Детето край нас и в нас пише и рисува

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Около празника на детето 1 юни в София има най-различни събития. Толкова, че едва ли могат да бъдат изброени. От рисуване, през празници, песни, танци, панаири и други забавления. Но все пак всичко така или иначе беше свързано повече с четеното и писането, както и с образованието, което е и едно продължение на празника на буквите. Пък и някои събития като че ли възрастните ги правиха и за себе си, за да се почувстват и те отново деца.

2Националният детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка” , организиран от Дирекция „Култура” на Столична община беше едно от приятните и значими събития в тази посока. В него са участвали 278 деца от цялата страна в двете възрастови групи: 9-12 години и 13-15 години. Както отбелязва председателят на журито писателят и поет Георги Константинов: „Виждаме едно предимство на съвременните днешни теми в цялата купчина от най-различни творби. Съвременният поглед не отсъства и в приказки, които са вдъхновени и от някои по-известни фолклорни или митологични мотиви”. И това е наистина така, защото някои от приказките са и с чувство за хумор, и с напълно съвременна рефлексия. Такава е приказката „Когато веганите изпият слънцето” от Кирил Димов от Казанлък, в която младият автор приятно иронизира някои мании на съвременната ни цивилизация. В него един свят от кротки вегани изяжда зеленината и всичката трева. И животните, които искат да спасяват, загиват.

А приказката завършва така: „Аз, последният месояден човек на Земята, пиша тези редове, скрит в малък бункер, в който запасите от луканка скоро ще свършат. Пиша, за да задам последния си въпрос към новото човечество. Какво ще стане с нашата планета, когато веганите изпият и Слънцето?!” Това пита младият автор, който за приказката си получи Първа награда във възрастова група 13 – 15 години. Може да се приеме, че този текст има нещо общо с един виц, който се разпространяваше за това кой повече вреди – изяждащите месото и животните, или унищожаващите храната им. Но така или иначе, рефлексията на Кирил Димов е много адекватна. А и той се оказва, че миналата година пак е печелил награда, но в предишната възрастова група. А един пасаж от приказката на Андреа Францова на 10 години е поставен и на корицата на издадената книжка с наградени приказки: „Някои хора не вярват нито в света, в който децата не са родени, нито в този, в който хората отиват, след като приключат житейския си път. Но аз не съм от тях. Аз не само вярвам, но и помня някои неща от света на неродените. Сега ще ви разкажа това, което си спомням. Ще ви разкажа приказка…”.

5_1Иначе приказките и не само те продължават на Пролетния панаир на книгата пред НДК. Тази година за първи път той е на открито, но въпреки различните мнения на издателите дали това е най-подходящото място, има много хора. При това и доста деца, които се разхождат със своите родители между палатките. Пък и времето е с издателите. Така че все пак, усещането от този панаир, който е част от Календара на културните събития в София, е доста позитивно. В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, имаше близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Ангелина Александрова, Бистра Величкова, Владислав Христов, Георги Константинов, Димана Йорданова, Иванка Могилска, Ивинела Самуилова, Иво Беров, Йордан Д. Радичков, Йорданка Белева, Лилия Йовнова, Катя Антонова, Петя Александрова, Рене Карабаш, Росен Карамфилов, Севдалин Генов, Яница Радева, и други.

А когато говорим за деца и ученици, ни се иска да споменем и изложбите от проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство” на фондация „Въпреки”, финансово подкрепен от Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата. През седмицата се откри втората изложба от цикъла „Проф. Андрей Даниел и ученици” в галерия – книжарница „София прес”. А в столичната галерия „Стубел” беше първата изложба от този цикъл, който пренася експозицията от Варна. В София продължава и изложбата „Проф. Николай Майсторов и ученици” в Националната галерия „Квадрат 500”, зала 19 от същия проект. Досега имаше изложби в Кюстендил в галерия „Владимир Димитров – Майстора” – „Проф. Емил Попов и ученици”, в столичната галерия „Арт Алея” – „Проф. Вихрони Попнеделев и ученици” и в Градската галерия на Варна. А финалът ще бъде на 21 юни в галерия „Академия” на НХА, където ще бъде експонирана третата изложба от цикъла на Андрей Даниел и неговите ученици. Тогава ще бъде показана и дигитална видеодокументация от всички изложби и дискусии.

10Излезе и хартиен каталог за неговата изложба. Ето какво написа Андрей Даниел в него:

„Защо сините сливи са червени? - Защото са още зелени!“

Стара художническа смешка

„Учител и ученик – колко просто, колко класическо, едно от най-основните взаимоотношения между хората. Столетия, хилядолетия предаване на щафетата, изграждане на пластовете култура, развиване на цивилизацията. Но дали всичко това е толкова праволинейно, движено от простата логика – учителят знае и предава, а ученикът не знае, учи и приема?

Сигурно има и такива области на познанието, в които този принцип на учене е основния, логичния, сигурния. В науката, медицината, инженерните професии има стандарти, които задължително трябва да се достигнат и категорично да се усвоят. С развитието на дадената област стандартите прогресивно се променят, но остават като основно изискване.

В областта на изкуството, процесът на учене, като че ли протича иначе. Техниките на занаята и тяхното изучаване, създават впечатлението, че и това си е едно обикновено учебно усилие – не можеш – учиш – можеш. Но целта на обучението не е стандарта, а точно обратното – уникалността на отделния човек и неговия талант. Това често се постига и с уникални техники – въобще синтезът между идеи, технология, материали е всъщност изразното средство в изкуството. Този синтез се постига бавно, в непрекъснат процес на общуване с учители и колеги - връстници, това е процес на своеобразна ферментация в резултат на класическата, практическа дилема „проба - грешка“. Събирането на доказателства за собствен възглед и лична художествена мярка е основна цел в изкуството, защото то е всъщност метод за самоопознание. Нерядко откриваме, че основа за това самоопознание не е логиката, а парадоксът, чрез който по странен и вълшебен начин се предават поучителни истории или емоционални състояния, неизразими с думи или понятия. Нали помните онази прекрасна история на Екзюпери за парадоксалната връзка между една шапка и една боа, глътнала слон? Това е диапазонът, в който работи изкуството. Настоящата изложба е опит да се провери на практика, как изглежда връзката „учител-ученик“, има ли я и колко е парадоксална. Изводите ни могат да помогнат да се очертае силуетът на изминалите 25-30 години. Накрая искам специално да благодаря на всички колеги, които се отзоваха на поканата ми”, написа проф. Андрей Даниел. А ние благодарим на него, както и на всички останали участници в проекта – преподаватели и техни ученици /сегашни и бивши/, които с желание се включиха и очертаха един прекрасен образ на връзка между поколенията … 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1.Младият автор Кирил Димов показа и нова книга, която издават заедно с негови приятели в Казанлък

2.Зам.- кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов връчи Първа награда на Кирил Димов от Казанлък в категорията 13 – 15 години за приказката му „Когато веганите изпият слънцето”

3.Председателят на журито Георги Константинов със спечелилия Втора награда /възрастова група 13 – 15 години/ Васил Рахнев

4.Очарователната Андреа Францова /10 г./ е авторка на приказката „Светът на децата преди да се родят”, от която е откъсът на корицата на книгата с приказки от конкурса

5. 6. 7 и 8. На Панаира на книгата пред НДК имаше много големи и малки читатели

9. Соня Руф, съпруга на Петър Увалиев, дойде също на откриването на втората изложба от цикъла в София „Проф. Андрей Даниел и ученици” в галерия – книжарница „София прес”

10. Част от учениците на Андрей Даниел бяха до своя учител при откриването на изложбата

11.Една от картините на Андрей Даниел, включена в изложбата

Моля почакайте...