1989: Годината, в която Европа се завърна към себе си

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Така е озаглавена изложбата на фотографа Едуард Серота, която е експонирана в Централното фоайе на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ще продължи до 24 ноември. Едуард Серота е американец, заселил се през 1988 - 1990 г. в Будапеща. Едуард напуска дома си в Атланта, Джорджия, за да документира живота на еврейските общности в Централна Европа. До този момент той никога не е снимал революции, нито манифестации, нито престрелки, нито пък ги е търсил. От фотографиите в тази изложба става ясно, че в крайна сметка те сами са го намерили.

8_12

Впрочем, тези дни си спомняме за онези дни, когато Берлинската стена падна и започнаха демократичните промени в Източна Европа, включително и в България. В изложбата, спонсорирана от посолството на САЩ, има кадри на Едуард Серота от България, Румъния, Източна Германия, Полша, Чехословакия и Унгария преди и след преломната 1989 г. Изложбата съдържа един въвеждащ панел и шест отделни пана, посветени на всяка от тези държави. От едната им страна са показани снимки и спомени на Серота от времето преди промяната, а от другата - текстове и кадри от първите години след падането на Берлинската стена.

Едуард Серота е роден в Савана, Джорджия, през 1949 г. Като фотограф е работил за списание „Тайм”, „Гардиан”, „Вашингтон Поуст”, „Ройтерс”, „Обзървър”, „Ди Цайт” и „Зюддойче Цайтунг”. Работил е като журналист за вестниците  „Вашингтон Поуст”, „Лос Анджелис Таймс”,  „Чикаго Трибюн”,  „Ха Арец”, “ „Ди Цайт” и „Таблет”. Негови фотографии се намират в постоянните колекции на известни музеи в Северна Америка, Европа и Израел. В периода 1991-1996 г. Серота издава три книги за живота на евреите от Централна Европа. Между 1997 и 1999 г. снима четири филма за „Ей Би Си Нюз Найтлайн”. През 2000 г. той основава Centropa.org - еврейски исторически институт, който работи в тясно сътрудничество със студио „Агитпроп” от България и с Българско фотографско сдружение. От 1988 г. Едуард Серота живее в Европа - първо в Будапеща и Берлин, а от 1997 г. - във Виена.

4_7

Ненасилие, демокрация, свобода или истина и любов – това пък са водещите ценности на Нежната революция в бивша Чехословакия. В Чехия е кадифена /точният превод на Sametová revoluce е „Кадифената революция”, на български е позната като „Нежната революция“- б.а./, в Словакия я наричат нежна, защото при политическата трансформацията няма нито един загинал и именно визията на ненасилствената промяна е основният мотив на тази трансформация. Нежната революция е поредица от събития, които водят до край на еднопартийното управление в Чехословакия и затова е сред най-важните моменти в съвременната история на Чешката република, който си струва да бъде припомнен. Това отбелязване е по проекта „Нежната революция 30 години по-късно” – Velvet November – разговори за демокрацията, организиран от Чешкия център - София, Посолството на Чешката република в София и Посолството на Словашката република в София.

Освен поглед назад към историческите обстоятелства, свързани с тази важна годишнина, програмата включва и събития, които ни карат да се замислим до каква степен тези ценности са се превърнали в реалност. А и за разликата между прехода към демокрация в бивша Чехословакия и в България. Поредицата от събития, свързани с тази важна годишнина, са с вход свободен за посетителите. Някои от участниците отбелязаха, че докато в България някак си промяната тръгва отгоре, то в Чехословакия – отдолу. Освен това между Чехия и Словакия /които впоследствие се разделиха най-цивилизовано/ има разлика в прехода. Докато в Чехия натискът е бил много по-силен и това ражда съответно по-силно противодействие, в Словакия е било доста по-свободно и съответно по-слаба съпротива. Докато, както беше отбелязано от някои гости от България, у нас някак си и комунизмът, но и демокрацията са по-тарикатски…

1_41

Колкото до събитията свързани с тази годишнина в Чешкия център, те са различни и многопосочни. Имаше концерт на музиканта и режисьор Владимир Мерта, както и прожекция на неговия филм „Сива зона“, който разглежда темата за творческата свобода в несвободното общество. В програмата са включени разговори с дисидента и историка Петър Плацак, с организатора на студентските протести и настоящ публицист Марек Волнер. Философът и социологът Вацлав Белохрадски ще представи идеите на бившия президент и дисидент Вацлав Хавел и ще предложи критичен поглед върху установяването на нововъзникналия елит след трансформирането на режима. Освен споменатите чешки гости, в събитията се включват и известни личности от Словакия и България.

Наред с интересните дискусии има и няколко изложби, фокусирани върху демокрацията и човешките права, които са тясно свързани с ценностите от ноември 1989 г. в Чехословакия. Част от програмата са и филмовите прожекции, в които основната тема е свободата. В Чешкия център показват заглавия, които след премиерата си по времето на тоталитаризма са били забранени и прибрани „в трезора“ („Ухото“, „Моите добри земляци“ и др.). Но има и филми, които непосредствено след ноемврийските събития се връщат към предшестващия ги период („На пражаните им е широко около врата“, „Дим“ и др.) и се превръщат в символ на радикалните промени в тогавашното общество.

13_1

И едно друго голямо киносъбитие започна в София – 33-та Киномания в НДК. Много са филмите, които ще бъдат показани, но искаме да се спрем на едно очаквано събитие в рамките на феста с българско участие - „Нарисувай ми тъга“, вечерта на Тео Ушев на 17 ноември в зала 1 на НДК. Тогава ще имаме шанса да гледаме българската премиера и единствена прожекция на филма на Тео Ушев „Физика на тъгата“ по едноименния роман на Георги Господинов. А иначе за връзката си с Киномания, Тео Ушев разказа във видеообръщение при първото представяне на 33-та Киномания. „Направих първите плакати за Киномания – три  или четири през 90-те години. Тогава Хермина Азарян от екипа на НДК, която ме покани, изигра огромна роля в развитието ми като плакатист, като графичен дизайнер, художник“. И продължи: „Аз много се гордея с тези плакати и ги показвам в абсолютно всички изложби, които правя на плакатите си и са от най-хубавите неща, които съм правил някога“. Тазгодишното издание на Киномания започна на 14 ноември в зала 1 на НДК с прожекция на филма „Засукан свят“ с режисьор Мариус Куркински – екранизация по едноименния разказ от сборника „Диви разкази“ на писателя Николай Хайтов. Филмовата панорама ще продължи до 28 ноември, а акцентите в програмата са повече от любопитни.

14_3

Но да се върнем на Тео Ушев с неговия прочит на „Физика на тъгата”. Филмът имаше своята световна премиера на фестивала в Торонто, и беше отличен със специална награда в категория „Късометражно кино“ от престижния международен фестивал. За най-новия си филм Ушев казва, че не следва стриктно сюжета на книгата, не е филм-биография, а филм-лабиринт, капсула на времето, в която са събрани обекти, случки, спомени, мелодии. И е негова своеобразна равносметка. Филм за носталгията, пропилените шансове и неслучилите се мечти на цяло едно поколение, премерен през личния разказ. Другото събитие, което е включено във вечерта „Нарисувай ми тъга“, е музикално-визуалният спектакъл „Четирите годишни времена” на Вивалди. Проектът е реализиран от Токийския университет на изкуствата, като визуалните картини на четирите годишни времена са дело на четирима художници от Естония, Япония, Русия и България в лицето на Тео Ушев. Музикалното изпълнение на живо в зала 1 на НДК е на Quatro ансамбъл със солист Иван Пенчев.

„Възможността да представя пред българска публика в този кино-концерт двата ми най-амбициозни проекта през последните 8 години, е огромна радост и вълнение за мен. Надявам се за зрителите той да бъде любопитно и интересно пътешествие чрез картини и музика“, каза в посланието си Тео Ушев и обясни: „Моят сезон е зимата, анимацията е новата цигулка в оркестъра. Не знам защо избраха мен за зимата, може би, защото живея в Канада. Ще видите най-лятната зима, която сте гледали в живота си“. Колкото до избора си да работи по романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов е лаконичен. „Прочетох я за една нощ, не го познавах тогава, не бяхме приятели още. Филмът не следва директно книгата. Използва текстове от книгата, но това, което се случва е доста различно. Това е портрет на една генерация. Вечерта е озаглавена „Нарисувай ми тъга“. Изображението ще осмисли тъгата, да видим накъде ни води тъгата и откъде идва и по този начин да се почувстваме по-малко тъжни, след като излезем от залата“. Тео Ушев е работил осем години върху този свой проект.

15_3

А ние припомняме, че през февруари 2018 година в СГХГ той представи за първи път в България инсталация с миксирана реалност - най-новия си визуален авторски проект тогава „Като в тъмно огледало / In the mirror, dimly”. В дните на експозицията пред галерията се виеха опашки от желаещи да я видят, усетят и преживеят.„И тъй остават ти трите: любов, вяра, надежда, но най-голямото е любовта”. Това бе част от споделеното от артиста в тази негова особена реалност, в която ни въведе. „Като в тъмно огледало“ беше разсъждение върху смисъла и безсмислието на живота отвъд привидното. Но беше и конкретен в посланията си към нас, които живеем тук и сега в България, където, има три Българии – мислеща, ретроградна и индиферентна, според него. Нямаше как да го опровергаем. Тогава сподели и, че е дълбоко потресен от липсата на емпатия и, че агресията е завладяла до такава степен обществото ни. Но казва, че и светът е едно тъжно място. А ние очакваме неговата вечер на Киномания, която вярваме ще ни направи по-малко тъжни и ще ни накара да се усмихнем. И припомняме, че за дванадесети път Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община и се организира в партньорството с НДК. А киноизкуството е онзи магичен обектив, през който гледаме една история, а виждаме себе си, убедени са от екипа на Киномания.

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1. Едуард Серота - Хора танцуват пред опожарената сграда на бившата Комунистическа партия. София, август 1990 г.

2. Едуард Серота - Вацлав Хавел подрежда мебели, географски карти и картини в президентския дворец. Прага, януари 1990 г.

3. Едуард Серота - Статуя на Ленин в руското училище в Будапеща. Януари 1989 г.

4. Логото и плакат на проекта „Нежната революция 30 години по-късно” – Velvet November – разговори за демокрацията – снимка Стефан Джамбазов

5 - 8. Кадри от „Нежната революция” – снимки архив

9. Дагмар Остранска, директор на Чешкия център в София; Н. Пр. Мануел Корчек, посланик на Словашката република в България и Н. Пр. Лукаш Кауцки, посланик на Чешката република в България /от ляво надясно/ при представянето на проекта Velvet November – снимка Стефан Джамбазов

10. Владимир Мерта, автор на песни, писател и филмов режисьор също дойде в София. Пред него е документалната книга „Този ден – 17 ноември”, която току – що беше пристигнала у нас. Тя ще бъде представена на 22 ноември в Чешкия център в присъствието на част от авторите й – Алжбета Амброжова и Матоуш Хартман – снимка Стефан Джамбазов

11. Петър Плацак преди 1989 година се занимава със Самиздат и пише за различни емигрантски списания – снимка Стефан Джамбазов

12. Кадър от филма „Ухото” на режисьора Карел Кахиня, който също е в програмата на проекта – снимка архив

13. Тазгодишното лого на Киномания – снимка Стефан Джамбазов

14. Кадър от филма „Физика на тъгата” – снимка архив

15. Тео Ушев – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...