Декоративно и изящно се преплитат в артистичния текстил

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

В съвременния артистичен текстил рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан се размива. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники. Това пише в анотацията за изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“ в Квадрат 500 на Националната галерия. За съжаление, тъкмо изложбата беше отворена и се наложи да затвори заради противоепидемичната карантина.

3_17

И изложбата в галерия „Академия“, която трябваше да бъде открита на 1 декември по повод 60 години от основаването на катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ в Националната художествена академия, се отложи заради карантината и върху галериите. А иначе в текста за изложбата в Националната галерия /която се надяваме да продължи и след 7 февруари, до когато е предвидена/ с куратори д-р Дочка Кисьова - Гогова и Ирена Димова пише: „Толерантността на текстилното изкуство към различните видове материи дава свобода на неговите създатели за нови идеи, посоки и експерименти, за нова интерпретация на видимото/невидимото в творбите им“.

И още: „Дълги години колекцията „Артистичен текстил“ на Националната галерия бе непозната за широката публика.  В нея са представени Мара Йосифова, Маруся Калимерова, Мария Кочопулос, Елисавета Иконописова, Анна Бояджиева, Петко Петков, Евелина Пирева, Васил Овчаров, Цветана Петрова, Марияна Райнова и други. За това изкуство 1980-те са време на възход. Сред новаторите е „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който въвежда в стенния килим пространствената триизмерност. Художникът оставя трайна диря в развитието на текстилното изкуство не само в България, но и по света. Създава и ръководи катедрата по текстил в Художествената академия у нас. През 1975 основава в Сидни, Австралия школа за художествен текстил, а през 1986 оглавява основания от него Институт за художествен текстил в Ханжоу, Китай. Марин Върбанов и неговите последователи „превеждат“ на текстилен език  изящното изкуство. Техните произведения са достойни за всеки световен художествен музей“.

2_21

Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Мила Стоева, Маргарита Допчева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова, Антония Табакова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането. Творбите им придобиват авангарден характер с емоционалните и смислови препратки в тях и с използването на нови нестандартни материали.

Тази година специалност „Текстил – изкуство и дизайн“ в НХА отбелязва 60 години от създаването си в съвременния ѝ вид, както и 122 години от първата школа за преподаване на текстил. По този повод, както отбелязахме, в галерия „Академия“ трябваше да бъде показана изложбата „Преподавателите“, която включва произведения на преподавателите, допринесли за развитието на специалността през годините: проф. Марин Върбанов, проф. Димитър Балев, Мара Йосифова, проф. Васил Овчаров, проф. д-р Асадур Маркаров, проф. Вихрони Попнеделев, проф. д-р Аделина Попнеделева, проф. Анна Бояджиева, доц. д-р Вержиния Маркарова, ст. преподавател д-р Цвета Явашева. Поради обявената епидемична обстановка и Заповед № 0286–О от 26.11.2020 г.  на Министъра на здравеопазването изложбата  „Преподавателите “ беше отменена за 2021 година.

Изложбата цели да покаже развитието на специалността в исторически план, както и на нейния принос за обогатяването на художествения живот в страната. Нуждата от представяне пред широката публика на учебно-творческите процеси и постиженията в областта на съвременните художествени практики на специалността се обуславя и от необходимостта да се популяризира натрупаният опит, търсенията, възможностите и постиженията на съвременното текстилно изкуство. Водещите концепции на преподавателите и тяхната международна значимост водят до разпознаване на специалността като един от важните фактори в развитието на текстила като изкуство и текстилния дизайн в България.

9_8

Галерия „Академия“ не работи, съгласно разпоредбите, до 22.12.2020 г. Но Международният онлайн симпозиум, част от програмата на честванията, ще го има на 4.12.2020 г. от 13 часа. Симпозиумът е за обучението по текстил и насоките в развитието на изкуството на текстила с лектори от Великобритания (Джанис Джефрис, професор по визуални изкуства към колеж Голдсмит, Лондонски университет); Полша (Марта Ковалевска, изкуствовед, куратор, университетски преподавател, главен куратор на Централен музей на текстила в Лодз); Франция (Бруно Итйер, изкуствовед, куратор на Cité internationale de la tapisserie, гр. Обусон); Швейцария (Жизел Еберхарт Котон, директор на фондация „Том Поли“, гр. Лозана); Китай (Асадур Маркаров, професор, съосновател на Триенале на нишковото изкуство, гр. Ханджоу), САЩ (Виктория Манганиело, визуален артист, професор по текстил в Ню Йоркския университет и Parson’s the New School), България (доц. д-р Вержиния Маркарова и проф. д-р Аделина Попнеделева).

Симпозиумът ще допринесе за обогатяването и по-дълбокото запознаване както на студентите, така и на широката публика с актуалното случване в сферата на текстила по света. В програмата на честванията катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ планира още две събития: изложба „Изящното в приложното изкуство“ на студенти от специалността с куратор проф. д-р Аделина Попнеделева и юбилеен каталог, които ще бъдат представени през 2021 г.

А Вержиния Маркарова и Дима Недялкова – Каприева в свой текст припомнят, че изучаването на традиционните български килимарски орнаменти започва през 1898 г. със създаването на школата по декорация с преподавател Раймонд Улрих. Студентските проекти за килими печелят награди в едни от най-престижните за времето си европейски форуми в: Брюксел (1898 г.), Лиеж (1904 г.), Лондон (1906 г.). По-късно за преподаватели са поканени Стефан Баджов (1908 г. – декоративно изкуство) и Харалампи Тачев (1910 г. – декоративно изкуство и стилознание). Широкото присъствие на текстила в човешкия бит (за облекло и в интериора), както и бързо разрастващият се всред все повече социални кръгове интерес към модата и нейните постоянно променящи се тенденции, водят до необходимостта от нова специализирана школа.

Така през 1904 г. се създава „Школата по везмо и плетене на тантели“ с преподавател Тереза Холекова - Михайлова, която я ръководи до 1922 г. В нея се изучават образци от традиционната българска бродерия и брюкселската дантела. Създават се проекти и текстилни произведения за облекло и интериор. От 1923 г. школата се поема от Райна Руменова. През годините както Академията, така и школите и ателиетата по текстил претърпяват различни промени.

С разрастването на индустриализацията в България се засилва потребността от дизайнерски кадри. Това е предпоставка отново да бъде създадено ателие за обучение по текстилни практики. Необходим е специалист, който да оглави възродената специалност. С постановление на Министерския съвет № 201 от 7 септември 1959 г. се открива специалност „Художествено оформяване на тъканите“. Ръководството на ВИИИ „Н. Павлович“ изпраща през 1953 г. второкурсника Марин Върбанов, правещ впечатление не само с таланта си, а и с изключителната си харизма и умения в общуването, като стипендиант в Китай (по Спогодба за културно сътрудничество между НР България и КНР от м. юли 1952 г., включваща и обмен на студенти), за да учи текстилен дизайн и текстилно изкуство.

11_9

След дипломирането си (1959 г.), Марин Върбанов се завръща в България и започва да преподава текстилна композиция и живопис. За времето, в което ръководи специалността, той успява да обучи и възпита няколко поколения български артисти, работещи в областта на текстилното изкуство и текстилния дизайн, някои от които играят важна роля в развитието на изкуството на текстила в световен мащаб. Негова и на екипа, който сформира по-късно, е заслугата за създаването на съвременната българска текстилна школа. През 1971 г. Върбанов кани за асистент един от първите си студенти – Димо (Димитър) Балев, който още тогава се откроява с таланта, интелекта и високата си обща култура. През 1972 г. Балев започва да води часовете по текстил след четвърти семестър. Така реално вече се обособяват две текстилни ателиета.

Бързото налагане на Марин Върбанов като художник от световна величина и реализацията на различни негови проекти в чужбина водят до честите му отсъствия от страната. Затова той кани Мара (Мария) Йосифова – художник с изключителни постижения както в областта на текстилния дизайн, така и на текстилното изкуство, да поеме за определени периоди от време неговото ателие. Нарастващият интерес към специалността и динамичният начин на живот на Марин Върбанов предпоставят откриването на още едно ателие по текстил, което се поема от Васил Овчаров, потомствен текстилец с натрупан опит в областта на текстилния дизайн – тъкáн и печатан – и с новаторски търсения в стенната декоративна тъкан, ерудит и интелектуалец.

През 1984 г.  Димо Балев кани за асистент своята ученичка Анна Бояджиева, доказала качествата си още като студентка и с голям афинитет към експеримента, която пет години по-късно поема собствено ателие по текстил и води развитието на специалността в посоката на изкуството на нишката и меката скулптура. През 1995 г. Балев кани за свой асистент и завършилия Китайската художествена академия (КХА) в Ханджоу Асадур Маркаров, който започва обучението си в ателието на Васил Овчаров и продължава при Марин Върбанов в създадения от него Институт за съвременен текстил в Ханджоу. Обратно на цялостната обществена и културна картина след настъпилите политически и социално-икономически промени у нас през 90-те години, благодарение на реформите в образователната структура, съобразени със съществуващите европейски и американски практики, и решението за „свободен прием“, броят на студентите в специалността чувствително нараства.

Така в периода 1995 г. – 2004 г. се обособяват четири ателиета по текстил: на Димитър Балев, Васил Овчаров, Анна Бояджиева и Асадур Маркаров. След оттеглянето на Васил Овчаров от преподавателската дейност през 2007 г. ателиетата по текстил остават три, а от 2014 г., когато се оттегля и Димо Балев, две. През 2010 г. Асадур Маркаров заминава за Китай, за да продължи обучението си за третата образователна степен „доктор“ в КХА в Ханджоу, специалност „Мека скулптура“ в Департамента по скулптура, където остава да преподава и до днес. Неговото ателие се поема от Вержиния Маркарова, която започва обучението си в ателието на Димо Балев и продължава при Марин Върбанов в създадения от него Институт за съвременен текстил в Ханджоу. От 2019 г. второто ателие по текстил се ръководи от Аделина Попнеделева, утвърден автор и изследовател с доказани теоретични и практически приноси. Притежава разностранни познания, необходими за обогатяването на знанията на студентите. Нейната научна и творческа дейност се отличава с индивидуален почерк и непрекъснат стремеж към новото.

Още от създаването на специалност „Художествено оформяване на тъканите“ през 1959 г. в нея се изучава и живопис. От 1989 г. „Живопис“ в специалността преподава Вихрони Попнеделев, утвърден автор, работещ в сферата на живописта, керамиката, авторската хартия, текстила и др. От 2009 г. в новосъздадената дисциплина „Текстилни техники и технологии“ преподавател е и Цвета Явашева - авторка, работеща в сферата на текстила и авторската хартия. Преподавателският екип в катедрата се състои от изявени художници с дългогодишна практика и международно признание. Така специалност „Текстил – изкуство и дизайн” се развива и утвърждава като една от най-прогресивните и търсени специалности в НХА. Преподаватели и студенти от специалността участват активно в художествения живот на страната и света, и изграждат облика на съвременния български текстил. Двете главни опорни точки за създаване на специалността още от самото начало са богатата българска традиция в областта на текстила и социалният интерес и потребност на обществото от високохудожествени текстилни продукти.

1_37

Специалност „Текстил – изкуство и дизайн” има уникалната задача да подготвя художници в областта на текстила като изкуство и дизайн. Липсата на подготовка на художници, работещи в областта на текстилния дизайн и естетическите потребности на обществото, е причина още в самото начало от създаването на специалността в процеса на обучение да се осъществява преливане на идеи и умения от сферата на текстилното изкуство към дизайна за текстил и обратно. Този възглед за свободно проникване на художествени идеи от изкуството в дизайна и обратно е изключително ценно предвиждане на бъдещето и е характерна особеност в процеса на обучението в специалността. Характерна е отвореността на специалността към световните култури и практика. Така специалност „Текстил – изкуство и дизайн”, нейните преподаватели и студенти стават част от европейското и световно текстилно изкуство и дизайн, заявяват още Вержиния Маркарова и Дима Недялкова – Каприева. А ние се надяваме, че зрителите ще могат да видят всичко това, за което става дума в този текст.

Текст: екип на „въпреки.com“, НГ и НХА

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1 - 3. Изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“ в Квадрат 500 на Националната галерия – снимки Стефан Джамбазов

4. Мария Киркова – „Внезапна среща“, 2010

5. Елисавета Иконописова /1934 - 2013/ - „Копнеж”, 1989 - снимка Стефан Джамбазов

6. Марияна Райнова – „Композиция - бяла”, 1983 - снимка Стефан Джамбазов

7. Евелина Пирева – „Прозорец”, 1984 - снимка Стефан Джамбазов

8. Мила Стоева – „Пулсации”, 2020 - снимка Стефан Джамбазов

9. Вержиния Маркарова – „Портали”, 2016 - снимка Стефан Джамбазов

10. Марин Върбанов /1932 - 1989/ - „Старинен мотив”, 1974 - снимка Стефан Джамбазов

11. Марин Върбанов и съпругата му Сун събират в дома си на ул. „Оборище“ в София артистичната бохема на столицата и страната - снимка архив Икар Прес

12. Марин Върбанов /1932 - 1989/ - „Композиция”, 1984 - снимка Стефан Джамбазов

13. Проф. Анна Бояджиева - снимка Стефан Джамбазов

14. Анна Бояджиева – „Небето под мен” - снимка Стефан Джамбазов

15. Васил Овчаров – „Отражения”, 1982 - снимка Стефан Джамбазов

16. Маруся Калимерова /1953 – 2017/ - „Композиция в бяло“, 1984 – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...