Фамилия Зидарови напълниха с цветове и емоции две галерии

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Две изложби на художници от фамилия Зидарови в два последователни дни привлякоха вниманието на ценителите в две столични галерии – „Стубел” и „Нюанс”. Това са Катрин Томова, снаха на Любен Зидаров и съпруга на сина му Филип Зидаров, и самият Любен Зидаров. Един художник, за когото годините като че ли не важат. Не се отразяват нито на работоспособността му, нито на енергията, нито на чувството му за хумор.

1_10А като говорим за фамилията Зидарови, естествено не можем да не споменем Филип Зидаров. Защото той, освен изкуствовед, е и помощник, критик, вдъхновител и още много неща за двамата художници около себе си. Но казва, че вече има и помощник в изкуствоведението – дъщеря им с Катрин - Андреа – Филипа, която следва изкуствознание в Националната художествена академия. Вече сме двама на двама, отговаря с усмивка Филип, когато го питаме как се чувства сред двама художници в семейството. Колкото за изложбите - Катрин Томова е озаглавила своята в „Стубел” - „Островът по обед”. Отново цветовете са ярки, платната са сравнително големи, което е стихията на художничката. А и в самата вечер на откриването на изложбата, галерията и изложбата се превърнаха в своеобразен остров сред пороя в София. Много може да се говори защо точно „Островът по обед” е нарекла изложбата си Катрин Томова. И интерпретациите могат да бъдат различни, като някой може да се позове на литературата или пък на абстрактното. „Островът има и друга метафора, отново съставена от смесените елементи на конкретика, символика, вещественост и отвлеченост. Остров е и състояние на духа – мигновения, уловени в магията на малката защитена територия, обкръжена отвсякъде от синевата на морската шир, която, вместо да бъде нейна граница, я отваря към безкрайност. Всичко онова, което хората се опитват да търсят и достигат през пътешествието на живота, са острови на желанията, подобно на митичните късчета суша, мамили древните мореплаватели към нови открития. Има острови, залутани в океана на всяка душа, очакващи да бъдат открити – острови на любовта, на щастието, на успеха, на милосърдието, на мъдростта… Островът е илюзията за вечност, постоянно размивана от обкръжаващите го вълни, като играта на времето, безначално и безкрайно”, пише в анотацията за изложбата.  А ние бихме добавили, че изложбата е и остров на цвета, хармонията и спокойствието сред объркания ни свят.

А за абстракцията преди време в разговор за „въпреки.com” Катрин беше казала: „За мен абстракцията е освобождение. Винаги съм била много непокорна и съм се стремяла да бъда по - освободена. Когато започнах да правя абстракции за първи път, бях може би на 20 години и тогава разбрах, че ми е много рано, че съм много млада за абстракции и, че съм много ограничена от хиляди неща, които младостта обича. Оставих я тогава, защото не бях дорасла за абстракцията. След това се върнах вече на едни по - зрели осъзнати години и започнах наново да ги правя нещата и досега. Натрупан опит, зрялост, чисто житейски опит, който осмисля абстракцията, защото не е хубаво самоцелно човек  да се повлиява от живописта, от шареното, от боята. В началото, наистина в младостта си точно това ми влияеше най - много, като сега не е така. Сега всичко е преосмислено, всичко е на фазата на нещо преживяно. Не е някаква самоцел и просто емоция. Така е, възрастта ми повлия на опита”.

4_4И още едно нещо я свързва с Любен Зидаров, бащата на нейния съпруг, освен роднинството. Това е любовта към Париж. Самата Катрин е учила в Париж, а свекърът й направи изложба следващия ден в галерия „Нюанс”, където пак Париж е в центъра. Година след предишната си изложба в галерия „Нюанс”, „Старецът и трите морета“ и 40 години след първия път, когато той попада в града-мечта за всеки художник – Париж, Любен Зидаров отново има своя експозиция на същото място. По-точно местата, макар и същите, са две: едното е неговата завършила през януари самостоятелна изложба в Париж, а второто – в „Нюанс“. „Един художник по призвание е необходимо да бъде странник, в реалността на битието или в реалностите на въображението си. Любен Зидаров винаги е успявал да е и на двете места едновременно. При него директното възприятие документира не толкова визията но конкретността, колкото образа на емоцията от срещата с нея. Той неведнъж е казвал, че първият контакт с Париж е събудил живописеца в него, спотаен зад присъствието на илюстратора. Тази изложба е омаж към града на изкуството и към света, за който то все още има значение. Верен на традиционната склонност към игри със словата и образите, тук Любен Зидаров отново се шегува с уж неизменния ход на времето: „обратната хармония“ на занемарения Париж от преди четири десетилетия и младият художник, втурнал се към своите артистични открития и мъдрият творец, неочаквано срещащ своята младост в образа на един обновен град, познато-непознат, стар и млад едновременно, като самото изкуство и нуждата от него”, пише в анотацията за изложбата.

А за своята неизчерпаема енергия преди време Любен Зидаров беше казал в разговор за „въпреки.com”: „Мъча се да имам енергията. Дали действително я имам или я нямам? Не мога да кажа, но се радвам, че не съм престанал да рисувам. Дори, колкото и невероятно да звучи, последните ми работи са по-добри от тези, които са правени на млади години. Много пъти мисля дали това не е патологичен случай, защото когато хората натрупат някоя и друга година, започват да копират себе си, това, което на младите си години са правили. Мъчат се най-важното да не изостават, да не се чувстват по-зле от това, което са били. Тия мисли мен не ме занимават, защото в края на краищата аз, когато рисувам, не знам ще стане ли хубаво, няма ли да стане. След време виждам стойностите му. Признавам си при мен не е толкова лек творческият процес. Едно нещо, което рисувам, първо го мисля три дни, след това го рисувам три дни и накрая го гледам три дни. И много често, когато работя се отчайвам, че работата ми не може да стане. Дали не съм ритнал много назад, дали не съм престанал да усещам нещата като творец, като художник. Понякога съм си задавал въпроса аз дали всъщност съм художник, защото не може да стане работата. Като погледна известно време, много често съм се изненадвал. Това, което съм смятал , че не е улучено, е улучено. Има и обратни моменти – рисуваш и смяташ, че си го направил добре, а като мине известно време го погледнеш – вече не е хубаво. Творческият процес е доста различен, доста учудващ дори. Поднася изненади, но важното е, че когато човек чувства нужда да се занимава, да рисува, това запълва живота му. Какво ще направи най-накрая, нито той може да оцени, нито съвременниците му могат да оценят. Само времето може да оцени. Времето може да категоризира и да тури на мястото един творец каквото заслужава.”

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на галерия „Стубел”

1.и 2. Катрин Томова сред изложбата си „Островът по обед” – снимки Ани Петрова, архив на галерия „Стубел”

3.Любен Зидаров при откриването на изложбата си „Обратна хармония” в галерия „Нюанс”, а зад него е Филип Зидаров

4.до 6. Автопортрети на Любен Зидаров и неговият Париж

Моля почакайте...