Да влезеш във филма

Интервю на Теодора Станкова с Жаклин Вагенщайн

За кино-литературния фестивал CineLibri, чието пето издание се задава в началото на следващия месец, разговарям с неговия идеолог – Жаклин Вагенщайн, за която да живееш е като да гледаш филм.  

 

Как се роди идеята за „Синелибри“?

Когато ежедневието ми е белязано от книги, много от които имат филмови версии. И  дълги години се занимавам с издаване на поредица за най-гениалните кинорежисьори в света - поредицата „Амаркорд”, побрала автобиографиите на Чаплин, Фелини, Антониони, Тарковски, Бергман, Бунюел, Бертолучи, Уди Алън…. Така че идеята за фестивала „Синелибри“ се роди съвсем естествено. Професионалният път на семейството ми е обвързан с киното – освен издател, баща ми Раймонд Вагенщайн, е кинокритик, режисьор и сценарист, а дядо ми Анжел Вагенщайн е блестящ разказвач и киносценарист. А ако говорим по-конкретно, идеята за фестивала ми хрумна там някъде, в преддверието на 25-ата годишнина на издателство „Колибри”. Оказа се далновидна идея. От опита си дотук научих, че ако влагаш цялата си енергия в една смислена кауза, ако си всеотдаен и посветен на онова, което обичаш и можеш да правиш най-добре, вложената любов се възвръща, при това умножена хилядократно. Нетърпението на публиката по отношение на петото издание на CineLibri е показателно.

 

 

Какво е различно в петото издание? Кои са звездите и акцентите в програмата?

Различното  е съпътстващият образователен модул на фестивала, който тази година е по-ясно очертан. Става дума за международния уъркшоп „Изкуството на адаптирания сценарий”, който ще доведе в София две от светилата в тази област – Линда Сийгър и Джулиан Фрийдман. Това е двудневен семинар за млади професионалисти от цял свят, които искат да придобият практически знания за създаването на сценарий, базиран на книга или действителна история. Другата новост е включването на три прекрасни драматизации по книги в тазгодишната паралелна програма: „Вечерята” на режисьора Пламен Марков по романа на Херман Кох, „Козметика на врага” на режисьора Петър Денчев по романа на Амели Нотомб и „Променяне”, моноспектакъл на Йоана Буковска-Давидова по мемоарната книга „Промяна” на Лив Улман.

А звездите и акцентите във филмовата програма са много. Имаме 55 филма, повечето премиерни за България, 15 госта от световна величина, 23 специални събития и галавечери, и 2 грандиозни церемонии в зала 1 на НДК!  Откриването на 5 октомври ще е съпроводено с прожекция на новия филм на Роман Полански - „Офицер и шпионин”, който взе Голямата награда на журито във Венеция, а  церемонията по награждаването ще бъде последвана от прожекция на филма „Тази, която не съм” с френската кинозвезда Жулиет Бинош. Гордея се и с факта, че ще успеем да покажем един много естетски и жанрово провокативен филм, базиран на комикс – става дума за „5 е съвършеното число” с Тони Сервило и Валерия Голино. Не мога да не спомена още едно заглавие, натоварено с огромни очаквания заради атрактивната книга, на която се уповава, заради именития режисьор, застанал зад проекта – Ричард Линклейтър, и заради брилянтната Кейт Бланшет, която отново прави роля, достойна за „Оскар”. Филмът се казва „Къде си, Бернадет?”. Запомнете това заглавие! Селекцията от документални филми също е много добра – достатъчно е да спомена само филма „Мистерията Лагерфелд” за великия моден диктатор Карл Лагерфелд и „Мъжът, който си играеше с огъня” за шведския писател и разследващ журналист Стиг Ларшон.

По традиция сред гостите има известни кинорежисьори – като Даниел Алфредсон („Смъртта на един автор”) и Рита Азеведо Гомес („Португалката”), известни  писатели – като израелския Фокнър А. Б. Йехошуа („Жената от Йерусалим”) и шведския писател и журналист Давид Лагеркранс, който написа не едно, не две, а три продължения на „Милениум”. И ще ги представи у нас на 12 октомври в „Перото”, макар да гостува в качеството си на член на журито на CineLibri. Председател на журито е „шотландският боец” Кристоф Ламбер, известен и като Тарзан от рода Грейстоук. Останалите арбитри, от които ще зависи изборът на най-талантлива екранизация тази година, са големият европейски режисьор Раду Михайлеану, българската актриса Ирини Жамбонас и италианската актриса Лоредана Каната.

 

 

Как привличате вниманието на публиката? Българската публика различна ли е от публиката на други места по света, според вас?

 

Не смятам, че българската публика е по-различна от която и да е публика. Както навсякъде по света, така и у нас има много любознателни и одухотворени хора, които се интересуват от добро кино и стойностна литература, както и от иновативни начинания и експерименти в изкуството. Това всъщност е нашата публика. И когато един фестивал предлага качествен продукт, а ние предлагаме такъв, не се налага да използваме специални трикове за привличане на вниманието. Разбира се, във всяко общество има хора, които не носят изискванията на една по-висока естетика, съответно се задоволяват с по-комерсиални (без това непременно да значи лоши!) и семпли предложения в областта на киното и литературата. За всеки влак има пътници.

 

Как избирате участниците? Как се спирате на даден избор?

 

Бързите решения, доколкото те се опират на интуиция и вече натрупан опит, обикновено са право в целта. Ако имате предвид заглавията в програмата, селекцията за следващия фестивал започва веднага след края на предходния. Тя се извършва на няколко етапа, следва няколко групи критерии. Гостите, които каним, не са случайни – техният избор кореспондира по един или друг начин с филмите, влезли в селекцията за съответната година. Важно е дали даден гост има какво ново да каже на българската публика, има ли значимо послание. Веднага давам пример: тази година един от гостите ни е Гарард Конли, чиято мемоарна книга „Заличено момче” вдъхна живот на едноименната екранизация с Никол Кидман и Ръсел Кроу. Много вълнуващ текст, превърнат в мощно отекващ сценарий, който се занимава с отношението към различните от нас, с нездравата вяра на широк кръг хора, че хомосексусалната ориентация се лекува. Гарард Конли ще има 4 срещи с публиката: в София  на 6-и октомври, във Варна на 7-и октомври, в Бургас на 8-и октомври и в Пловдив на 9-и октомври. Любопитна съм да разбера какъв ще е отзвукът.

 

„Синелибри“ ви среща с много интересни хора. Коя е най-интересната среща?

 

Може би тази с Иън Макюън, за мен е един от най-добрите писатели на съвремието ни.

Очаквам с нетърпение срещата с Кристоф Ламбер и журита на 13 октомври в зала 1 на НДК, както и всички срещи с гостуващите писатели, режисьори, актьори тази година.

 

Коя е най-трудната част от вашата работата?

 

Това че времето никога не стига. Иначе, когато правим нещата с любов, се сблъскваме лесно с трудностите и ги преодоляваме, защото целта е по-важна.

 

Как приемате критиката?

С половин ухо.

 

А комплиментите как приемате?

С другото ухо.

 

Кой е най-големият комплимент за вас?

Щастливите зрители и читатели.

 

Кога се чувствате удовлетворена?

Когато видя щастливи зрители и читатели.

 

Кога ви връхлитат идеите?

Непрестанно, по всяко време, без предупреждение.

 

А кога блокирате?

Често, от претоварване, отново без предупреждение.

 

Как посрещаш кризите?

Опитвам се никога да не забравям, че това не са кризи, това са уроци.

 

Мечтаете ли си понякога за по-спокоен живот?

Да. Искам да създавам идеи, не да им робувам, но не знам дали е възможно. Или още не съм се научила. Все още търся баланса. Ако го открия, предполагам ще съм много по-спокойна.

 

Вашият екип е носител на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в област „Кино“ за миналата година. Какво е усещането?

 

Гордеем се с тази награда, защото ни е първата. Разбира се, че признанието е важно. Имаме нужда от обратна връзка. А също и да знаем, че усилията ни са дали хубави плодове, че са забелязани и оценени. Важно е и за екипа, защото вярвам, че една подобна е награда е мотивираща.

 

Моля почакайте...