Бронзовата къща и размисли за откритите градски пространства

DSC_0007

Замисляли ли сте се как се е изградил съвременният образ на градските пространства, така както се възприемат днес? Можем да се радваме на резултат, получен от напластяване на най-старите форми на селището до настоящето, които са продукт на  малко- или голямо-мащабни етични и естетични решения или дори липса на такива. Често те се дължат и на липса на планиране или политическо виждане. Има много примери на планове, които са частично или напълно провалени, когато градското развитие е преминало през използване на обществените площи както диктуват бизнесът и спекулата. През последните 50 години, с нарастването на това явление, намаляват в обратна пропорция  архитектурните и градоустройствени качества на новите творби. В този контекст е добре да се включат преди всичко обикновените граждани като ползватели на градското пространство, една идея, оформяна от древни времена, споделена и от Марк Витрувий (римски инженер и архитект от I век пр. Хр., написал първите архитектурни трактати) в неговата “De Architectura”, където подчертава, че „архитектурата  трябва да осигурява не само стабилност и удобство, но също така и усещането за достойнство, благоприличие и елегантност“.

Резултат на такава сплав от исторически обеми и пространства, политически страсти и повечето пъти прибързани решения е откритото пространство пред Националната галерия, бившият Царски дворец. Местоположението му в центъра на София и рамката от значими обществени сгради го прави обект на неспиращи полемики, спорове, конкурси и предложения. Наистина, трудно се намира решение за такова място, след като повече от 15 години няма ясна визия и се използва за паркинг. Предложения има, но и несъгласни с тях има. Преди четири години се проведе конкурс за реновиране на централната част на София и една от зоните беше точно тази. Идеята на номинирания проект (фиг. 1) има много предимства като усвояване на подземното пространство, освобождаване на площадната част от автомобили, връзка с Градската градина.

1

Фиг.1.  Конкурсен проект за зоната на Градската градина и площад „Александър I”, предвиждащ подземно автомобилно движение и подземни паркинги под площада. Автор: „Никонсулт” ЕООД; източник: www.citybuild.bg 

Проблемът при такива знакови пространства е, че те са част от историческото ядро на града и няма как да пренебрегнем това напластяване. Съвременните постановки трябва да се включат хармонично и логично в целия ансамбъл, всяка педя земя да трепти в синхрон с всичко около нея. Когато се гледа комплексно, с връзка към всички елементи, участващи в композицията, с връзка към близките и по-отдалечени градски пространства, когато се мисли предимно за хората, които ще използват това място, едва ли би имало различия в мненията.

Днес отново на дневен ред е въпросът какво да правим с освободената от мавзолея на Георги Димитров площ. Новото предложение е за временна инсталация на скулптура на Пламен Деянофф, наречена „Бронзовата къща”. Тя представлява ажурна скулптурна композиция, която е сглобена от ръчно изработени бронзови елементи. Авторът черпи вдъхновение от българската възрожденска архитектура, мотиви от която вплита в бронзовите отливки и прави препратка към Хрельовата кула на Рилския манастир. 

Целият замисъл има финансовата подкрепа на Австрия, което улеснява българската страна в голяма степен. И разбира се, както за почти всяка нова идея, пробиваща в публичното пространство, отново има контра-мнение. Няма как всъщност да не се появи творческа ревност, след като скулпторът не е част от българската гилдия, а работи в чужда държава. По този повод някои български доайени в областта, които се почувстваха пренебрегнати като експертно мнение, излязоха с критики и отворени писма. Те настояват, когато става въпрос за подобни знакови места, винаги да се  уважава становището на професионалисти в областта на градоустройството, архитектурата и скулптурата и да се проучи и вземе предвид общественото мнение.

Ако погледнем позитивно, бихме открили редица предимства, които този проект предоставя:

  1. Български скулптор, работещ в Австрия, чието произведение се експонира на знаково място в центъра на София. Това може да е началото на предстоящ проект, наподобяващ този на площад „Трафалгар” в Лондон, където върху изоставен празен постамент периодично се поставят произведения на съвременното изкуство (Фиг. 2). Изложби на съвременни произведения на скулптурата се правят и на други места по света като площад „Таксим” в Истанбул”, площада на Обединението в Ню Йорк, в Чикаго, Сидни, Будапеща.

    2

    Фиг. 2 Скулптурата „Подарен кон”, инсталирана на празния постамент на площад „Трафаргар” през 2015 г, автор е нюйоркският художник Ханс Хаке. Източник: BBC   
  2. Въпреки, че пространството около „Бронзовата къща” не е разработено цялостно, все пак там нещо ще се случва, ще се събират хора, ще се организират събития, ще видим нещо ново, ще има промяна. Нека си припомним, че Айфеловата кула също е била отричана и нападана, преди хората да открият красотата на нейната конструкция. 
  3. Ще имаме възможността да видим съвсем експериментално културния, социалния и утилитарния ефект на едно такова произведение в една такава градска среда. Освен това, то ще е с определен период на престой, така че ще можем след деинсталирането му да направим съответните изводи и равносметки. Затова нека да му дадем шанс. 
  4. Тази взаимна инициатива с австрийското посолство ще подсили културните връзки и сътрудничеството между двете страни. Символ на такава връзка са и жълтите павета, с които е настлан площад „Александър I” (преди повече от сто години Австро–Унгария като производител поема част от разходите по транспортирането им).
  5. В продължение на идеята за експонирането на Бронзовата къща, през февруари 2018 г. Столичен общински съвет взе решение пространството да се превърне в място за подобни експозиции и го предостави за стопанисване на Софийска градска галерия. 

Предположенията, че замисълът няма да бъде разбран и няма да оцелее, само показват постоянния страх от новото, характерен за нашето общество. Ако го преодолеем и инвестираме вяра в различното, нетипизираното и непознатото, ще дадем тласък на нов творчески заряд и нова надежда за работа на младите творци на България. Точно такива градски пространства, а ги има и на други места в София, могат да станат сцена за изява на талантливи хора. Те се нуждаят от такъв вид подкрепа, за да имат надежда и сигурност, че са оценени и мястото им е в тяхната родина.

Моята надежда е, че поставянето на скулптурата ще предизвика нова вълна от инициативи за разработване на цялото открито пространство на площада, нова регулация на движението и един по-комплексен поглед върху ансамбловото въздействие на всички елементи, които го изграждат. За да не се фрагментира пространството или „да се шие към копчето палто”, цялостното решение, обвързващо Градската градина, културните и правителствените сгради, подходите, предназначението на откритото пространство и хората, които ще го използват вече е наложително и неотложно. Идеи може да се черпят от много световно признати красиви площади в Европа. Те са емблеми на градовете и страните си и за тях не се жалят средства. Тогава ще имаме шанс и София да се нареди сред тях.

Автор: Арх. Петя Йотова

Текстът съдържа част от проучванията, които арх. Петя Йотова прави за подготовка за защита на докторска теза: „Интеграция на култура, история и природа в големите градове на България. Модел за интеграция на открити пространства и културно наследство.” към катедра Градоустройство на Архитектурен факултет, УАСГ – София.

Моля почакайте...