COVID-19 е провокация и за творческия дух

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Постепенно мерките срещу епидемията отслабват и в областта на изкуството. Галериите заработиха, тръгват театрални спектакли и концерти, вече и на закрито. Но се оказва, че започват да се показват не само отложени културни събития, а и такива, сътворени по време на извънредното положение, осмислящи изолацията и предизвикателствата за хората като социални същества.

1_15

Художникът проф. Станислав Памукчиев откри изложба „Монолози – рисунки в изолация” в столичната галерия „Арте”. Това са рисунки, правени точно по времето на забраната за социални контакти. При това рисунките са на детско блокче, което съвсем не е само художествено решение, а необходимост в тези дни. „Когато беше обявено извънредното положение, нямах хартии и бои вкъщи. Магазините за такива стоки бяха затворени и успях да намеря само такова детско блокче. Използвах и акварели на внучето и така направих тази изложба в кухнята си”, сподели пред нас художникът при откриването й. А в текста за нея написа: „Изложбата представя рисунки от последнитe два месеца, в условия на принудителна изолация. Рисунки, създадени в  ситуация, в която психичната среда е натоварена от екзистенциални напрежения и есхатологични предчувствия, от изплували атавистични и архетипни сенки”.

А в текст за „въпреки.com” проф. Георги Каприев написа: „Изложбата представя част от рисунките, произведени от Станислав Памукчиев в домашната му кухня през месеците на принудителна изолация – лабораторно-монологична ситуация. Монолог, определен от него като екзистенциално напрегнат. Екстремно драматичен, ще добавя аз. Негов хоризонт са натрапваните очертания на едно хаотично настояще и съвършено неясно бъдеще. В такава перспектива единствен ресурс за някаква стабилност става миналото. В дългосрочен план – много рисков ресурс, трябва да се признае.

Памукчиев обаче няма намерение да се умилява от възпоменания, още по-малко да съчинява миналото си. Не тръгва към конкретни „спомени“, а нахълтва в генетичното и историческо помнене на човека и през него навлиза в паметта за битието. Става дума за битийни смисли, неповлияни от значенията на нещата, задавани от функциите им в едни или други фактически ситуации. Погледът е към тоталността на битието. При такъв поглед се откриват архетипични фигури, „архетипни сенки“, както пише Памукчиев. Неговите сюжети се разгръщат в утробата на битието. Позиция, заявена колкото деликатно-фоново, толкова и директно в повечето рисунки”, написа Георги Каприев.

8_6

Една друга изложба пък без да е мислена към конкретната ситуация, се оказа в известна степен пророческа. Става дума за изложбата Order на Филип Попов в обновения изложбен център на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София. Изложбата на графика Филип Попов трябваше да бъде открита точно на 13 март, в деня, когато беше обявено извънредното положение. Има нещо символично в това, защото темата на художника винаги е била предупреждение за заплахите, които дебнат света ни. Изложбата изчака своето откриване и сега зазвуча още по-актуално, въпреки че не е рисувана в месеците на изолация.

Изложбата представлява черно-бели графични абстрактни картини, които предлагат не толкова сюжет, колкото усещане. Усещането за студено съвършенство. Има и няколко в цвят, но те също задълбочават усещането за опасности пред човечеството. Както Филип Попов ни каза:  „Това са едни структури, които изобразяват по един зловещо красив начин диктатурата, която ни заплашва всяка секунда”. И още: „Това е предупреждение за световния ред, който настъпи точно за два часа. Без някой да повярва, без някой да очаква - европейски демокрации, световна политика, миролюбива политика. Тоталитарните режими се върнаха точно за два часа.

Темата ми е една и съща. Световният ред, който е една диктатура. Предупреждавам, че диктатурите от всякакъв вид не са изчезнали. Изкуственият интелект – тепърва ще има световната тотална диктатура. Моето предупреждение се реализира преди два месеца. Аз не показвам изходи, аз показвам ситуация, която идва. Един нищо и никакъв грип срина световната икономика. Отношения политически – отворени граници, затворени граници, Европейска общност, къде са тия неща. Хората са виновни. Хората са най-голямото зло. Самите хора за себе си, неосъзнатите хора са най-голямото зло. Средният невинен човек е най-голямото зло. Както при комунизма, при фашизма, невинният гражданин е челното зло”, каза Филип Попов.

14_3

Говорихме за изложби, но и в новопоявили се книги има и предчувствие, и осмисляне на дните в изолация. По своеобразен начин такова предчувствие има в книгата на Георги Господинов „Времеубежище” /изд. Жанет 45/, за която вече писахме. Но излезе и една друга книга, която директно осмисля пътя на човечеството след COVID-19 - „Утре ли е вече” /изд. „Обсидиан”/ на политолога Иван Кръстев. В книгата си той пише: „Политиката не е като изкуството. В изкуството „привичното възприемане убива“, твърди руският литературовед от двайсети век Виктор Шкловски. „Автоматизацията изяжда нещата, дрехите, мебелите, жените и страха от война.“ Шкловски е убеден, че произведенията на изкуството успяват да превърнат познатото в непознато, да ни изкушат да видим обичайното с нови очи. Политиката действа по обратния начин: тя ни кара да приемем непознатото като познато. Изкуството изкушава публиката с „баналното“, а политиката банализира изключителното”.

И още: „Кризата COVID-19 е най-големият социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. Ние живеем като в научнофантастичен роман“, написа Иван Кръстев. Така че тази криза очевидно ще промени не само политиката и икономиката, но и изкуството. А иначе въпросите на които се опитва да отговори Иван Кръстев са: Как ще изглежда светът след пандемията? Какви ще са последиците от нея за демокрацията? Какво ще стане с Европейския съюз? Как ще се промени начинът ни на живот? В книгата си Иван Кръстев изтъква защо кризата, предизвикана от коронавируса, се различава фундаментално от всяка друга, която е преживявал светът през последните 30 години. Според него тя ще промени света, но най-радикално политическото ѝ въздействие ще почувства Европа, защото пандемията ни заставя да преосмислим мястото на нашия континент в света и бъдещето на Европейския проект. Анализирайки безпрецедентната ситуация, известният политолог съзира в нея седем парадокса, които – също парадоксално! – са едновременно тревожни и с обещание за промяна. Завършена в началото на май 2020 г., тази толкова актуална книга вече се превежда на 19 езика, се отбелязва в анотацията за книгата.

И авторът добавя: „Големият парадокс с COVID-19 е, че затварянето на границите между държавите от ЕС и затварянето ни у дома ни направиха по-космополитни от всякога. Може би за пръв път в историята хората по цял свят говорят за едно и също, и изпитват еднакви страхове. Докато прекарват безброй часове пред компютрите и телевизионните екрани, те непрестанно сравняват случващото се с тях самите и случващото се с другите другаде. Възможно е това да се дължи на особения исторически момент, но не можем да отречем, че сега се чувстваме обитатели на общ свят”. Така че пандемията засега постепенно като че ли отминава, но последиците й и осмислянето тепърва предстоят…

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата си „Монолози – рисунки в изолация” в столичната галерия „Арте”

2 - 7. „Монолози – рисунки в изолация” на Станислав Памукчиев

8. Филип Попов при откриването на изложбата си „Order”

9 - 13. Изложбата „Order” в залата на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София

14. Книгата на Иван Кръстев „Утре ли е вече?” /изд. „Обсидиан”/

Моля почакайте...