До Босилеград и обратно

3_5

През изминалата седмица фокусът на събитията в културата за ден се премести от София в Босилеград. И това е, защото в този град от Западните покрайнини беше отбелязана 20-годишнината на Културно – информационния център – Босилеград. А ролята на София и на Дирекция „Култура” на Столична община е, че от много време те организират различни културни събития с присъствието на артисти и творци от културния елит на българската столица.

Ако може и трябва да се говори за гражданско общество, пример за това е Културно – информационният център /КИЦ/ на българското национално малцинство в Босилеград с неговите хора. Това каза д-р Валентин Янев, член на Гражданския комитет „Западни покрайнини” при отбелязването на 20-годишнината на КИЦ в Босилеград. Той благодари на съдбата, че през тези 20 години е бил част от водовъртежа тук. Благодари на съдбата още, че го е запознала с Иван Николов, председател на КИЦ от неговото създаване. И добави, че не вижда друг такъв човек нито тук, нито в България.

1_18Според него Николов, който е и поет, и писател, извършва истинска консулска дейност в Босилеград. Защото няма човек от тукашните семейства да не е дошъл с проблема си в КИЦ и оттам да не са се опитали да му помогнат. Според д-р Янев няма издание и като „Бюлетина”, който се списва основно от Иван Николов, през който може да се научи за дейността не само на центъра, но и за борбата на българското малцинство за своята идентичност в бивша Югославия и сега в Сърбия. При това проблемите са назовавани безкомпромисно и по отношение на сръбски, но и на български премълчавания. Сега отново от КИЦ поставят един екологичен проблем, свързан с рудодобива в района. В този граничен район са застрашени и българската природа, и хората от нашата страна на границата, защото чрез водите утайките от мед, манган, олово и други метали се просмукват в почвата и се изливат през река Драговищица в Струма, която пък от своя страна освен през България минава и през Гърция. Д-р Янев сподели пред нас, че раковите заболявания в района бележат ръст и трябва да се направи нещо по този въпрос. Впрочем, докторът беше част от екипа, арестуван за кратко преди време от сръбските власти, заради прегледите, които извършваха в Босилеград.

Но сега беше време за празник и проблемите не присъстваха в онази степен, която обикновено е в центъра на работата. И особено от страна на Иван Николов, който не случайно беше обявен за европейски гражданин на 2016 година по предложение на българските евродепутати. Написал е над 400 статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия, а сега на празненството получи и почетния знак на Министерството на външните работи на България „Златна лаврова клонка“, връчен му от българския посланик в Белград Радко Влайков. На празненството присъства българска делегация, водена от вицепремиера Валери Симеонов, в която бяха включени парламентаристи и замeстник-министри. А програмата за честването беше осигурена от Дирекция „Култура” на Столична община, която се включва най-редовно във всички културни инициативи по повод празници и чествания.

2_4И не случайно Биляна Генова, директор на дирекцията получи за работата им една от наградите на КИЦ. Заради това, че показват всичко най-ценно от българската култура и изкуство – най-известните имена от българска литературата, музиката, киното и театъра, които се представят пред босилеградската публика.

Присъствахме през лятото на едно събитие, за което писахме във „въпреки.com” - 10-та юбилейна „Детска олимпийска ваканция Босилеград 2018“, която се финансира по програмата „Българско сътрудничество за развитие“. Целта е децата освен със спорт, туризъм и приятно прекарване на времето, да имат занимания по изкуство през лятото. А от Дирекция „Култура” бяха организирали пленер за децата с участието на художника и преподавател Димитър Яранов и акордеониста и преподавател доц. Добромир Митев. Впрочем, Добромир Митев беше участник и сега в програмата за честването заедно с народната певица Костадинка Танчева, танцов ансамбъл „Средец“ с художествени ръководители Ива Търнева и Николай Илиев, Симфониета „София“ и Джаз формация „София“ с диригент маестро Свилен Симеонов. При предишния ни разговор с Иван Николов той обясни: „Идеята беше да се развива българската култура, която беше изгонена преди това десетилетия наред. Случи се някакво пречупване на високите нива да ни търпят, но първите години бяха ужасни. Хората не смееха да дойдат да чуят изпълнителите, после имаше други ситуации, когато имаше съпротива да изнесем дейността си навън. После имаше моменти, когато попаднахме на обстрел от двете страни на границата. 20 години изтекоха много бързо, ние направихме едно списание, „Бюлетин”, в което реагирахме на тези удари”.

Това беше в Босилеград, а в София културните събития са много и се връщаме обратно към тях. И най-интересният момент за нас беше, че няма пределна възраст за търсещите творци. Често като мантра повтаряме - младите, изкуството на младите – надеждата за бъдещето. Това е вярно и не съвсем, защото има доста творци, които без да са в първа младост, могат да се мерят с търсенията си с най-младите. При това без да експериментират самоцелно, а осъзнато и енергично да осъществяват своите творчески замисли. Тази седмица имахме няколко подобни събития, за които заслужава да се говори. Галерия „Аросита” представя творбите на един от най-изявените представители на художественото стъкло - Катя Гецова, която заедно с Колю Гецов са създателите на галерия  „Аросита”. Експозицията съдържа 17 творби от стъкло и е озаглавена „Винаги нагоре”. Това е една малка провокация с двуяко значение, насочена към посетителите, едно намигване към живота от позицията на цели 75 години. И ето успокоението, всичко върви нагоре и само нагоре , въпреки превратностите. „Това, което със сигурност може да се каже е, че Екатерина Гецова е запленена от стъклото. През годините работа, тя се опитва да подчинява, а не да следва материала. Същото се отнася и до идеите. Традиционните форми, обекти и мотиви не я задоволяват. Желанието е да се излезе от познатото, да се разчупи рамката, да се търсят нови възможности и приложения на стъклената маса. Животът се появява и разпилява в едно особено  безвремие, което като че ли само стъклото може да отрази.”, написа изкуствоведката Мария Василева. А самата Катя Гецова беше казала в разговор за „въпреки.com”: „Стъклото, металът, това са модерни материали, вписват се в модерната архитектура, в модерния живот навсякъде – има бъдеще”.

И една изложба на изключителния художник Любен Зидаров. Този почти 95-годишен творец не спира да работи и прави изложби. Така беше и тази седмица с новата му изложба в галерия-книжарница „София прес”, съставена от илюстрации към десет илюстрирани през последното десетилетие книги. Повечето от тях са издания на издателство „Захарий Стоянов“. Трите премиери пък са на най-скоро излезлите от печат през 2018 г. заглавия с нови илюстрации и оформление: Марк Твен, Принцът и просякът; П.К. Яворов, Подир сенките на облаците (изд. „Захарий Стоянов“) и наскоро издадените в Китай Андерсенови приказки. Преди време в разговор за „въпреки.com” за своя творчески път беше разказал за търсенията му в областта на живописта, но и на илюстрацията. Първата му изложба е живописна. След това следва изложбата „Автопортрети“. Това го окуражава и „зарязва” илюстрацията, както той се изразява, дори започнал да мисли и говори, че вече не се занимава с илюстрации, занимава се с живопис. Но… „Илюстрацията ме грабна на нова сметка. Първата ми любов илюстрацията на нова сметка започна. И сега, както гледам, продължава да ме държи. Често пъти си гледам илюстрираните книги, особено тези, които в последно време съм направил и не знам дали там не е по-доброто ми достижение, отколкото в живописта”, сподели в този разговор Любен Зидаров.

7_3В София беше представена книгата „Гласът на тишината” /изд. „Жанет 45”/ на големия поет, преводач, драматург и режисьор Иван Теофилов. В нея той се спомня времето, срещите и приятелите от Пловдив, родния си град. А преди време в разговор за „въпреки.com” ни беше казал: „Най-важен е начинът на живот, умението да осезаваш многообразието на света и да влагаш нещо от него в делата, навиците и постъпките си. Тогава не само вкусът,  но и ароматът на живота стават досегаеми и усвоими”. Това беше по повод неговата автоантология „Вкусът на живота”, излязла в издателство „Рива”. В нея има кратко стихотворение, сентенция или дори хайку: „Живях за гордата наслада и за злорадството на времето”. А в предговора - монолог към книгата пише „знаех, че времето на негодника е постоянно и неотвратимо”. И все пак, той успява да се опази от времето на негодниците. Може би защото спазва една морална и творческа, както и душевна хигиена. И в „Гласът на тишината” продължава тази своя пътека. Във „Вместо епилог” пише: „Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре – това е книгата”. И още: „Литературата е път, не цел."

Има и още няколко изложби на художници в не първа младост, на които могат да завидят младите. И за които също изкуството е път, не цел. Едната е на Аделина Попнеделева в САМСИ /Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство/ и се нарича „Розова светлина”. Тя е и преподавателка в Националната художествена академия и харесва студентите и младите хора. Преди време в разговор за въпреки.com” беше казала: „Ние не можем да искаме от тях да знаят това, което знаем. Защото те пък ще ни поискат да знаем това, което те знаят. Нещата се променят и по някакъв начин, но по-скоро има класически смисли, не класически произведения. Независимо, че може да не са толкова добри по граматика, колкото сме ние, то те пък имат други умения, други знания. Те са продиктувани от новия начин на живот, новите медии, от информационната среда, в която живеят”. Колкото за нейната изложба „Розова светлина” тя е за конвенционалното схващане за жената и противопоставянето му чрез метафорични средства. Аделина Попнеделева се обръща към детските спомени и приказки, както и към социални стереотипи, за да включи в своя визуален разказ мислите и усещанията си на жена, която всекидневно преодолява догми.

 „Когато застана пред платното, водя битка. Трябва страхът от бялото платно да изчезне. Това е като да си пред една пропаст. И ако се прокрадне страхът, може да не преминеш”, това беше заявил преди време художникът Чавдар Петров в разговор за „въпреки.com”. И въпреки че продължава неговата изложба „Лунна нощ” в Националната галерия, той откри нова своя изложба в столичната галерия „Астри” – „Силуети край реката”. И отново е верен на себе си и на своята експресивна цветова палитра и щрих, но и същевременно различен. Еднаквото е голямата река – Дунав, преминаваща край града, в който живее – Видин. И тема за много от неговите творби. Все така еднаква река и толкова различна… А за финал не можем да не споменем новите лауреати на Големите награди на Шестия национален конкурс „Алианц България” за живопис, скулптура и графика, обявени при откриването на финалната изложба в София на два етажа в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6. Конкурсът на „Алианц България“ обхваща територията на цялата страна и мотивира много автори да представят най-новите си творби в регионалните изложби в Русе, Сливен, Ловеч, София, Стара Загора и Добрич. Големите награди са – за живопис на Иван Милев, за графика – на Снежина Бисерова и за скулптура – на Цветослав Христов. Все автори, които не са в първа младост, но със завидна творческа енергия… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com” 

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Иван Николов – душата на Културно – информационния център в Босилеград

2. Директорът на Дирекция “Култура” на Столична община Биляна Генова получи наградата за приноса на столицата на България за сътрудничеството си с КИЦ - Босилеград от Радко Стоянчов, още един от ентусиастите в центъра

3. Концертът в културния дом в Босилеград беше красив и емоционален

4. Екатерина Гецова на изложбата си в „Аросита”

5. и 6. Неуморният Любен Зидаров радва със своите илюстрации и млади, и не толкова…

7. Слабата синкава светлина на подиума при представянето на книгата на Иван Теофилов накара актрисата Татяна Лолова, негова състудентка, да му помогне със светлината на своето фенерче

8. Две от творбите на Аделина Попнеделева от изложбата в САМСИ

9. Художникът Чавдар Петров пред галерия „Астри”

10. Иван Милев, Снежина Бисерова и Цветослав Христов /от ляво надясно/ - лауреатите на Големите награди тази година в конкурса на „Алианц България”

Моля почакайте...