-

Русенска филхармония гостува на Софийски музикални седмици с Десета симфония на Бетовен

32972_1

РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ

Диригент – ДИМИТЪР КОСЕВ

Солист – Иван Янъков – пиано

52. Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ 2021

30 ЮНИ, СРЯДА, 19.30 ЧАСА, ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ“

Лудвиг ван Бетовен (1770-1827)

Симфония No.10 в Ми-бемол мажор, 1825

(Възстановка Бари Купър, 1988)

Първа част: Andante – Allegro – Andante

Първо изпълнение в България

Младостта винаги е предизвиквала жаждата за търсене и изследване на непознати територии. Плод на този естествен творчески устрем е и интересът на младия диригент Димитър Косев към рядко изпълняваната и непознатата все още в България Първа част на Десетата симфония на Бетовен.

Ревностната необходимост да опознаем и съхраним и най-малките останки от творчеството на великите европейски творци още през 80-те години на XX век предизвиква британския музиковед Бари Купър, който е задълбочен изследовател на творчеството на Бетовен, да събере голям брой музикални скици на великия композитор, да ги изследва и да състави първата част на неговата бъдещата неосъществена Десета симфония.

Озаглавена така, в нашето съвремие тази творба буди спорове и противоречиви мнения, тъй като не може категорично да се докаже, че всички сглобени скици, над петдесет на брой, са предназначени за едно и също произведение. Съществува обаче убеждението, че Бетовен е възнамерявал да напише друга симфония.

Още преди окончателно да завърши Деветата си симфония през 1824 година, той вече започнал да записва идеи за Десета. Този маниер на работа се наблюдава и в периода между съдаването на Пета и Шеста симфония. Установено е, че Бетовен работи върху новата си идея спорадично след 1822, а последните известни скици са от 1825, като непосредствено преди смъртта си през март 1827 е конструирал партитурата в детайли само на първия дял на първата част. Както повечето от скиците на Бетовен за други произведения, тези за Десетата симфония след това са разпръснати и губят систематичния си порядък.

Въпреки че всички скици са фрагментарни, те съдържат много добър материал. Нито една не съдържа повече от около 30 последователни такта, но въпреки това съвсем не би било трудно за всеки добре запознат с методите за скициране на Бетовен да придобие ясна представа за това, което той е имал предвид.  Бари Купър, който многократно е изучавал скиците на Бетовен за много други произведения, добива увереността, че е в много по-добра позиция от повечето изследователи. Така той се решава на експеримента да завърши Първата част на симфонията, въпреки намерението му да е изглеждало обречено на неуспех.

Днес вероятно не прозвучава точно това, което Бетовен би написал. При всички случаи на много места той би проявил по-голямо творческо въображение. Достойнството на този експеримент се състои в това, че въпреки всичко, много от фрагментите, достигнали в ръкопис до нас, по този начин оживяват и могат да бъдат споделени на сцената – изпълнени от музикантите и чути от публиката.

Моля почакайте...