-

Премиера на “Нощта на игуаната” по Тенеси Уилямс в театър "“Възраждане”

151927938_3749454415148266_8060008243374473347_o

Първата премиера на театър “Възраждане” за новата 2021 година е последният хит на Тенеси Уилямс поставен на Бродуей

“Нощта на игуаната” и нейните хиляди гледни точки на пресичане на сцената на театър “Възраждане"
Пиеса с хиляди гледни точки на пресичане и баланс между отчаяние и веселие, въртележка или неподвижна снимка, направена от влака…
 

Театър “Възраждане” открива новата 2021 г. с пиеса на „поетът на изгубените души“- Тенеси Уилямс, който често е свързван с емпатията към духовно ранените персонажи. А не сме ли всички ние днес духовно ранени персонажи!?

"Нощта на игуаната" е сценична постановка, написана от американския писател и драматург, въз основа на неговия разказ от 1948 г.  До 1960 г. Тенеси Уилямс завършва триактната версия на текста, чиято премиера се състои на Бродуей през 1961 г. Следват две филмови адаптации, включително спечелилият Оскар през 1964 г. филм на Джон Хюстън, с участието на Ричард Бъртън, Ава Гарднър и Дебора Кар. На българска сцена пиесата е поставяна за последно преди 20 години, през 1991 г. 

“Наполовина в дневното, наполовина в нощното виждане за нещата, в сарказма на деня и в халюцинациите на нощта, чиито свързващ мост може би е само алкохолът, мост, по който нашият герой се съпротивлява да мине, пиесата в своята сложна катедрална конструкция и хиляди точки на пресичане и баланс между отчаяние и веселие, които магически я задържат във въздуха, прилича много на рондо, на въртележка с несвършваща мелодия, абстрактна като синтетичен парфюм, в шеметно движение и същевременно неподвижна като снимка, направена от влака.”, така описва своя прочит на пиесата режисьорът Весела Василева.

Завършвайки "Нощта на игуаната", Уилямс пише следната забележка: "...пластическите елементи трябва да са сдържани - за да не доминират над по-важното - човешките стойности."

Представлението на театър “Възраждане” умело балансира тези търсения на автора и е адресирано до съвременния зрител.

Самият Тенеси някога пише също, че „да бъдеш Артист, е да бъдеш Революционер“. Звучи гръмко, но не и когато идва от перото на човека, на когото световната драматургия дължи образи като Бланш Дюбоа, Маги Котката, Стела и Стенли Ковалски, Шанън, Максийн и още много други.

В пиесите му винаги присъства автобиографичен елемент, а техните персонажи, благодарение на своите актьори, носят части от душата на Тенеси Уилямс от хиляди сцени по света и до днес. 

Преподобният Лоурънс Шанън на Георги Златарев ни води с изключителен финес между двете измерения на реалното и на фантастичното. Шанън е водач на туристическа група, който отказва да продължи екскурзия в Мексико и слага ключа от стартера на автобуса в джоба си. На терасата на евтин мексикански хотел на брега на океана постепено се събира забележителна компания. 

Максийн на Жана Рашева е харизматична и вълнуваща със своята категоричност жена, чието най-силно оръжие е вярата, че всичко в този живот е преходно и не се нуждае от нищо друго освен от безкраен оптимизъм. Максийн е собственичката на хотела - вдовица с бохемски навици. Със своя антураж от любовници мексиканци тя посреща Преподобния Шанън, разпопен свещеник, принуден да работи за туристически агенции в Щатите; фанатизирани от любов към него учителка и ученичка в групата туристки; мистериозната художничка Хана Джелкс, и нейният дядо, възрастен поет, Стефан Мавродиев. Хана е превъплащение на Донка Аврамова- Бочева и Саня Борисова.

След Шанън, който е в нервен срив, се движи и неговият призрак, както и призрачният лъжец Джейк Лата от същата туристическа агенция. В ролята на Джейк Лата е едно от най-популярните имена на трупата на театър “Възраждане”, което винаги заслужава отделно внимание, заради образите и внушенията в ролите си, Свежен Младенов.
Хотелът на Максийн със зашеметяващата си гледка към джунглата и плажа се оказва дълга спирка не само за Шанън. За сърцето, леглото и спасението му се води битка, заради която той се опитва да се върне отново в своята хипарска вяра в Бог и да я осъществи на практика, дори и чрез престъпление. 

Стиховете в спектакъла са от Чарлс Буковски и Георги Борисов. 

Изключителният актьорски състав в ролите на: 
Преподобния Лоурънс Шанън – Георги Златарев, Максийн Фок – Жана Рашева, Хана Джелкс – Донка Аврамова-Бочева/Саня Борисова, Джейк Лата – Свежен Младенов, Джудит Фелоуз – Мариана Жикич, Шарлът Гудол – Виттория Николова, Педро – Боян Младенов, Панчо – Ивайло Добрев, Ханк – Христо Ботев Станчев. И със специалното участие на Стефан Мавродиев като Джонатан Кофин (Ноно) 

Режисьор на спектакъла е Весела Василева. Сценичната визия е дело на Елена Иванова. Музикален педагог – Георги Георгиев- Антика, Вълчан Вълчанов. Сценични ефекти - Борислав Тонев-Бъки. Превод- Златна Костова. Фотограф- Стефан Н. Щерев (3inSpirit). 

Тенеси Уилямс е един от писателите, оказали най-силно влияние върху развитието на американската драма през 20 век. Известен със своята ексцентричност и бунтарско отношение към света, той има зад гърба си 25 пиеси, 3 романа, над 60 разказа и над 100 стихотворения.

“Ако се освободя от моите зли демони, ще загубя и добрите си духове, моите ангели“ 
         - Тенеси Уилямс

Моля почакайте...