Джаз без заграждения

Интервю на Теодора Станкова с Петър Димитров

 

Деветото рекордно посетено издание на джазфеста „A to JazZ“ – истинска звукова експлозия, събра 35 хиляди почитатели на музиката в летните вечери между 5-ти и 7-ми юли в Южен парк 2.

Наред с изключителната селекция на модерен джаз и млади световни звезди то ще се запомни и с многото джем сешъни, детски образователни програми, йога закуски, федербал, пъстър артбазар…

Вдъхновител, двигател, инициатор, основател на този коктейл от емоции, наречен „A to JazZ“, е Петър Димитров. Смисълът за него е да прави нови и нови неща. Бесен работохолик, сам си търси адреналина и това вероятно прави живота му сложен, но това е негова вътрешна необходимост.

Сега обаче се срещаме с него, за да обсъдим спокойно всичко – от уроците, които получаваш от опита, от усилието да следваш посоката, до нуждите да си в синхрон с правилата.

 

Вие самият сте музикант. Проправяте път на фестивалната култура у нас. Как се случи? Спомняте ли си как преди 9 години се роди идеята?

Животът ми е свързан с музиката – завършил съм музикалното училище, родителите ми са музиканти. През годините съм се занимавал с различни неща, свързани с организиране и с творчески процес. Осем години бях в организационния екип на фестивала MediaMixx в Албена.

Бях вдъхновен от друго събитие, свързано с джаза, и ми хрумна да организирам джаз фестивал, който да представя музиката по един много лесен, достъпен и приятен начин. Някъде на открито в парка, за да може почитателите му да имат усещането за свободно градинско парти. Това създава близост между хората и градската среда.  

Познавайки модела на този джаз фестивал, който имах удоволствието да посетя тогава, ми хрумна идеята за едно малко кокетно джаз фестивалче в аристократичната Докторска градина в София. Мястото се появи конкретно, защото именно там, на ул. „Оборище“ се намира Музикалното училище „Любомир Пипков“, което аз самият съм завършил и което е свързано с емоционалното израстване на над 60 поколения български музиканти - с тяхната първа целувка, първа цигара, първо влюбване… там винаги се разучава музика.

И така започнахме през 2011 г. До този момента в София нямаше такъв тип събитие, на открито в централната градска част. Първоначално направихме организация за публика от 500-600 човека, а дойдоха 2 хиляди.

 

За да достигнете рекордната цифра от 35 000 посетители на тазгодишното издание... Кой е ключът към вашия успех?

Подходът към публиката, начинът на поднасяне на съдържанието е от ключово значение за успеха на което и да е събитие. От друга страна, всяко изкуство има нужда от добра среда, в която да вирее, да бъде изложено и представено. При наличието на тези компоненти магията „A to JazZ“ се получи съвсем естествено.

 

Как умножавате бройката на феновете си, как карате хората да идват и да обичат джаза?

Голяма част от публиката ни всъщност е незаинтересована. Всяка година ние привличаме нови и нови хора в една културна среда, до която те никога преди това не са се докосвали. И знаете ли, харесва им. Когато за първи път посетят фестивала, те са много далече от сцената, седнали някъде на хълма. Обикновено са доведени от техни приятели или са видели в социалните мрежи, че много техни познати са на джазфест. Не са твърди почитатели на джаза, затова първо застават най-отзад, но с всяка следваща година се доближават към сцената. Започва да им харесва. А пък на техните празни отдалечени места идват новопривлечени хора.

 

Джаз културата се възпитава. Привличате и вниманието на детската публика… Какво е „A to JazZ“? Кое точно е джаз?

Джазът е разтегливо понятие, защото включва блус, суинг, бибоп, хардбоп, дикси, госпел, дори рокендрола. Всичко това са жанрове и поджанрове, които са взаимосвързани - от А до Я в джаза.

Привличаме вниманието не само на детска публика, а и на младежката - млади хора на по 16 - 18 години. Връщам се назад в моя пубертет… Горката ми майка! (Смее се.)  Много е важно за едни млади хора да имат различни занимание в добра градска среда. София е прекрасен град, който непрекъснато се развива. Аз самият се влюбвам все повече и повече в София и се нахъсвам да работя за развитието на града ни. Виждам как тези хора на по 16 години могат да се отъждествят с култура. Зарибявайки младите, ние им показваме, че изживяването на тази музика е празник - музиката е магия, музиката е игра, музиката е всъщност математика, музиката може да бъде много неща. Тя е единственото абстрактно изкуство, което изключително силно развива нашата емоционалност и душевност.

 

Кога ви е било най трудно в работата?

Колкото и невероятно да звучи, истината е, че с всяка следваща година ми става все по-трудно и все по-трудно. Колкото и да сме опитни, колкото повече вървим напред, толкова по-отговорни ставаме. Осъзнавам, че това, което правим, е отговорност. Трябва да развиваме „A to JazZ“ всяка следваща година и да вървим напред.

Паралелно с това фестивалът се разраства, което води след себе си и отговорността да се осигурят на публиката всички удобства –  цялата инфраструктура да работи така, че да предложи на феновете ни едно незабравимо преживяване.

 

Сигурно познавате и другото лице на успеха – умората от работата, кризите… Как посрещате кризите?

(Смее се.) Преди ги посрещах доста емоционално. Вече не мога да си го позволя. Сега действам по протокол. Ако ми угасне левият двигател, няма никакъв смисъл да викам, да се блъскам, да чупя чаши… Просто се налага да отворя наръчника на пилота, да отгърна на еди-коя си страничка, където е описана процедурата за ремонт на изгаснал двигател, и да следвам инструкциите.

 

Ръководите огромен екип. Когато вашите хора изгубят вдъхновение, какво предприемате?

Може да ви прозвучи утопично, но това за 9 години не се е случвало. Ще ви кажа защо. Ядрото в основата на екипа на джазфеста се е запазило от първия ден. Заради магията, която правим заедно. И заради признанието на многохилядната публика, че този фест зарежда душите и сърцата им. Целият екип - от главен координатор, стейджмениджър, мениджър продукция до мениджър базар и екипа по почистването, се зареждат истински от думите на признание на хората.

В България изпитваме недостиг и остра нужда от това някой да ни потупа по рамото. Да каже „браво“ и „благодаря“ и да го направи искрено истински. Обикновено по време на феста, когато не съм на сцената, аз се разхождам сред публиката и разглеждам хората. Гледам какво правят, искам да знам какво се случва. Тази година стотици хора, които не познавам, видели ме на сцената, разбрали, че аз съм водещ и организатор, ме спираха, за да ми кажат „Благодаря!“. И това беше моят „A to JazZ“ . Моето лично преживяване на деветото издание. Всяка година градираме в емоционалната част на преживяването „A to JazZ“. И за мен това беше най-емоционалният фестивал, който съм имал.

 

След 9 години фестивалът „A to JazZ“ може ли да се самоиздържа?

Събитието е постигнало тази цел на 60%. Това е голямо постижение за безплатен фестивал. Аз самият съм музикант и само допреди три години бях на пулта в зала „България“. Свирил съм като тромпетист в оркестъра над 15 години…

Подобен културен продукт обаче много трудно би могъл да се осъществи без помощта, която получаваме от публичния сектор – Столична община и Министерството на културата, както и част от фондовете на „Америка за България“, с чието съдействие осъществяваме фестивала.

Това да не продаваш билети според мен като извод е по-добрият вариант от варианта да продаваш евтини билети.

Аз съм професионалист и съм направил проучване - знам как е вървял пазарът през последните 10 години. Джазът генерално не продава билети на повечето места по света.

Аз съм търсил и икономически модели, за да разбера можем ли всъщност да сложим билети? И колко ще струват тези билети?

Първо къде ще направим този фестивал? Ние трябва да го преместим, защото на територията на Южния парк не можем да направим заграждения. Второ, дори да е възможно, оградата, която трябва да сложим, ще е дълга 2 километра… И за тези 35 хиляди души трябва да се подсигурят поне 5 входа... Освен това тогава няма да дойдат 35 хиляди, а ще дойдат 5 максимум за трите дни. И колко трябва да струват билетите? Накрая сметката не излиза спрямо поставените идеални цели. 

 

 

По-трудно ли се прави джазфест у нас отколкото в чужбина?

Зависи коя чужбина. Когато говорим за културни събития с висока художествена стойност, а не за комерсиални фестивали, в страните от Европейски съюз има няколко сериозни плюса. Ако имаш инструмента публични средства, ти го имаш за 2, 3, 4 или 5 години напред. Т.е. кандидатстваш за тамошния културен календар с дебютна идея и ако тази идея има смисъл и е проработила успешно през първата година, на база на тези резултати се отпуска финансиране за следващите 3, 4 , 5 години. Това дава сигурност и стабилност за развитие.

 

Кога ви връхлитат идеите?

Най-вече в банята. Което е ужасно. (Смее се.) Хората пеят под душа, а аз започвам да мисля. И ме връхлитат страшно много идеи наведнъж. Не мога да ги запомня всичките. И докато изляза и си взема тефтера, ги забравям...

 

Винаги сте в творческа стихия. А мечтаете ли си понякога за по-спокоен живот?

Просто съм такава натура, не мога да се спра на едно място. Въпрос на емоционалност. И тази творческа стихия е в следствие на тази емоционалност в съчетание с възможността да управлявам тази емоционалност.

Не си мечтая за по-спокоен живот, щастлив съм от това, което ми се случва. Това „Благодаря!“ на публиката го превръщам в енергия, която мога да вложа в развитие на идеите си. В развитие на фестивала и на бъдещи проекти. Обичам да го правя не заради адреналина, а заради това, че създавам нещо, чиято проекция радва хората и ги прави щастливи.

 

 

Моля почакайте...