Четете Андерсен по време на вируси

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

 „Четете Андерсен по време, когато има вируси, това ще ви помогне да преодолеете кризата!”. За това призова Хелле Далгор, чудесната преводачка от български и руски на датски език. На 2 април се навършиха 215 години от рождението на Ханс Кристиан Андерсен. И по този повод я помолихме от „въпреки.com” да напише нещо за големия приказник, което тя направи и текстът й завършва със споменатото изречение. А на рождения ден на Андерсен в цял свят се отбелязва Международният ден на детската книга. За жалост, тази година празникът отбелязаха навсякъде само виртуално.

3_9

През 1958 г. ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. На всеки две години се връчва награда на най-добрия детски писател и художник на детски книги. Наред със световните писатели Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол са вписани в почетния списък на IBBY /Международен съвет за детски книги/ и нашите писатели Валери Петров за „Пет приказки" през 1988 г., Йордан Радичков за книгата „Малки жабешки истории" през 1996 г. и Веса Паспалеева за „Пролет в родината" през 1980 г., а Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък.

Но да се върнем на Хелле Далгор и нейния текст. Тя получи наградата на „Перото” миналата година за преводите си от български на датски език на „И други истории“ и „И всичко стана луна“ от Георги Господинов. В наше поздравление до нея, тя отбеляза, че много се радва, но не би могла да получи това признание, ако ги нямаше чудесните творби на Георги Господинов. А в разговор за „въпреки.com” преди време беше казала: „За преводаческата дейност казват, че била най-самотната. Но аз не мисля така. За мен това е голямо щастие и не смятам, че съм самотна. Аз влизам в света на автора”. А наскоро през март беше удостоена и с Голямата награда за преводач на 2019 в Дания за превода на сборника с разкази „Сляпата Вайша” от Георги Господинов и за романа „Месопотамия“ на Серхий Жадан.

1_13

А сега за Андерсен написа: „Помня от ранното си детство как баба ми на глас четеше на мене, на двете ми братовчедки и малкия ми братовчед приказките на Ханс Кристиан Андерсен. На дивана, в дядовата къща на село, където наоколо беше занаятът на семейството - рибовъдство и езерца с пъстърви. Там минаха моите зимни и летни ваканции, и там изживях уютните часове с чай/ какао и четене. „Славеят” (1835) беше върхът, ние много я обичахме тази приказка, заедно с „Огнивото” и „Малката кибритопродавачка”. Но „Славеят” беше предпочитаното четене. Толкова екзотична, толкова красива, толкова жестока и толкова пълна с любов и надежда. Ние умирахме от наслада и чакахме прекрасния (и когато израснах разбрах, че е и смешен) край. Точно този многопланов ефект е уникален за приказките на Андерсен, с едно апелира към децата, с друго към възрастните. В това е голямото майсторство на Андерсен, и там е разликата по отношение на народните приказки, от които той беше силно повлиян. Народните приказки са еднопланови.

След четенето ние, братовчедките, изигравахме приказката с малкия ни братовчед, той получаваше ролята на императора, всички се обличахме в стари шарени покривки и други шарени материали, бяхме истински китайски слуги, и се редувахме да сме Славеят. А има още една нишка в тази история - дядо ми страдаше от язва, а през лятото в техния край, в една гора, пееха славеите рано сутрин и отидохме да ги слушаме, и дядо ми каза, че това му помагало срещу болките. По този начин се преплиташе съдбата на императора със съдбата на моя дядо и приказката с реалния живот”. И добавя: „Приказките на Андерсен не само ни говорят нещо, те ни говорят нещо по особен начин”.

И още: „Въобще неговите приказки настояват на това да хванат вниманието на читателите/ слушателите и да ги държат в плен с помощта на един лесно познаваем език, който очевидно се опитва да минимализира разстоянието между разказвача и четящия го. Андерсен често използва синтаксис с приравнени едносъставни изречения. Това е начинът, по който детето разказва, редица моменти се изчисляват равностойно. Това има психологически ефект върху читателя/слушателя. По този начин той постига чувство, че всички изречения са еднакво важни, както например в началото на приказката „Малката кибритопродавачка“ (1845). „Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер - последната вечер на годината. В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо”.

7_2

Стилът на устния разказ създава преживяване на едновременност и присъствие - разказаното се развива точно тук и сега, докато четеш текста. Има движение и това се подчертава с повторенията. Още една клечка, още една клечка, и още - клечка след клечка запалва момиченцето, и ние с нея сме като омагьосвани. Приказката „Малката кибритопродавачка" също беше една от любимите на нас, братовчедките, вероятно защото беше толкова жестока и за това примамваща, и вероятно и заради това, че там се споменава бабата на момиченцето. Ние с братовчедките стояхме на топло с  баба ни, докато… И тази приказка се отличава с живия си език, с примамващите реални детайли, които правят историята още по-убедителна. И колкото и да са жестоки детайлите, накрая момиченцето се присъединява към баба си и ние дълбоко въздишахме: „Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година.“, написа Хелле Далгор, част от текста на която цитираме.

А неотдавна разбрахме и още нещо по повод на приказките на Андерсен на български език. Художникът Любен Зидаров прави за пети път илюстрации по приказките му. На една изложба в галерия „Стубел”, където се видяхме, когато все още можеше да се ходи по изложби, той сподели: „Зачовърках се пак с Андерсен - за пети път. Четох превод от датски. Тяхното мислене върви по друга посока, има друга физиономия, има друг нюанс. Затова буквалният превод от датски, като че ли прави нещата малко по-скучни. И слава Богу, преведени са от Светослав Минков навремето и хубаво е, че Светослав Минков е уловил точно красотата на Андерсен. И я е предал с българската реч”, каза Любен Зидаров.

9_3

И добави: „И го човъркам. Едната приказка е „Медният глиган”, другата е „Жабата” и също „Нощната шапка на стария ерген”. Това са приказки за възрастни. Той е за мен големият автор. Задавали са ми въпроса за „Хари Потър“ – какво ще кажеш за гениалността на автора. Гениални автори няма, на мен ми направи впечатление от това, което знаем за фантастиката. Каква литературна стойност има, не ме интересува. Това е работа на други – изкуствоведи, академици… Мен ме занимават хрумванията на автора и се опитвам да ги доразработя така, както аз ги усещам. Може би при „Хари Потър“ ме занимаваха други неща. Не от желание да бъда по-различен. Да бъда по-близко до това, което е основа на поредицата. Мъчих се да му хвана нишката”, сподели още Любен Зидаров.

И продължи за илюстрацията: „Илюстрацията трябва да бъде съставна част от мисълта и света на произведението на автора. Пък няма значение в каква книга ще бъде. Да въздейства по същия начин, както въздейства текстът. Разбира се, говоря за автори, които наистина имат какво да кажат. Които си имат своето съдържание. Искам да бъда съучастник в това, което е предложението на автора. Това е моята позиция. Доколко е права, доколко не, не знам, но аз си я следвам откакто съм започнал да работя. Какъв е смисълът да повториш абсолютно това, което авторът е казал. Че ако не го допълниш, няма смисъл от илюстрацията. Ти ставаш съавтор тогава. Както например Хашек е направил за Швейк. Никой не може да си представи тази книга за Швейк без илюстрациите на Йозеф Лада. Даже специално заведение има в Прага с неговите илюстрации. Те са съставна част от произведението”, каза Любен Зидаров с чаша червено вино в ръка на една изложба, когато можехме да посещаваме галерии. Надяваме се, че скоро ще може пак да се виждаме там. А дотогава, както каза Хелле Далгор, четете Андерсен, това помага във време на криза. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1. Хелле Далгор – снимка Стефан Джамбазов

2. Ханс Кристиан Андерсен – снимка архив

3. Паметникът на Ханс Кристиан Андерсен в Central Park в Ню Йорк - снимка архив

4. Паметникът на Андерсен в родния му град Оденсе, Дания - снимка архив

5. Музеят на Андерсен в Оденсе - снимка архив

6. Две от книгите с приказки на Андерсен на български език - от 1957 година на издателство „Народна култура” и от 1976 година на издателство „Народна младеж”. Преводът е на Светослав Минков, а илюстрациите в първата са на Борис Ангелушев и на Любен Зидаров – във втората

7. Илюстрация на Борис Ангелушев за приказката „Малката кибритопродавачка” – снимка от книгата

8. И на Любен Зидаров за „Малката кибритопродавачка” – снимка от книгата

9. „Жабата” – илюстрация на Любен Зидаров от книгата от 1976 година

10. „Нощната шапка на стария ерген” – илюстрация на Любен Зидаров от 1976

11. Част от работното място в ателието на Любен Зидаров – снимка Стефан Джамбазов

12. - 13. Любен Зидаров – снимки Стефан Джамбазов

14. Ето как с Любен Зидаров се заговорихме за илюстрацията на изложбата на Румен Гашаров в галерия „Стубел” в началото на годината - снимка Мариана Маринова

Моля почакайте...