Андрей Даниел си тръгна, но остава…

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Тази седмица изпратихме в един друг свят изключителния художник и преподавател в Националната художествена академия проф. чл. кор. Андрей Даниел. Трудно е да се говори за приятел и прекрасен художник, когото учениците боготворят. Андрей Даниел ни провокира преди две години да реализираме проекта на фондация „Въпреки” - „Учители и ученици в изобразителното изкуство”, подкрепен от програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата.

8_2

Писали сме в сайта „въпреки.com” за този проект с участието още на проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов, но си спомняме, че Андрей беше много щастлив от него. И той събра своите ученици в една изключителна изложба. Тя беше в Градската галерия „Борис Георгиев” във Варна, но изложбата след това се пренесе и в София в три галерии – в „Академия” на НХА, „Стубел” и галерия – книжарница „София прес”. Просто една галерия от споменатите не можеше да побере толкова творби. Андрей заедно със съпругата си Олимпия Даниел и асистента си - художника Константин Костов, поканиха много негови ученици, от които от различни краища на света – Австрия, Германия, Белгия, Кипър, Гърция, САЩ и разбира се, от България. Пристигнаха почти сто творби.

За самия Андрей това беше страхотно преживяване и тогава сподели в отговор на въпроса ни дали е доволен от изложбата: „Не става дума за доволен и недоволен. По-скоро аз искам да си отговоря какво се е случило. Това са най-различни хора със свои характери, виждания, живеещи при най-разнообразни условия, които имат своите погледи към този свят. И по-скоро аз се интересувам да видя всички тези погледи”, каза художникът и преподавател. И добави: „Навремето имаше обстоятелства, в които обичах да разказвам една моя история, която бях измислил само за себе си, за да почувствам реално свободата. Всички знаем как в легендите библейският Господ – Бог е направил Земята, направил е всичко, сътворил е човека, сътворил Ева от реброто му Адамово и им казал - плодете се. Това е странният въпрос – не му ли стигат тия двамата, които са абсолютно съвършени, като всичко останало, което е направил. И полека – лека, полека – лека, те се плодели, плодели и напълват Земята. Защо? И аз стигнах до извода, че просто Господ е толкова суетен, че той иска да бъде погледнат от всички възможни страни и да се огледа в тези погледи. И понеже той е безкраен, както се казва в Библията – Господ е голям, той е безкраен, му трябват и безкрайно много огледала – хора. И в тази многотия, в това многообразие на погледи и ракурси, ще се очертае неговият истински вид, размер. Така че ако приемате тази приказка, моят възглед е това – всеки трябва да гледа от своята гледна точка. И това е ползата от художника”.

2_5

Но дали той също не се опитва да се оглежда в своите студенти, го попитахме шеговито. „Да, мъча се да се видя в тях и Слава Богу, не се виждам много, много. Слава Богу!”, каза също с усмивка тогава Андрей Даниел. „Пък и не бих искал да видя нещо от себе си. Защото формалната страна на научаване кое как се прави, не ме е интересувала. Тя ми е безинтересна. Това разнообразие на посоки, което се получи в тази експозиция, то ме радва. Това показва, че може би съм създал някаква атмосфера, в която е било възможно всеки да намери себе си”, сподели професорът. А сега в края на декември имаше изложба в друга столична галерия – „Арт 36” на „Славянска”. Там, макар и с напреднало заболяване, УЧИТЕЛЯТ дойде и се радваше на работите на своите ученици. В нощта преди утрото на 24 януари, когато трябваше да има конферанс със студентите в ателие 51 на Академията, той почина. И независимо от това конферансът се проведе, воден от асистента му. Всички плачели за любимия професор заедно с Константин Костов, но заданието е било изпълнено. Обадили се и първокурсниците от филиала на Академията в Бургас, където също преподаваше, дълбоко разстроени. Но Коко, както го наричаме приятелите, успял да им каже, че са имали шанса да се срещнат с Андрей Даниел и той да им даде най-важния урок да бъдат свободни хора и свободно да следват себе си в изкуството.

4_5

Умишлено не предлагаме снимки от погребението му. Защото за нас той остава жив. Както беше за неговите студенти, събрали се в деня, когато го изпращахме, в неговото ателие в Националната художествена академия сред картините от конферанса. А както беше казал самият Андрей за своя баща, изключителния театрален режисьор Леон Даниел: „Не искам да говоря за него като за човек, който го няма. Извинявайте!”, каза развълнувано тогава Андрей Даниел. И ние си го спомняме като жив. От деня, когато и Андрей отлетя към звездите можем да кажем същото  - не можем да говорим за него като за човек, който го няма. Андрей, невъзможно е да ти кажем „сбогом“. А и не приемаме медийните лешояди, които чакат някой да почине, за да си спомнят за него и да го обявят за легенда. Работили сме в подобни медии и сме се отвращавали от подобен подход.

Това Е /беше/ Андрей – изключителен художник. И тук ще кажем нещо много лично като хора, които от деца следим и познаваме българското изобразително изкуство не като изкуствоведи, а като обичащи го и пътуваме и досега, за да видим и опознаем оригиналите на големите световни майстори. Картините на Андрей Даниел не могат да се опишат – те трябва да се видят и съпреживеят. И те даряват с възторга от човешкия талант, което си преживявал с творчеството на Марк Шагал, например. Андрей е от тази висока класа артисти, които с мощ разкриват своя личен поглед към библейските сюжети, към пейзажа, към градските пространства с човешкото присъствие в тях, независимо в кой град на света са, към музиката, към портрета на конкретната личност и още и още… Много може да се говори за него и неговото изкуство. Поводи ще има много. И един от тях е бъдеща изложба в Софийска градска художествена галерия, която е в процес на подготовка още докато беше жив. А това, което ни се иска е да осъществим една изложба с негови снимки, които съм правил през годините /Стефан Джамбазов – б.а./. И на която кураторка да бъде неговата съпруга Олимпия Даниел, която отдавна искаше да направим изложба с мои снимки на хора, свързани с изкуството. Този път аз искам /Стефан Джамбазов/, защото имам нужда от Андрей не само като художник, но и като човек. А и ми омръзна да ни крадат в интернет пространството от знайни и незнайни сайтове и медии. Но това е друга тема, за която може би друг път ще стане дума.

Тази седмица имаше и други интересни събития в областта на културата в София. Това беше обявяването на номинациите за Националните сценични награди „Икар” на Съюза на артистите в България в рамките на Софийски театрален салон, който е част от Календара на културните събития на Столична община. И първата пресконференция за тазгодишния София филм фест, също включен в Календара на културните събития в столицата. И Христо Мутафчиев, председател на Съюза артистите и Стефан Китанов, директор на София филм фест отбелязаха големия принос на Столична община за организацията на тези събития. За тях предстои да говорим подробно. Но все пак, тази седмица ще останем в паметта на Андрей и на друг художник, изкуствовед и приятел – Димитър Грозданов, който също замина в други светове. Но животът е това и важното е все пак, какво остава след всеки от нас тук …

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Андрей Даниел – една от последните мои негови снимки в края на 2019 на изложбата на негови ученици в столичната галерия „Арт 36”

2. Професорите Николай Майсторов, Емил Попов, Андрей Даниел и Вихрони Попнеделев – участниците в проекта на фондация „Въпреки” – „Учители и ученици в изобразителното изкуство”, подкрепен от Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата

3. Константин Костов, Олимпия Даниел и Андрей Даниел при подреждането на една от изложбите по проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство”

4 - 5. И някои от щастливите мигове…

6 - 7. Студентите на Андрей се събраха в ателието му в Националната художествена академия в деня, когато се сбогувахме с него…

8. Андрей Даниел до свой автопортрет

9. Димитър Грозданов до своя картина

10. Представянето на тазгодишните номинации за Националните сценични награди „Икар” в клуб „Перото” на НДК

11. Биляна Генова, директор на Дирекция „Култура” на Столична община и координатор на Столична програма „Култура” и Стефан Китанов, директор на София филм фест, на първата пресконференция за новото 24-то издание на „купона на годината”

Моля почакайте...