникът Константин Костов. „От отминаващите периоди време се откъсват парчета, които носят в себе си различни значения. Да направиш избор кое е твоето значение, би премахнало всичките възможни досега паралелни такива. Днешният ден за едни би бил световна криза, за други - инцидент по невнимание, за трети - сантименталността от преминал миг. Ние с колекционерския си нагон се опитваме да превърнем късчетата от пъзела в свои и да ги наредим в постоянно изтичащата се картина. Така, за мен, различните моменти придобиваха едни значения и с течение на времето се превърнаха в съвсем други такива.

Художникът е набеден за любопитен; персонаж, търсещ постоянно сюжета в неочакваните ъгълчета на случващата се картина. Понякога нетипични ракурси на погледа се спират и завъртат на 360°, за да се превърнат отново в това, което са предназначени да бъдат. Друг път воайорското око прониква в пространства на своите търсения и открива там себе си като форма на обективния свят, но вече сякаш отстрани. По този начин то става свидетел на отделните моменти, без да се стреми да ги събира и превръща в една цяла история. Но с времето историята се подрежда и започва да разказва сама за себе си, без да разчита вече на обективното - създава свой отделен контекст. „Моменти с друго значение“ показва една друга страна на тази фрагментирана действителност - субективното се превръща в обективно и отново преминава в своята субективност, необезпокоявано от обстоятелствата на желанията и замисления контекст”, е написал Константин Костов. В изложбата няма физическо излитане извън света, в който живеем. Но излитането е духовно, защото изобразеното е от моменти, случки и места, които имат значение за художника.

11_7

А в галерия-книжарница София Прес се отбелязва 100-годишнината от рождението на поета Валери Петров с изложба на оригиналните илюстрации към поемата му „Палечко“, нарисувани от художника Иван Димов. Неговите нежни илюстрации и книгата познаваме, но припомнянето не е излишно. Особено заради едно друго знаково излитане в поемата. Да припомним стиха на Валери Петров: „А вънка пара дъхат хората,/скрипти снегът, звънти псувня/ и тримата мъже се борят /върху огромната свиня. /А тя квичи, а тя се мята / и дърпа тънкото въже. /Виж: бял сняг, алена - свинята, /и черни - тримата мъже. /Четвъртият изважда ножа,/ опитва го на мръсна длан /и през четинестата кожа /го вмъква в тлъстия гръклян. /И коледно-жестоко туй е, /и те се смеят с гърлен глас. /Свинята хърка. Тъмна струя /в миг удря в бляскавия тас. /И със опашчица извита, /тъй както тялото й бе, /душата на свинята литва /пембена в синьото небе”.

Иван Димов си спомня Валери Петров като „взискателен, прецизен и отговорен”, а поетът пише за него: „…Понякога у художника играта на цветните петна взема връх над конкретните спомени… Но в мъглицата се крият пак същите ритли на колела, магарета, селски  покриви, те пак са там, само дето са се превърнали в оранжево-червена или сиво-зелена хармония. И това е защото вярвам в искреността на този живописец и график – едно от качествата му, които го правят художник от световна класа.“

12_6

А художничката Нина Русева в изложбата си живопис „Картини от Балчик” в галерия „Нюанс” намира друг изход от изолацията от последните месеци. Изложбата на Нина Русева разказва за дните, през които горещото слънце нажежава морския въздух и нагрява хладните стени на двореца в Балчик. Мястото е създадено за да бъде вдъхновение за хора на изкуството – такова е останало то и до ден днешен. Румънската кралица и британска принцеса Мария Единбургска посещава мястото през 20-те години на XX век, влюбва се в ландшафта и решава да построи архитектурен комплекс, който по никакъв начин да не нарушава природните дадености, а напротив – да се впише напълно естествено в тях. Поколения наред студентите от Националната художествена академия го посещават, именно по този начин попада там за първи път и Нина Русева. Близо 20 години по-късно, тя усеща мястото по-различно, но все още пази удивлението от красотата и ентусиазма от откриването на още и още кътчета за рисуване. Мотивирана от всички тези усещания, Нина Русева създава сегашната изложба.

15

Димитър Солаков пък е подредил изложбата „Автопортрети” в галерия „Структура”. Вече пет години Димитър Солаков живее със семейството си в с. Вонеща вода, област Велико Търново. Идвайки от София, там той открива други предизвикателства и трябва да води различни битки. В изложбата художникът споделя преживяванията си, като ги поставя в естествената природна среда, в която се случват. След преживяното тази година Димитър Солаков добавя още един равностоен сегмент. Неговият автопортрет отново е в центъра на вселената, която независимо от правилата за физическо дистанциране се движи по свои собствени закони. Разликата е само в маските и в количеството дезинфектант. Взаимодействието между човек и природа продължава да е също толкова сложно, колкото винаги е било. Обръщането към природата и нейното „подчиняване“ е само илюзия, породена от малкото време, с което разполага всеки от нас на земята. Опитите за „съживяване” на различни животни са също част от това подчиняване, един вид отказ да се приемат естествените процеси (смърт, тленност и т.н.). Също така са и коментар към колективния опит за успокоение на съвестта, че правим нещо добро за планетата (разделно събиране на отпадъци, каране на колело, вегетарианство и т.н.), което всъщност има изключително минимално и пренебрежимо влияние над процесите. Снимките на залези не са само романтична добавка. Те показват завършека на един отрязък от време, както и това, че времето преминава. Краят като че ли носи повече спокойствие и мир от началото, се отбелязва в анотацията за изложбата.

19_1

И този преглед на част от изложбите тези дни в София ще завършим със „След 11 септември: образи от Кота Нула” на Джоел Майеровиц в Софийска градска художествена галерия. Изложбата документира опустошенията и реконструкцията на Световния търговски център в Ню Йорк след атентатите преди 19 години. Изключителният архив от снимки е единственият съществуващ фотографски запис след атаките, а Джоел Майеровиц - единственият фотограф, извоювал си безпрепятствен достъп до мястото. Снимките му описват трансформацията на Кота Нула през следващите девет месеца, от пълно опустошение до реконструкцията на основите.

Фотографиите на Майеровиц служат не само като елегия за онези, които са загубили живота си, но и запечатват неуморните усилия на множеството полицаи, пожарникари, строителни работници, инженери и доброволци, помогнали в процеса на почистване. Образите на физическа разруха и емоционална сила запечатват в снимките моментите на смелост, състрадание и солидарност, настъпили там. Кадрите, които Джоел Майеровиц заснема, са основата на голям национален архив The World Trade Center Archive, който е част от постоянната колекция на Музея на Ню Йорк (Museum of the City of NY). Изложбата на Джоел Майеровиц е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г. и се осъществява от фондация МУСИЗ, в партньорство с посолството на САЩ, Софийска градска художествена галерия, и с благодарност към студио Joel Meyerowitz, галерия Howard Greenberg, Ню Йорк, и галерия Polka, Париж. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 3. Марианжела Анастасова и част от изложбата й „Покана за левитация“ в столичната галерия „Ракурси”

4 - 6. „Гравитационен тласък” е озаглавена изложбата на Деля Чаушева в столичната галерия „Сердика”

7 - 9. Художникът Константин Костов подреди изложбата „Моменти с друго значение” в столичната галерия „Стубел”

10 - 11. Илюстрации на Иван Димов към поемата „Палечко” от Валери Петров в галерия – книжарница „София прес”

12 - 13.  Нина Русева и нейни „Картини от Балчик” в галерия „Нюанс” в София

14 - 17. Димитър Солаков и неговата изложба „Автопортрети” в столичната галерия „Структура”

18 - 19. Част от изложбата „След 11 септември: образи от Кота Нула” на Джоел Майеровиц в Софийска градска художествена галерия

Моля почакайте...