Джаз, врабчета и вода сред лятната жега в София

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

„Джазът е широко понятие”, каза преди време в разговор за „въпреки.com” младата джаз певица Весела Морова. През седмицата тя имаше концерт на Лятната естрада в Борисовата градина в рамките на Лятна културна програма на открито на Столична община от събития със свободен достъп, които продължават. Освен това в разгара си е и Лятната академия за деца и ученици в Националната художествена академия, където имаше хепънинг с кауза „Ние, врабчетата”. А във Водната кула в Лозенец в Галерия +359 ни разхлади и не само, артинсталацията H2O/2H2O на Нина Ковачева и Валентин Стефанов, познати и като ninavale.

2_12

Но да се върнем към Лятната естрада. Весела Морова – вокал със Светослав Миланов – пиано, Арнау Гарофе – саксофон, Димитър Шанов – контрабас и Иван Андреев – ударни наистина изпълниха една програма, подходяща за лятото. Както бяха отбелязали в програма си - светло – весел джаз за приповдигнато и танцувално лятно настроение с енергични суинг стандарти, латино джаз, бразилска музика и много импровизации, предизвикаха дори част от публиката да се включи с танци. А иначе Весела Морова в нашия разговор преди време беше споделила: „Още преди много години, докато учих в „Бъркли”, докато пеех джаз винаги се увличах по боса нова, но някак си не стъпвах в тази територия сериозно. После имах малко опит певчески в групи, които свирят латино музика, салса, южноафриканска дори. Започнах да изучавам малко африкански ритми, много се запалих по музики, които имат африкански елементи, а бразилската музика носи този елемент много”.

За себе си тя държи все пак да е джазова певица и затова участва преди време като гост-солист в интересен авангарден джаз проект на Любомир Денев. „Той е един от най-изтъкнатите пианисти, композитори, аранжори и работя с него. При него наистина нещата са толкова джазови, колкото може джазът да стане, говорим за авангард вече. Така че тези проекти ми дават нещо съвсем друго. Все пак аз бих искала да продължавам да си се водя джаз певица за себе си. Но когато изхождаш от джаза, си намираш връзки към почти всички световни стилове, някак си ти стават ясни и лесни и оттам нататък е вече въпрос на в момента какво ти е приятно да изпълняваш, какво вълнува душата ти”, каза певицата.

5_6

А в Националната художествена академия децата и студентите от екипа на Лятната академия за деца и ученици продължиха своите занимания с хепънинг „Ние, врабчетата”. Този културно-образователен проект на фондация „Св. Пимен Зографски“ към НХА успешно се утвърди във времето и за втора година е в Календара на културните събития на Столична община, а тази година е неговото десето издание. Всичко през деня започна със среща с доц. Георги Костов от Лесотехническия университет, който с много такт разговаря с децата. А ние разбрахме от него, че врабчетата не са изчезнали в София. Просто те са по-чувствителни и шумът от големия град, както и автомобилите им пречат. Както и на всички нас, но това не е само въпрос на общината, която взема много мерки, включително и с градския транспорт, който е в много добро състояние. И това го казваме с чиста съвест като хора, които го ползват всеки ден. А иначе на дебелите гълъби градският шум изобщо не пречи. Пък и се намират грижовни домакини, които се изживяват като техни майки и с гордост ги хранят по няколко пъти на ден.

10_4

Колкото за децата, те през целия ден заедно със студентите направиха много хартиени врабчета, вдъхновени от авторските рисунки на врабчета на Йордан Радичков – героите от „Ние, врабчетата“. Тези врабчета „кацнаха” в градинката пред Парламента, в Алеята на врабчетата пред галерия „Академия”, за да напомнят на минаващите за една отминала идилия и за личната ни отговорност към природата, и грижата към нашите деца. Те направиха и хранилки за малки птици, които окачиха по дърветата в двора на Академията и всеки ден ще слагат храна с надеждата, че врабчетата ще се върнат. А приятели от Института по целулоза и хартия им предоставиха специални опаковки от възстановима материя, произведени от Дунапак Родина, Пловдив, в които, след употреба, може да се засади дръвче. Други приятели на Детската академия от Югозападното държавно предприятие към Министерство на земеделието, храните и горите осигуриха разсад за дръвчета. Дръвчетата ще бъдат поставени в специални кашпи, които ще бъдат изработени до края на Лятната академия и ще растат в светлите помещения на новата сграда на НХА, докато стане време да бъдат засадени в двора на НХА и в околните зелени пространства.

14_1

И стигаме до водата. Една артинсталация във Водната кула в Лозенец в Галерия +359 ни връща към водата не само като средство за разхлаждане, но и като източник на живот и смърт. В изложбата „Н20/2Н20” Нина Ковачева и Валентин Стефанов създават едно специално пространство. Сайт специфик инсталацията в Галерия + 359 е измислена за Водната кула в Лозенец – сграда, построена да съхранява огромен, но вече празен резервоар за вода. Молекулата на водата H2O е важна неорганична съставка на всички организми, без нея животът е немислим, а фактът, че тя е в основата на живата природа е едно от най важните доказателства за нашия единен произход. Затова най-разпространеното човешко осмисляне на водата е свързано с определянето и като „извор на живот“, а нейните разнообразни превъплъщения, форми, цветове, звуци от движението и в природата, се асоциират с положителни емоции, здраве, чистота и са в основата на различни медитативни практики на себепознание, пише кураторката на изложбата Ирина Баткова.

И продължава: „Втората част от заглавието Н20/ 2Н20 визира така наречената тежка вода, която наглед е подобна на Н20, дори има сходни химични свойства, но има по-голяма молекулна маса от обикновената вода и специфични физични свойства. Тежката вода се използва като неутронен забавител при ядрени реакции не само в централи за ядрена енергия, но и при направата на атомни бомби. Името на проекта синтезира невидимата същност на природата, не подлежаща на еднозначно описание в картотеката на клишираните човешки представи за действителността, която обитаваме. Полето на сблъсък на Н20 с 2Н20 е Водната кула, резултатът – водна пара, в която архитектурните форми, визуалните детайли, дистанцията между минало настояще и бъдеще както и опитът да се очертаят ясни рамки в названията на нещата губят своята категоричност и плътност за да остане грохотът от падаща вода редуващ се със звук от мъчително поемане на глътка въздух. Зрителят тръгва нагоре по виещата се около стените на кулата стълба, преминавайки символичната линия между живота и смъртта, за да достигне огледалните отблясъци на познатия образ на водата, в който се чете формулата на един от елементите, способстващ за верижната реакция водеща до атомен взрив. Така създадената среда очертава физически интелектуалния парадокс, че преди да пристъпим към разбирането на природния свят и мястото на човека в него трябва да направим експлозивна интервенция на собствените си граници и да освободим мисловната енергия, заключена в опростените модели на готовите стереотипи от всекидневието”.

А самите автори споделят: „Това, което ни привлече в предложението за изложба във Водната кула, беше нестандартното пространство, така че решихме не просто да поставим наши произведения в него, а да върнем в утробата на Кулата идеята и мислите за водата – източник на живот и на смърт – слагайки акцент по-скоро върху второто. Да поканим зрителя в това странно, почти мистично място на диалог със себе и в себе си. И така започнахме работа по site spécifique инсталация следваща тази идея и развиваща се в тази архитектурна среда. Разсъжденията върху формите и проявленията на водата, скритата и явната и мощ и тяхната визуализация. При влизането зрителят се потапя в пара/ дим, който скрива целостта на пространството. Това което го води като начало е звукът. Звукът, както и цялата инсталация са изградени на принципа на репетативност, която често се наблюдава в нашите общи работи. 3D изображение на молекулата на водата се очертава в дима. В полумрака на второто ниво са инсталирани две големи кристални вази, във всяка от които чрез видео прожекция изплува, поемайки глътка въздух преди да се потопи отново в кристалното дъно, образът на всеки един от авторите. Звукът от поемането на спасителната глътка въздух раздира пространството. В частта, заграждаща се от виещата се стълба на Кулата, се изсипва воден стълб. Течението е мощно, мътно, влачещо отломки.

Изкачвайки спиралата около изливащата се водна маса, зрителят достига последното ниво, в което, чрез система от огледала стените и тавана са осеяни с отблясъци напомнящи водна повърхност, в която се чете формулата на тежката вода 2H2O. Тя има вид, подобен на обикновената вода H2O и е със същите химични свойства, но тази незначителна на пръв поглед разлика, която увеличава масата на молекулата, води до огромни качествени изменения, превръщайки я във важен елемент за получаването на ядрения взрив. Звукът е неразделна част за възприемането на инсталацията. Основната тема е изградена на принципа на повтаряща се, многопластова мелодия. Тя посреща зрителя още при влизането му в галерията и го съпътства през цялото време. Към основната тема, в зависимост от ситуирането на зрителя, се наслагват двата звука – единият от болезненото поемане на въздух, а другият грохотът от падащата вода”, пише в текста на Ninavale.

Двамата живеят и работят заедно вече няколко десетилетия. Често арт критиците говорят за тях като за трима художници: Нина, Валентин и Нина & Валентин, или ninavale. Авторите освен индивидуалните създават и общи работи, видеa и видео инсталации, предназначени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства. Сред тях е и „In the Out” (2002), видео инсталация (IV-ото Биенале за Съвременно Изкуство в Цетине, Черна Гора), за която получават годишната награда на ЮНЕСКО. През 2005 създават „Фази на натрупване и Отнемане в Ограничено Пространство”, видео инсталация предназначена за фасадата на Национална Галерия, София. Това е и първата намеса в публично пространство от този тип в България…

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 4. Певицата Весела Морова и концертът й на Лятната естрада в Борисовата градина в София

5 - 10. Лятната академия за деца и ученици в НХА продължи своите занимания с хепънинг „Ние, врабчетата”

11 - 14. В изложбата „Н20/2Н20” Нина Ковачева и Валентин Стефанов /на снимката/ създават едно специално пространство. Сайт специфик инсталацията в Галерия + 359 е измислена за Водната кула в Лозенец

Моля почакайте...