Дарителството възвръща престижа си

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy_1

Дарителството в България традиционно има дълбоки корени. И въпреки, че донякъде беше загърбвано от хора и институции по време на соца, когато управляваща комунистическа партия - държава имаше претенция да управлява всичко, включително и даренията, и тогава все пак се намираха хора, които бяха готови да се откажат от притежанията си в името на обществото.

Сега вече като че ли все повече наблюдаваме дарителски жестове, особено в областта на културата, когато някои творци и наследниците им се убеждават, че не парите, които могат да припечелят от едно произведение на изкуството, са най-важното в този свят. И като че ли в потвърждение на тези думи, тази седмица се оказа, че има ред събития в столицата, свързани с дарителството. Новият изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България” Слава Иванова представи пред журналисти програмата за годината на фонда, като отбеляза в разговор за „въпреки.com: „Основната мисия, основната цел на Национален дарителски фонд „13 века България” е дарителството. Пред екипа на фонда, и пред мен стои изключително важната задача - да работим в тази посока”.

2_16

Фондът е създаден през 1980 година, в началото учреден като Държавно - обществена организация, по-късно преименуван в Национален дарителски фонд „13 века България”. От тогава досега в продължение на близо четиридесет години хиляди дарители – физически и юридически лица, с благородни дарителски жестове подкрепят българската култура и изкуство, опазването на културно - историческото наследство, образованието, науката, подкрепят се социално - интеграционни дейности. Слава Иванова продължи: „През 80-те години фондът е единствената организация, през която преминават всички дарения в България. Той е създаден с тази цел – да подпомага и организира дарителството в страната. И в момента по закон това е негова функция и негова мисия. Нищо, че мнозина припознават НДФ „13 века България” само като една от организациите, чиято основна дейност е финансирането на културни проекти, като фонд „Култура”, например. Всъщност има съществена разлика. Разбира се, НДФ подпомага и в момента външни проекти, но все пак основната му цел е друга”.

Нека припомним, че къщата, в която се помещава фондът, е дарена от проф. Васил Геров. „Проф. Васил Геров е от тези хора, които искат всичко да научат. Като се хване с нещо, трябва да го научи. Енциклопедист. Той беше „Водният цар”, много забележителна личност”. Това каза за него преди време за „въпреки.com” проф. д-р Валентин Обретенов от катедра „Хидроаеродинамика и хидравлични машини” на Техническия университет в София, който сочи проф. Геров за свой учител не само в професията, но и в дарителството. Васил Геров дарява къщата си на НДФ „13 века България“ с волята в нея да се обособи изложбена зала, която да носи името му, като пространство за изложби, концерти, дискусии, представяния на книги, четения, връчване на награди, рецитали на рояла Bluthner на проф. Геров, който и до днес се пази в добро състояние. Колкото за програмата на фонда тази година Слава Иванова отбеляза, че имат желание да инициират няколко важни дарителски кампании, посветени на национални каузи.

1_29

„Първата ни идея е предложение на екипа на фонда. Тя не е нова. От 70-те години до днес е дискутирана многократно в общественото пространство. В София няма монумент, който да символизира българската държавност. Знакови за столицата ни са и катедралният храм - паметник „Св. Ал. Невски” и паметникът на Незнайния войн, които имат отношение към темата, но не я въплъщават. Във всички големи европейски столици има такива монументи и то в централната и най-представителна част. Давам си сметка, че това е трудна задача. Тя търпи развитие и ще премине през различни етапи. Със сигурност първата фаза предполага широка обществена дискусия за изясняване на идеята и характера на подобен монумент. Ще организираме работни кръгли маси с изтъкнати скулптори, с историци, с архитекти. Очакваме от тях професионални мнения, и реакция първо към самата идея, и второ - предложения как би могла да бъде реализирана. Една такава кауза е не само значима, но и тя наистина би била в състояние да обедини не само българите, които живеят в страната, но и онези, които са далеч”, твърди Слава Иванова.

Споделяме, че сме свидетели как често националното се разбира и се измерва с размера на меча или наличието на кон или не в някои от съответните скулптури. Слава Иванова е съгласна и добавя: „За това и сме много умерени и не предпоставяме решението. Нека идеята да изкристализира, да имаме по-ясна представа за това какво искаме да се случи и едва тогава могат да бъдат водени конкретни разговори, включително и за това, къде може да се осъществи тя. Една подобна задача би била и стимул за развитието на съвременната българска монументална скулптура. Нека има сблъсъци, по-добре да са публични и смятам, че различните мнения могат да бъдат ползотворни. Първият въпрос е какъв трябва да бъде този символ. Съвременното изкуство дава възможност за много и различни решения. Така че като говорим за монумент – символ на държавността нямам предвид фигурата на хан Аспарух на кон. Трябва да се търсят по-съвременни форми. Ако ще се конкурираме с някои от съседите си, това едва ли е най-добрият вариант да създадем нещо трайно, което олицетворява държавата ни. Идеята е съвсем друга, мисля че тя е актуална и може да обедини много хора. Целта е да ги накара първо да се замислят какво е държавата за нас и защо имаме нужда от нея. Дори с повдигането на този въпрос вече сме извървели някаква част от пътя. Ние имаме желание да работим по тази тема. А тя може да бъде обвързана и с други национално значими цели – мисията на фонда е тази”, разкри Слава Иванова.

Столична община също се включи в дарителска акция през седмицата. Зам. кметът доц. д-р Тодор Чобанов връчи дарение от книги на библиотеки на столични училища, на Столична библиотека и филиалите й, на библиотеката към Дом на културата „Искър“, на Центрове за настаняване от семеен тип за деца и на Дома за ветерани на културата и изкуствата в София. Столична община предостави общо над 2 500 броя от 200 заглавия с детска и юношеска литература, творби на български и световни класици, енциклопедии, речници, народни приказки и др., издадени от издателствата „Захарий Стоянов”, „Дамян Яков”, „Изток-Запад“, „ПАН“, „Жанет 45” и др. Подбрани са и книги, посветени на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на отечеството. Библиотеките получиха и книги, финансирани от Столична програма „Култура“ на Столична община.

5_14

Инициативата на Столична община е инвестиция в развитието на децата, която има за цел да насърчи четенето сред учениците. „Тези книги ще попаднат във вашите добри ръце, а от там и в ръцете на малките читатели. Ние ще се радваме да спечелим много нови млади читатели, както Столичната библиотека със своите филиали и пътуващия библиобус в последните години има десетки хиляди читатели в детска и младежка възраст. Това е изключително важно и основната ни битка е да привлечем тази младежка аудитория... Проучванията на икономиката на културата, които ние оповестяваме регулярно, доказват по несъмнен начин, че книгата в България е във възход, броят на читателите се увеличава, средното потребление също и наша мисия е да насърчаваме този интерес и да изграждаме читателската култура в децата и младежите на нашия град”, каза доц. д-р Чобанов. Той сподели, че на дневен ред са няколко проекта за разширяване на библиотечната мрежа, включително и за начало на кампания за създаване на малки моделни библиотеки в знакови райони на София, които по някаква причина са останали без достъп до библиотечни услуги. Обсъждат се локации и вече има идейни проекти. Зам. кметът подчерта, че няма да спрат и усилията за изнасяне на четенето в нестандартни места и даде за пример създаването на Читалнята в Градската градина на София. Такива читални се планира да бъдат създадени и на други места, защото понякога е по-лесно да отидеш при читателя, отколкото той да бъде доведен в библиотеката.

Националната галерия пък откри две изложби, свързани с дарителство. В Двореца бяха показани дарения между 2015 – 2018 година. Изложбата включва видово и стилово разнообразни творби. Тя е възможност, публично да се обявят имената на дарителите през този период и да се изрази благодарност за проявената от тях щедрост към Националната галерия. Дарителството в България има дълголетни традиции, както вече отбелязахме. Това благородно и родолюбиво дело е свързано и с формирането на националната художествена колекция още преди официалното създаване на Националната галерия като самостоятелна институция. Днес  най-големият художествен музей в България притежава над 42 000 творби на християнското изкуство, живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство  от страната, Европа,Азия, Африка и Америка. Значителна част от тях са дарения от български и чуждестранни институции и частни колекционери, от художници и техните наследници, от ценители. През последните години музейният фонд се попълва епизодично със сравнително малко на брой откупки, но само за периода от 2015 до 2018 се обогатява с дарени от 44 българи и чужденци над 360 произведения, приети след тяхната идентификация и оценени от експертите в галерията като притежаващи високи художествени качества. През 2018 бе получена по завещание голяма парична сума от живялата в Австралия българка Маргарита Занеф. Предстои да бъдат закупени произведения, с които да се попълни колекцията според професионалните критерии на музейните специалисти, отбелязват от галерията.

А в къщата - музей „Вера Недкова“, дарена от художничката и стопанисвана от Националната галерия, се откри изложба на Анна Бояджиева. Професор в Националната художествена академия, тя работи в областта на съвременния текстил, пространствените обекти и инсталацията, като използва различни материали, техники и технологии. „В дома на Вера Недкова“ е нова програма на Националната галерия за поредица от изложби, дискусии и срещи в пространството на Къща – музей „Вера Недкова“. Апартаментът,който художничката обитава през годините, ни въвежда в нейния личен творчески свят, изпълнен с много уют и интимност. Той е бил припознаван от самата нея като пространство за споделяне.Тази идея стои в основата на програмата за продължение на волята на Вера Недкова, нейният дом да стане център за интелектуални и артистични събития. През 1995, година преди смъртта си, Недкова завещава на държавата в лицето на НХГ своя апартамент в София, цялото си имущество и творби: 117 живописни творби и 1282 рисунки, 57 икони, съдове и малка пластика.

7_1

Националният военноисторически музей в София също се присъедини към изложбите, свързани с дарения. Там беше открита изложбата „Памет за бъдещето“. Тя представя част от даренията, получени от музея през изминалата година, и е жест на признателност към всички, благодарение на които създаваме разказа за нашето минало. Изложбата включва артефакти на емблематични и малко познати за българската история личности, дарени от техни наследници, техника и снаряжение от военните формирования в страната. Сред експонатите са снимки и документи на убития в Пловдив при провъзгласяване на Съединението кап. Райчо Николов, кавалерийски гети на д-р Константин Стоилов (по-късно министър-председател), с които участва в Сръбско-българската война като командир на конен взвод, часовник, снимка и войнишки кръст „За храброст“ на най-малкия доброволец в Първата световна война – 10-годишния Никола Костов. Разказът за военната история се обогатява и с новопостъпили вещи на един от майсторите на четката Александър Мутафов – военен художник по време на Балканските и Първата световна война, с куртка и отличия на полк. Константин Сърнев – командир на 5-и пехотен дунавски полк (1938–1941), както и с вещи на ген.-полковник Радню Минчев, заемал редица ръководни длъжности до 1989 г., а от 1990 г. е началник-щаб на Българската армия. Най-новата история на армията и българското участие в мироопазващи мисии ще бъдат допълнени от униформа тип „Сахара“ на ген. Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия (2002 – 2006), член на Военния комитет на НАТО (2002 – 2006), както и от знаме на 26-ия контингент в Кабул и икона на Св. Георги Победоносец, връчена на българския контингент в столицата на Афганистан през 2007 г. По инициатива на Командването на Сухопътните войски на събитието се поставя и началото на съвместна инициатива на Националния военноисторически музей и Сухопътни войски, чиято цел е да насърчи дарителството в Българската армия, така че нейното съвременно битие да бъде съхранено за бъдещите поколения. ≈

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Слава Иванова, изп. директор на Национален дарителски фонд „13 века България”

2 и 3. Къщата, където се помещава НДФ „13 века България” в София е дарена от проф. Васил Геров

4 и 5. Зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов връчи дарението от 200 заглавия с 2 500 книги на столични библиотеки и институции

6. „Пътека” - една от дарените две картини от художника проф. Станислав Памукчиев на Националната галерия след голямата му изложба там преди време

7. Художниците Захари Каменов и Чавдар Петров също имат картини на изложбата с дарения в Националната галерия

8. Йорданка Пашова, колекционерка на творбите на проф. Божидар Бончев /на снимката/, е дарила на галерията негова творба, която е откупила от изложба

Моля почакайте...