-

„РЕКВИЕМ“ НА ВЕРДИ С КРАСИМИРА СТОЯНОВА И КАМЕН ЧАНЕВ

verdi7302010

Ще солират още и прекрасните певци Виолета Радомирска и Максим Кузмин-Караваев,  диригент ще е маестро Джордано Беллинкампи.

Софийска опера и балет

12 март 2018 г.

19.00 ч.

„Това е музика, която навлиза в сърцето и разтърсва душата. Нищо чудно да надживее оперите му” - Бърнард Шоу

В дните на Великия пост, в дните на духовна стража в очакване на Възкресение Христово, Софийската опера поставя на своята сцена разтърсващия „Реквием” на Джузепе Верди.

В сътворяването на шедьовъра на Верди ще участват невероятните солисти Красимира Стоянова, Камен Чанев, Виолета Радомирска и Максим Кузмин-Караваев. Те ще пеят под палката на маестро Джордано Беллинкампи.

История на създаването

Замисълът на Реквиема се отнася към края на 1868 година; смъртта на Росини инспирира Верди да почете паметта на „най-уважавания италиански композитор”. Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини. По жребий на Верди се пада заключителната част, по принцип най-привлекателна за композиторите – Libera me. Този „Реквием” бил написан през ноември 1869 година, но така и не бива изпълнен.

По-късно Верди решава да напише свой собствен „Реквием” в чест на Росини; работата обаче тече мудно; като тласък за по-скорошното й завършване (по това време Верди вече е композирал няколко части) става смъртта на знаменития писател Алесандро Мандзони (22 май 1873), когото Верди счита за „образец на добродетелта и патриотизма”.

Верди завършва своя „Реквием” на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение се състои на 22 май в годината на смъртта на Мандзони в миланската катедрала „Сан Марко”; зад диригентския пулт застава сам авторът. След няколко дни „Реквиемът” с огромен успех бива изпълнен в Миланската „Скала”, също толкова успешно през 1875 година преминават под диригентството на автора и премиерите в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

По признанието на самия композитор, първоначално той взема за образец Реквиема в до минор на Луиджи Керубини, съчинение за хор, без солисти, в което на оркестъра като цяло е отредена доста скромна роля – но в процеса на работа Верди започва да се отклонява от този образец: в неговия „Реквием”, в допълнение на големия четиригласен хор и пълния симфоничен оркестър, присъстват и четири солиста: сопрано, мецосопрано, тенор и бас. По стил, с многобройните ариози а ансамбли – дуети, терцети и квартети – с истински италианската оперна кантилена, „Реквиемът” на Верди повече напомня неговите късни опери, най-вече „Аида”, отколкото творбата на Керубини и други негови предшественици. Ролята на оркестъра в този Реквием излиза далеч извън рамките на обикновения акомпанимент.

Може би поради факта, че смъртта на Мандзони е била за Верди огромна лична загуба, той създава произведение дълбоко драматично, с присъщата на романтизма острота на преживяванията, отличаващо се даже от неговите собствени, написани по-късно „Четири духовни песни”, издържани в строг, напълно църковен стил. В „Реквиема” този стил напомня само Agnus Dei. В традицията на римокатолическата заупокойна литургия (реквием), „Реквием” на Верди е написан върху каноничен латински текст.

Заедно с „Реквием” на Моцарт, Реквиемът на Верди е едно от най-изпълняваните произведения в този жанр.

"Реквием" на Верди в изпълнение на Симфоничния оркестър на Баварското радио, с диригент Рикардо Мути и солист Красимира Стоянова: https://www.youtube.com/watch?v=SQZ3LLE5WvY 

 

Моля почакайте...