-

„Реквием“ на Джузепе Верди в Софийската опера и балет

50170578_1215904131897990_7653589974389882880_n

Ще солират Витория Иео, Надя Кръстева, Франческо Аниле, Рикардо Дзанелато

Хор и оркестър на Софийската опера и балет

Диригент: Павел Клиничев

25 април 2019 г., 19.00 ч.

В дните на Великия пост, в дните на духовна стража в очакване на Възкресение Христово, Софийската опера поставя на своята сцена разтърсващия „Реквием” на Джузепе Верди.

Чрез музиката на „Реквием“, която прониква дълбоко в душата, солистите Витория Иео, Надя Кръстева, Франческо Аниле, Рикардо Дзанелато, хорът и оркестърът на Софийската опера и диригентът Павел Клиничев ще накарат публиката да съпреживее емоциите на композитора, създал творбата след серия трагични загуби в живота си. Чрез нея той се прекланя пред паметта на две важни фигури, оказали съществено влияние в творчеството му -  големия италиански композитор Джоакино Росини и знаменития писател Алесандро Манцони.

История на създаването на произведението

Замисълът на Реквиема се отнася към края на 1868 година; смъртта на Росини инспирира Верди да почете паметта на „най-уважавания италиански композитор”. Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част, по принцип най-привлекателна за композиторите – Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 година, но така и не бива изпълнен.

По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини; работата обаче тече мудно; като тласък за по-скорошното й завършване (по това време Верди вече е композирал няколко части) става смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони (22 май 1873), когото Верди счита за „образец на добродетелта и патриотизма”.

Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение се състои на 22 май в годината на смъртта на Мандзони в миланската катедрала „Сан Марко”; зад диригентския пулт застава сам авторът. След няколко дни Реквиемът с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Скала”, също толкова успешно през 1875 година преминават под диригентството на автора и премиерите в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

По признанието на самия композитор, първоначално той взема за образец Реквиема в до минор на Луиджи Керубини, съчинение за хор, без солисти, в което на оркестъра като цяло е отредена доста скромна роля – но в процеса на работа Верди започва да се отклонява от този образец: в неговия „Реквием”, в допълнение на големия четиригласен хор и пълния симфоничен оркестър, присъстват и четири солиста: сопрано, мецосопрано, тенор и бас. По стил, с многобройните ариози а ансамбли – дуети, терцети и квартети – с истински италианската оперна кантилена, Реквиемът на Верди повече напомня неговите късни опери, най-вече „Аида”, отколкото творбата на Керубини и други негови предшественици. Ролята на оркестъра в този Реквием излиза далеч извън рамките на обикновения акомпанимент.

Може би поради факта, че смъртта на Мандзони е била за Верди огромна лична загуба, той създава произведение дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията, отличаващо се даже от неговите собствени, написани по-късно „Четири духовни песни”, издържани в строг, напълно църковен стил. В Реквиема този стил напомня само Agnus Dei - в традицията на римокатолическата заупокойна литургия (реквием), „Реквием” на Верди е написан върху каноничен латински текст.

Заедно с „Реквием” на Моцарт, Реквиемът на Верди е едно от най-изпълняваните произведения в този жанр.

"Libera me" от "Реквием" на Верди (2001 г.) в изпълнение на Берлинската филхармония, хор на Шведското радио, камерен хор „Ерик Ериксон” и солистите Анджела Георгиу, Роберто Аланя, Даниела Барселона и Юлиан Константинов. Диригент: Клаудио Абадо: https://www.youtube.com/watch?v=qRSRf6XIupE 

Моля почакайте...