Две писателски награди и една раздяла

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Две авторитетни награди за писатели бяха връчени с известно закъснение заради извънредното положение, но все пак – присъдени. И двете са традиционни за Национален дарителски фонд „13 века България”. Едната беше Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България”, а другата – от Национален литературен конкурс „Рашко Сугарев“ за къс публикуван разказ от автор до 35 години, връчвана също от фонда. А за раздялата – накрая…

Награда за Роман на годината се връчва традиционно на 11 май - в деня на църковния празник на светите братя Кирил и Методий, но сега беше дадена с месец по-късно заради епидемията. А церемонията за наградата „Рашко Сугарев” традиционно е на 23 април – Световния ден на книгата, авторското право и четящите хора. Но този път, церемонията също беше отложена и събитието се проведе в тесен кръг на 18 юни, при спазване на всички санитарни противоепидемични норми.

1_19

Романът „Поразените“ от Теодора Димова на издателство „Сиела“ бе избран за девети носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България”. Журито в състав: проф. д.ф.н. Боян Биолчев, председател, и членове проф. д.ф.н. Амелия Личева, Здравка Евтимова, Атанас Капралов и Светлозар Желев, определи победителя сред шест номинирани романа, издадени през 2019. Национален дарителски фонд „13 века България“ всяка година връчва наградата с цел подпомагане, популяризиране и стимулиране развитието на българската художествена литература. Номинираните романи за наградата бяха избрани от общо 30 участници в конкурса.

А проф. Амелия Личева преди време в своя рецензия за „въпреки.com” отбеляза: „Поразените“ на Теодора Димова повдига много въпроси – за грозната подмяна, която след 9 септември 1944 г. бавно започва да променя облика на България и от цветна, нормална страна я превръща в сива, безлична колония; подмяна, в която много от интелектуалците, свещениците, предприемачите, на които се е дължал и духовният, и икономическият прогрес на България от онова време, биват унищожени, а семействата им – изселени, маргинализирани, заклеймени. Сред видимите, публичните оцеляват най-вече тези, които се продават на новата власт (в романа натрапчиво се стрелват образи на хора, които много бързо са сменили убежденията си и са приели новата идеология, за да живеят необезпокоявани).

Той говори и за примирението, подчинението, които са не по-малко опасни от продаването на душата, защото легитимират новото и му осигуряват комфорт. В романа се прокарва и онази много важна нишка на паметта, която не позволява станалото да бъде простено, която гарантира, че достойнството може да бъде запазено дори в мизерията, в унижението, в пълната безнадеждност. В този смисъл много важен е образът на Райна, но не толкова младата Райна от първата част, колкото възрастната, която постепенно губи паметта си, но в озаренията, в проблясъците си спомня деня след чутите присъди от Народния съд и поклонението на жените в черно, на вдовиците със свещи в ръка и молитва на уста пред ямата, в която са заровени неизстиналите трупове на техните мъже. Тази памет (която за внучката е по-скоро фантазия, а не реалност) – внушава романът на Теодора Димова – не просто трябва да се съхрани, за нея трябва да се говори, защото само така травмата може да бъде осмислена и да има шанс да се върви напред, ако катарзисът се е случил”.

4_11

10 разказа се състезаваха в 23-то издание на Националния литературен конкурс „Рашко Сугарев“ за къс публикуван разказ от автор до 35 години. По-малкият им брой в сравнение с минали години организаторите обясниха с изолацията заради пандемията и невъзможността на част от разказите да стигнат до журито. Конкурсът се организира от Национален дарителски фонд „13 века България” като и жури, и участници благодариха на фонда за поддържането през годините на това отличие. Журито в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова определи тримата отличени: Яница Христова за разказа „Клиника „Мемориес” /първа награда/, Радослав Петкашев за разказа „В планината” /втора награда/ и Ангел Иванов за разказа „От всички краища на света” /трета награда/. Всички наградени автори са свързани с журналистиката, но тя по различен начин им влияе – на част от тях помага – като Яница Христова и Радослав Петкашев, а според Ангел Иванов го ограничава и търси нови посоки извън нея. Интересно беше, че Ангел Иванов, който миналата година спечели първа награда за разказа си „Добрият християнин“, сега отново участва и беше сред отличените.

Наградите бяха връчени от изпълнителния директор на НДФ „13 века България” Слава Иванова в тесен кръг в галерия „Средец” на Министерството на културата при спазване на санитарните изисквания. А носители на наградата са били такива имена на писатели като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Милена Авонеди, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Николай Фенерски, Владимир Полеганов, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Росен Карамфилов, Иван Ланджев.

Важна е тази награда, защото утвърждава един жанр, който някак си остава малко в сянката на романа. Защото е труден жанр, а читателите като че ли предпочитат повече романното повествование. Както беше казал Мартин Колев преди време, който беше носител на първа награда в 20-то издание на конкурса: „Този конкурс е важен не само защото е от висок калибър, но и защото продължава да популяризира разказа, който понякога е в периферията на литературата”. А победителят в 21-то издание Велислав Д. Иванов сподели тогава: „Вярвам, че късият разказ не е просто суетен анекдот с обрат на края”.

Значима е личността на Рашко Сугарев, на името на когото е конкурсът. Писателят Георги Величков, член на журито, но и приятел на Рашко Сугарев в спомена си за него, който прочете миналата година, каза: „Рашко не се бореше със словото, той живееше с него”. А преди време беше определил писателя като скромна личност, („пришълец от друга планета"), който не е искал много от живота, имайки предвид мисълта на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече”. 

5_7

Както се казва – Честито на наградените! Но тази седмица се разделихме и с едно голямо и благородно име в областта на литературата – преводачката и изследователка проф. Вера Ганчева, една от създателките на специалност „Скандинавистика” в Софийския университет, също и свързана с НДФ „13 века България”. Защото заедно с фонда, тя поддържаше Националната награда за поезия на името на Владимир Башев за млади поети до 32 години. На тази възраст катастрофа отне живота на прекрасния поет на 19 ноември 1967 година. Наградата е създадена две години по-късно през 1969 година от седмичника „Пулс”, чийто главен редактор Владимир беше приживе и от съпругата му Вера Ганчева, когато тя е едва на 26 години… „След закриването на вестника няколко години тази награда изобщо не съществуваше. Заинатих се, обърнах се към големи наши художници, близки на Владко, които ми помогнаха да привлека вниманието към инициативата да подновя наградата, СБЖ ни предостави /събрахме се групичка ентусиасти/ салона си за сбирки и огласяване на наградените, СБП също ни подкрепи в своя пред-петевски период, „Литературен форум” и други издания подхванаха популяризирането й и се получи… Катя Башева събираше редакцията в дома ни /аз бях главно в Швеция, но участвах също, макар дистанционно/ и създаваше атмосфера, която колегите на Владко още помнят с благодарност", припомни преди време Вера Ганчева, която дари техния семеен дом на НДФ „13 века България“ с клауза да бъде използван за културна дейност от Националния литературен музей.

От погледа на изминалите десетилетия, в които наградата се утвърди и като един от най-вдъхновяващите стимули за младите поети, проф. Вера Ганчева сподели пред присъстващите на юбилейното тържество миналата година по повод 50-годишнината на приза, че почти без изключение младите творци, получили престижното отличие в началото на творческия си път са били обсипвани с множество награди. И допълни, че високите критерии за присъждането на наградата на името на Владимир Башев са били достатъчно високи и безпристрастни, за да служи тя като надежден и плодоносен маркер на възходящ и плодоносен път в литературата, най-високата, истинската литература.

От 1969 година с нея се удостояват поети до 32-годишна възраст за издадени техни стихосбирки. През годините изтъкнати български художници, приятели на поета, даряват свои картини на младите таланти. До сега носители са над 30 български поети. Сред тях са Росен Карамфилов, Бойко Ламбовски, Ясен Устренски, Златомир Златанов, Димитър Христов, Надя Попова,  Добромир Тонев, Александър Томов, Паруш Парушев, Георги Борисов, Виктор Самуилов, Драгомир Шопов, Калин Донков, Воймир Асенов /първи носител през 1969 година, да е светла паметта му!/, Иван Ланджев и други. Конкурсът за млади автори до 32 години се организира от Националния литературен музей с подкрепата на Национален дарителски фонд „13 века България“. Журито е в състав: Георги Константинов (председател), Надя Попова (награда „Владимир Башев“, 1981), Димитър Христов /награда „Владимир Башев“, 1982/, Валентина Радинска, Атанас Капралов (директор на НЛМ) и Мариана Кирова (завеждаща литературния кабинет „Владимир Башев“). Юбилеят на наградата беше отбелязан и със сборник със стихове на наградените.

Вера Ганчева беше един от първите ни събеседници във „въпреки.com” преди време. Идеята ни тогава за разговора с нея беше да говорим за Владко Башев, не само брилянтен поет, но и преводач, и за сестра й Васа, на чието име тя основа фондация и престижната награда за млади телевизионни журналисти в областта на културата и преводачи. Сега на поклонението се разбра, че нейната предсмъртна воля е била дейността на фондацията да продължи под името „Слово и дух”. Но на онзи разговор тръгнахме с Пипи – Вера подари този забележителен образ на българските деца и не само на тях. Първото издание е в дома ни от вече много години, малко поопърпано, четено и препрочитано от нас и вече от много големите ни деца. Тогава Вера ни сподели, че Владко Башев я е насочил да преведе тази прелестна книга на Астрид Линдгрен…

На юбилея на наградата на името Владимир Башев си пожелахме да се видим отново. Но дойде Нова година, после задачи на нас, а и на самата Вера, която продължаваше да работи, отлагаха виждането ни. После дойде пък Корона вирусът, когато събиранията станаха невъзможни и срещата се отложи… може би за един друг свят. Но все пак ни се иска да завършим с думи на Вера Ганчева от предишната ни среща. Те са важни и днес за всички ни: „Независимо от толкова съмнения и от недоволството, което дава тон в нашия живот тук, обществения и личния, аз все пак мисля, че пътят, по който сме поели, е добър. Ние най-често не си даваме сметка за това поради импулсивността и стихийността, които са свойствени на нашето мислене. Българите не сме визионери -  не виждаме далеч напред, привързани сме към конкретното, досегаемото. Прекалено заземени хора сме. Обграждат ни много и високи планини и ние сякаш не се интересуваме какво има зад техните масиви. Не ни вълнува и зарежда силата, която носи морето, дори съм чувала да казват, че в крайбрежните селища у нас хората някога строили къщите си с гръб към неговата безбрежна шир. Екстремното, мистичното, непознатото ни плаши, стремежът към проникване в неизвестното не е наша силна страна, но пък имаме други. И понастоящем, независимо от преобладаващия негативизъм в оценката му, ние следваме единствения възможен път. Само дето упорито отказваме да си служим с компас и понякога объркваме посоките…”

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Теодора Димова

2. Романът „Поразените” от Теодора Димова

3. Теодора Димова и Слава Иванова, изп. директор на НДФ „13 века България” при връчването на наградите за къс разказ в галерия „Средец” на Министерството на културата

4. Тримата наградени в конкурса на името на Рашко Сугарев за къс публикуван разказ от автор до 35 години – Яница Христова, Радослав Петкашев и Ангел Иванов /от ляво надясно/

5 - 6. Вера Ганчева

Моля почакайте...